Дамян Обрешков, бивш Гл. Редактор на в-к „Труд”: Умните и способните бягат от партиите

Автор: Валя Петкова (1 коментар)


Дамян Обрешков, бивш Гл. Редактор на в-к „Труд”: Умните и способните бягат от партиите

В „Труд” никой не ми се месеше, имаше и зряла журналистика и много истински и достойни журналисти с независима позиция. Днешните много треперят за местата си...

- Г-н Обрешков, на 1 септември навършвате 85 г. Близо 50 от тях сте посветили на журналистиката. Днес не ви ли сърбят ръцете да пишете?

- И още как. Откакто съм излязъл от "Труд", вече 24 г. всяка сутрин си купувам вестника и докато със съпругата ми си пием кафето, аз го разтварям от първата до последната страница. Някои неща чета, други оставям за после. Така че аз съм най-редовният читател на "Труд". Има много неща, които ми харесват. Но като цяло българската журналистика трябва с по-голяма острота да бие тревога, защото сме в бедствено положение. Дълбоко съм потресен от поведението на българските политици във време, когато държавата загива. Моето БСП, като го погледна, уж конгрес имаше, а останаха същите личности с почти същата програма. Не разбраха най-важното - че хората искат нови лица, които не са свързани с този отвратителен преход. Цялото ръководство на БСП обърна гръб на бъдещето...А в ГЕРБ Бойко Борисов заплашва, че като дойде на власт, ще има реваншизъм. Сега говори, че всичко е много зле и само той може да го оправи. Затова обезателно трябва да получи 121 гласа. Ама това е изнудване. Жалкото е, че политиците не се вслушват в журналистите.

- Защо политиците не чуват журналистите, г-н Обрешков?

- Защото са самовлюбени. Прекалено голямо е влиянието на партиите, които трябва да отстъпят назад. Вярно, че по парламентарен път се съставят правителствата, но на първо място трябва да изпъкнат умните и способни хора, а повечето от тях не са в партии. Умните и способните бягат от партиите. Това е положението.

- Какво трябва да се направи според вас?

- Лявото и дясното да минат на заден план. Напред трябва да излязат националните интереси, независимо коя партия или коалиция управлява. България се нуждае от нови национални идеали.

- Какъв трябва да е българският идеал днес?

- България е красива страна с богата природа. Трябва да запазим земята, горите. Да спасим от загиване селата.

- Кой да ги спаси, като там не останаха хора?

- Затова е нужна специална политика. Трябва да има краткосрочни мерки и дългосрочни идеали. В краткосрочен план - 50% съкращаване на администрацията. Велика глупост е тя да е от 100 хил. души. Да се вдигнат пенсиите, но не с 5-6 лв., а с 50%. Та 1 млн. 200 хил. пенсионери получават под 250 лв. Това е страшно... И никакви съветници. В правителството и министерствата трябва да влизат най-добрите професионалисти. Най-добрият специалист в земеделието трябва да е министър на земеделието. Не може един министър да има толкова съветници и политически кабинети...

- През годините сте си пожелавали - "Живей така, че да си завиждаш". Днес каква равносметка си правите?

- Правя си равносметка на много неща. Първо имах великолепно детство с прекрасни майка и баща. Учих в селски училища, после в Априловската гимназия в Габрово, в Трявна. Детството ми премина в голям двор, пълен с кокошки и крави, в градина, в която растеше всичко. Имахме великолепна храна и нямаше никакви болести. Не съм виждал в нашата къща лекарства. След гимназията имах комсомолски период. Избраха ме за секретар на Околийския комитет в Дряново. Тогава младите не ходехме, а летяхме, защото имахме светли идеали, вярвахме, че правим нещо много голямо. Всичко вършехме с въодушевление. После нещата не излязоха точно така...

- Работили сте в едни от най-големите ни вестници. Какви спомени пазите от онези времена?

- Постъпих във в. "Народна младеж" на 1 май 1952 г. и фактически съм летописец на индустриализацията на България - Димитровград, Оловно-цинковия завод в Кърджали и къде ли не. В металургичния комбинат "Ленин" за първи път се качих на 70-метров комин, за да пиша за прославената бригада на Исай Митов. Като ме видя най-отгоре, той се зарадва, но ми вика - "Браво, ама как ще слезеш сега?". Разбрах, че съм направил огромна глупост, защото, като слизаш, може да ти се завие свят. Тръгнах обратно и осъзнах, че не трябва да гледам надолу, защото ще падна. Като стъпих на земята, си казах - 1 млн. да ми дават, повече няма да се кача...Обикаляхме из цялата страна. С Радичков, с когото живеехме в една квартира ходихме до Родопите, върнахме се с пътеписи... Голям ентусиазъм беше, защото всичко ставаше пред очите ни.

- И сте вярвали искрено в социализма?

- Абсолютно. По-късно се появиха някои неща, които не можеха да се възприемат.

- Срещнали сте големи имена, белязали пътя ви като журналист.

- Бил съм в редакции с великолепна обстановка. Вестниците бяха с малко страници и територията за изява беше недостатъчна. Въпреки това във вестниците "Народна младеж", "Отечествен фронт", в "Поглед" и в "Труд" се работеше при голяма колегиалност. Истинско приятелство имаше между хората. И досега не мога да си обясня тази изключителна обстановка в редакциите. То нямаше и цензура.

- Как да не е имало цензура?

- Имаше дирижиране чрез главните редактори. Това е точната истина за журналистиката преди 10 ноември 1989 г. Но главните редактори не бяха еднакви. Едни бяха много послушни, други не съвсем. В "Отечествен фронт" отразихме 10-ия конгрес на БКП с информации от 2 машинописни страници, без да питаме никого. Главният редактор Георги Найденов беше силен и борбен човек. В "Поглед" амбицията ни беше да направим истински вестник, защото дотогава пишехме много неща, но давахме малко информация за това, което става в България и по света. Това го превъзмогнахме в "Поглед" с голям кураж.

- Как са ви го позволили?

- Най-големият ми пример е с в. "Труд", където никой не ми се месеше. Това е нещо невероятно. В кадрово отношение нямаше натиск и опити да се натрапват хора. Аз не съм уволнил и наказал никого, защото не е имало и нужда. Петър Дюлгеров, бидейки шеф на профсъюзите, създаде условия в "Труд" журналистите да работят спокойно и да не бъдат тормозени. И вестникът защитаваше обикновените хора. Трудово-правният отдел беше много силен. А "Писмата на читателите" бяха на първо място. Четях всички писма и се хващах за главата - колко болки и страдания имаше.

- Не идеализирате ли онези години?

- Никак не идеализирам. Някои неща трябва по-ясно да се казват. Освен послушна имаше и зряла журналистика и много истински и достойни журналисти с независима позиция. Има ги и сега в "Труд".

- Защо изчезна бохемската атмосфера от редакциите?

- Днес е друго. Младите като че ли повече треперят за местата си. А навремето се пийваше, и то доста. Моя милост - също. Обаче на другия ден бях пръв на работа. Постоянно си намирахме повод за почерпки. В това не виждам вреда, а само полза, защото то също допринасяше за добрите взаимоотношения и творческата обстановка. Когато отидох в "Труд", секретарка ми беше сестрата на Стефан Продев ( Нели Банкова - бел. на редактора на сайта). Когато ме попита какъв ще е приемният ми ден, казах - "Никакви приемни дни! Всеки, който дойде - влиза". Това при мен беше закон.

По в-к Труд

Коментари
2019-01-16 16:17:31 От: radeva

Този е пълен боклук.Син на полковник от ДС.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот