Д-р Войчех Галонзка превежда на полски романтичния български


Д-р Войчех Галонзка превежда на полски романтичния български

Роден е на 19.04.1947 в град Бжезини, първи съветник в посолството и консул на Полша в България, един от най-изтъкнатите чуждестранни българисти, doctor honoris causa на търновския ВТУ.

Преподавател в Ягелонския университет в Краков, преводач на Гео Милев, Атанас Далчев, Николай Кънчев, Йордан Йовков, Емилиян Станев – общо 13 книги, от 1993 до 1999 г.

Директор е на Полския институт в София. Д-р Войчех Галонзка и Митко Новков се видяха в посолството на Република Полша на ул. „Хан Крум” 46 в София и разговорът им тръгна, естествено, с най-логичния въпрос:

Как стана така, г-н Галонзка, че се захванахте с българска литература?

– Аз имах намерение да следвам полска филология в Ягелонския университет вКраков, но видях, че и в специалността „Славянска филология” много място заема полонистиката. Та реших да си усложня живота и кандидатствах славянска филология.

Наистина в програмата имаше много полонистични предмети, но трябваше да се учи и друга славянска филология. Исках сръбска, тогава всички я искаха, защото някогашна Югославия беше значително по-либерална – това едното, а другото защото Иво Андрич беше получил Нобелова награда през 1961.

И понеже всички искахме сръбска филология, автоматично ни разделиха и на мен жребият ми отреди българска филология. Така се оказах в специалността най-напред като студент, след това и 23 години като преподавател в Ягелонския университет.

И като изминаха тези 23 години, реших да сменя професията. Моментът беше благоприятен, разкрепости се цялата система, обявиха разни конкурси и аз кандидатствах за директор на Полския институт в София. Спечелих конкурса и станах дипломат.

Какви бяха хората, които ви преподаваха?

– Имахме великолепни преподаватели. Трябва да спомена преди всичко името на проф. Франтишек Славски – езиковед, стипендиант на българското правителство през 1937-38 в България, автор на българско-полски и полско-български речник заедно със Сабина Радева, също наш преподавател.

Имахме интересни учители и по славянски литератури, преподаваше ни също първият посланик на Република Полша в България проф. Тадеуш Грабовски, който от 1918 е пълномощен министър, а след това и посланик. Тук, в посолството, има снимки, когато той е приет от цар Борис III, за да му връчи акредитивните си писма.

Как продължиха вашите отношения с българския?

– Специализирах „История на българската литература” и започнах да превеждам и печатам в полските литературни списания главно поети – Николай Кънчев, Иван Цанев, Петър Първанов, Кольо Севов. За това помагаше и фактът, че присъствах емоционално предимно, в една поетическа група на млади поети от Краков, която се казваше „Сега”, Teraz на полски. В нея бяхме млади, гневни...

Сърдити млади хора...

– Да, сърдити млади хора като Юлиан Корнхаузер, Йежи Кронхолд, Станислав Стабро, Адам Загаевски, с които обсъждахме не само поезията, но и обществения ред... Имахме интересни преживявания покрай това, разправии с цензурата, защото тя искаше да контролира всяка публикация, особено в края на 70-те.

След въвеждането на военното положение през 1980 много от тези поети бяха интернирани и ние организирахме събирането на помощи за тях и техните близки. Адам Загаевски отиде в емиграция. Но участието ми в този кръг ми помагаше да бъда в центъра на литературния живот, макар по-скоро като наблюдател, отколкото като творец.

Моите преводи ме сближиха с тях, те се интересуваха от български поети и аз бях в ролята на посредник. Освен това превеждах проза, доста неща се събраха, включително антологии на поезията и на прозата.

Преведох и антология на българския разказ – 424 страници, която публикувах, защото ми се струваше, че именно разказът е доминиращ жанр в българската литература и мисля, че си остава и досега. Обичах да превеждам.

Колко страници сте превели?

– Не съм правил такава статистика, но преводните ми книги са общо 13 – поезия и проза. В поезията казах за Николай Кънчев, Гео Милев също, в прозата – „Антихрист” на Емилиян Станев, „Зелените кръстове” на Любен Петков, както и антологиите, за които вече споменах...

Как беше посрещнат „Антихрист” в религиозна страна като Полша?

– О, излязоха много хубави рецензии. Преди „Антихрист” беше издадена „Легенда за Сибин, Преславския княз”, но не в мой превод. Емилиян Станев е автор, когото Полша посрещна добре. Доволен съм от този мой превод, защото успях да навляза в стилистиката на романа и се получи ритмична проза. Изобщо съм на мнение, че по-трудно се превежда проза, отколкото поезия.

Наистина ли!?

– Да. Особено с автори, при които степента на организираност на текста е много висока, като при Йордан Йовков например, там всяка дума тежи на мястото си. Например разказът „Свирач на флейта” трябва да се преведе съобразно ритъма на музиката, в него има много риторически похвати, които създават определен „дяволски” ритъм.

Велин, героят на този Йовков разказ, самият свирач той е с дяволски черти. Този ритъм е обезпокояващ, тревожен и трябва да се предаде, за да може да се получи художественият ефект на друг език.

Как се влиза в ритъма на прозата?

– Човек трябва да чете на глас. А дори да не чете на глас, трябва да чете така, че да може да тактува правилно. Да спазва интонацията на изречението и тогава ритъмът идва сам...

Но на всеки преводач му е необходимо – хайде, ако не много обширно, то поне достатъчно дълбоко изследователско проучване на текстовете на автора преди всичко. Разбира се, и другите елементи са важни, но те са второстепенни, най-основен е текстът.

Нищо извън текста, както учи Дерида?

– Да. Не толкова биографията на писателя, литературният живот или други обстоятелства създават разбирането за едно художественопроизведение, а текстът, само текстът. Това е структуралистична гледна точка, към която аз се придържам. Във всичките си литературоведски анализи се занимавам с много конкретни текстови неща.

Например Йордан Йовков го разглеждам като автор, който транспонира Библията във всяко свое произведение, макар и по трудно разпознаваем начин. Но тъй като малко са сигналите за тази връзка, разказът не е стилизиран библейски, героите са обикновени хора на пръв поглед, на нея не се обръща внимание.

А всъщност цели фрази, само че казани със съвременни техни думи, са пренесени от Библията. И когато в разговора си с проф. Спиридон Казанджиев на въпроса „Коя книга е най-важна в живота ви?” Йовков отговаря, че всеки трябва да има една настолна книга, без да назовава своята, аз смятам, че тази негова книга трябва да е била Библията.

Мисля, че Йовков не се е разделял с Библията и тя е била донякъде извор на неговото вдъхновение, нещо като матрица.

Добра ли е съдбата на българската литература в Полша?

– Тя винаги излиза в малки тиражи и по това не се различава от много други литератури. Но като се влезе в интернет форумите на специализирани сайтове, по коментарите там може да се прецени, че хората четат. Препоръчват се книги да се намерят, да се прочетат.

И сега излизат български книги, но разбира се, пазарът много усложни нещата. Много малко са издателствата, склонни да рискуват и да издават автори, представители на малки литератури.

А на българистиката в Полша?

– Има студенти, различни центрове – Краков, Катовице, Лодз, Познан, Гданск, Шчечин, Варшава... Люблин също. Като че ли има желание, интерес също.

Каква е мотивацията?

– Мотивацията? Мотивацията е... винаги романтична. Нещо екзотично. Има и сантименти – престой като деца на Черноморието примерно. По време на такъв престой човек едва ли нещо може да разбере, но се събужда интерес и тогава се взема такова решение. Или някакви други връзки. Важно е, че ги има.

Кой беше вашият първи превод от български?

– „Зелени кръстове” на Любен Петков, така и не излезе, въпреки че си взех хонорара. Тогава, по времетона Герек, започнаха да говорят в Полша за евентуална колективизация. И тъй като книгата тематично беше свързана с този период, с горянското движение, цензурата я забрани. Тя беше дадена в издателство, което публикуваше книги на селска тема, ако беше в друго, може би нямаше да й обърнат внимание, но то беше профилирано, читателите му – също, така че я спряха.

А от българска цензура страдали ли сте?

– Не, освен когато срещнах затруднения със съгласието на Агенцията за авторско право за издаване в Полша на стихосбирката на Николай Кънчев. То зависеше преди всичко от Съюза на българските писатели, разбира се. Съгласието на Секретариата, на председателя доведе в един момент до положително решение на въпроса.

Българската цензура се носеше във въздуха. Чаках около 5 години. Но директорът на полското издателство упорстваше, той изпълняваше някаква функция в Централния комитет на партията и неговата позиция помогна.

Как обясняваха забавянето?

– Стихосбирката не влизала в естетическите параметри на българската поезия, имало други по-интересни... Докато Кънчев бил някакъв формалист...
Колко е един, хайде да кажем така, успешен тираж в Полша?

– Мисля, че 3000 беше и остава успешен тираж. Това за поезията, докато за прозата трябва да бъде над 5000. Ако се продава, разбира се. Защото сега, с интернет, с телевизията, се наблюдава един вид неграмотност, или по-точно друга грамотност, и потребителите на тези различни култури трудно се разбират помежду си.

Но и самата литература днес е някак по-неопределена. Аз по себе си съдя: четенето на съвременна литература ме уморява. И предпочитам да посягам към класиката. Четива, които някога, в средношколска възраст, не ми доставяха удоволствие, сега ми доставят.

Какво четете в момента?

– Рабле. Искам да си го припомня. Аз съм го чел отдавна и искам да го видя отново, дали намирам нещо по-различно. И едновременно с това ми се иска нещо забавно.

А коя е класическата полска книга?

– „Пан Тадеуш”. Има хора, които четат тази книга за собствено удоволствие, да се наслаждават на езика, на образите, на колорита... Много повече са били през втората половина на ХIХ и през ХХ век, в ХХI век са по малко, но се намират.

А Хенрик Сенкевич? Мен романът „Кръстоносци” ме направи читател!

– О-о-о, тя е сладка за четене! Всичките му книги са такива. Но един по-критичен подход показва как романите му митологизират историята с много траен ефект върху поведението на няколко поколения поляци.

Даже и сега някои политици се влияят от последствията в съзнанието, оставени от тази литература. Че романтичното поведение е необходимост, за да сме истински поляци. Макар че поляците през последните 20, а и повече години показват, че са  романтици, когато трябва, но когато не трябва, са и много големи прагматици.

Но на някои политици им се струва, че това не е типично, че не е истинска полска черта и ние трябва непрекъснато да се борим с някого или срещу нещо, защото сме посочени от Бога да изпълняваме някаква световна мисия тук, на земята.

Като дипломат остава ли ви време да превеждате?

– Не, никак. Но след като се пенсионирам, искам да направя нов превод на „Под игото”, защото полският превод трябва да се осъвремени.

От коя година е полският превод?

– А, той е много стар, от 10-те години на миналия век, малко е променен през 50-те. Мисля, че също е силно организирана проза, не е просто спонтанен разказ. И това трябва да се покаже. Защото във всяко превеждане от български на полски и обратно проблемът е в структурните различия между нашите езици.

Българският, като аналитичен език, употребява много повече граматически форми, които, как да кажа... са по-малко синтетични. Например едно изречение, което може да чуете на служба в Католическата църква: „Молим да се молите за нас!”, на български звучи съвсем стествено.

На полски обаче не може да се каже така, казва се: „Молим за молитва за нас!” (Prosimy o modlitwк za nas!). Появява се отглаголно съществително, което вдига стилистическото равнище. Обаче се опростява, ако се превеждат буквално граматическите конструкции от български на полски.

И макар да е правилно, е много дословно. Или да вземем членуването. В полския език няма членуване. Обаче не е вярно, както казват езиковедите, че членуването не се превежда. То може да се преведе – разбира се, невинаги, а само когато е необходимо. По един прост начин – с показателно местоимение отпред: „този, онзи”.

По БТА - сп. "Паралели", със съкращения - П.П. 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече