Д-р Константин Стоилов: Ще управлявам със силата на идеите и нравственото влияние

Автор: Никола Ников (1 коментар)


Д-р Константин Стоилов: Ще управлявам със силата на идеите и нравственото влияние Фото: Карастоянов

Не съм от еснафа на онези политически пълководци, които мислят, че провидението ги е създало само те да управляват България…

Когато след няколко несполучливи опита за съставяне на правителство след приемане оставката на Стефан Стамболов, Фердинанд I възлага на Константин Стоилов да го оглави, той е поздравен за своя избор с 12000 телеграми от цялата страна, а 50-членна депутация от софийски граждани се явява в двореца, за да изкаже доверието, което гражданството има към новия министър-председател.

 

След 35 години Ив. Пеев-Плачков, министър на народното просвещение в няколко правителства, разказва: „Наистина само Стоилов със своя благ и чистосърдечен характер, със своя горещ и постоянно буден патриотизъм, просветено схващане интересите на отечеството, примерно търпение при постигане на гонимата цел, пълно отсъствие на страсти, тъй гибелни при служене на отечеството и строга справедливост, можеше в онова време да запази държавния кораб от бури и сътресения, които не са редки в историята след сгромолясването на един потиснически и дълготраен режим. Само Стоилов със своя политически такт и съобразителност можа да запази реда и да възстанови нормалния конституционен живот без сътресения.”

 

Едновременно със започването на държавническата дейност, в която свързва в едно идеята за свобода с идеята за законност и порядък, Константин Стоилов се грижи да си осигури широка обществена поддръжка. Застанал начело на управлението като олицетворител на цялото опозиционно течение, прогласил принципа „свобода и законност”, той не иска да се облегне на никоя от старите партии, а на една нова сила, „която като сплоти и съедини всички честни и самостоятелни сили в отечеството, да спомогне на правителството да изведе страната от хаоса, като въдвори законност, премахне злоупотребленията и да избави отечеството от политическото и финансово банкрутство.”

 

На 3 юни 1894 г. около 300 софийски граждани, принадлежащи на разни партии, се събират да обсъдят въпроса за сливането на старите партии в нова. Новата партия е наречена „народна”. Вестник„Свободно слово” пише на следния ден: „Днес се извърши едно велико събитие, доброволно и чистосърдечно сливане на досегашните и неотдавна враждебни една на друга Цанкова, Каравелова и Радославова партии.”

 

Стоилов не е могъл да предполага, че сливането на всички партии в една ще бъде трайно, ала той бил уверен, че това решение все пак ще му даде възможност да създаде по-нататък една нова обществена сила. „И наистина Стоилов успял да привърже към себе си видните хора почти от всички партии, той се постави с тях в преки лични връзки в обиколките си из страната по време на изборите и ги задържа като предани привърженици до края на живота си. Важното в случая е да се отбележи, че той не диреше връзка с разни службогонци, а си спечели симпатиите и поддръжката на хора самостойни, които не ламтят за служба, но които имаха силно влияние в средата, където живееха.

 

Още в първата сесия на Народното събрание от Стоилов се отделиха Радославов и Тончев с приятелите си, ала Стоилов имаше вече зад себе си една силна партия, която го подкрепяше да управлява с голям успех от 19 май 1894 г. до 19 януари 1899 г. В тази партия влязоха всички бивши консерватори, всички бивши съединисти от Източна Румелия, повечето от привържениците на Цанкова и доста голям брой от привържениците на Стамболова и на Радославова. Въпреки всички твърдения, че това било „сбирщина”, която скоро ще се разпадне, народната партия и досега заема видно място в страната.” – пише през 1935 г. Иван Пеев-Плачков, дългогодишен секретар на БАН.

 

Eто какво мнение изразява Антон Страшимиров: „Едно по-старателно проследяване на прокараните през управлението на д-р К. Стоилов закони би ни открило с каква държавническа широта и с каква снизходителност и отстъпчивост големият държавник е съумял да сплоти нашите предни слоеве в една непоколебима по дисциплина и чиноначалие партия… Господарското достойнство в Народната партия идеше не само отдолу нагоре като битова черта на заможните слоеве, но вървеше отгоре надолу като основна особеност на самия характер на д-р К. Стоилов. Неговата чувствителност като представител на народа стои може би по-горе от чувствителността на много от умните ни държавници-родолюбци.”

 

Константин Стоилов не води преговори с водачите на дотогавашните партийни групировки, той не взима грижата за застраховането на никаква стара партийна група; той не кани дотогавашните партийни водачи за обединение и не се задължава с никакви обещания към техните партии. Той излиза в името на своите идеи и зове всички, които желаят да го подкрепят, да сторят това не като членове на отделни партии, а като частни лица без всякакви претенции.

 

Като орган на новосъздадената Народна партия Константин Стоилов основава вестник „Мир”, който в продължение на дълги години запазва името си на сериозно издание от първия ден – 22 септември 1894 г. до неговия последен брой в края на 1944 г.

 

На 12 юли 1894 г. К. Стоилов прави обиколка из България, за да се срещне с избирателите и да изложи политическата си програма. Акламиран от населението с ентусиазъм, тази обиколка се описва от съвременниците му като триумфално шествие: „Той не прогласява война на никоя партия: никоя партия не счита опасна за отечеството. Дори и социалистите насърчава да си подадат кандидатурите. Неговото сериозно желание е да направи от България една малка Белгия.”

 

В навечерието на изборите, насрочени за 11 септември, д-р К. Стоилов, в качеството си на министър-председател, изпраща телеграма до областните управители с категоричната заповед: длъжностните лица, особено органите на администрацията, да не се месят в изборите и да осигурят свободно гласуване; правителството ще преследва с всичката строгост тези, които биха нарушили реда и тишината.

 

Изборите протичат мирно: при голямо оживление и стичане на много избиратели. В Осмото Народно събрание са представени всички политически течения, и то с най-видните си обществени и политически дейци; избрани са Иван Вазов, Константин Величков, Стоян Михайловски, журналисти, общественици, голям брой висшисти, в следствие на което то е наречено „интелигентно”.

 

Антон Страшимиров пише: „Общо е признато, че такива свободни избори в България не е имало нито преди тях, нито след тях.” Политическите противници направиха оръжие за агитация и от израза на К. Стоилов за „нравственото влияние”, който той употреби при отиването си във Видин. На злоупотребленията с този негов израз той отговаря в речта си на 2 ноември 1894 г. в Народното събрание:

 

„Ако се намериха хора, които излязоха да ме обвинят, че със своето пътуване съм упражнил някакво нравствено влияние, то няма да крия това, защото то е влияние, което не се опира на щикове, на лъжа, шарлатания или демагогства, то е влияние на честните хора, на честния характер, на чистото чело и на нравствените начала. Моята сила е нравственото влияние… и аз мисля със силата на своите идеи и убеждения да управлявам народа.

 

Ако има хора, които да повярват в моите думи и моя характер, ще ме последват и аз ще управлявам, за благото на отечеството. Ако не, то ще се оттегля… Не съм от еснафа на онези политически пълководци, които мислят, че провидението ги е създало само те да управляват България… Аз съм на това място в изпълнение на една длъжност и ще я изпълня добросъвестно, докато имам доверието и като видя, че общественото течение взима друг път, ще се постарая със силата на своя характер да му окажа, дали пътят е тъмен или не, и ако не мога да го убедя, ще отстъпя.”

 

 

По сайта „Ценности и общност”, Господин Тонев

 

Коментари

....................................................................................

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Октомври 2022 »
пнвтсрчтпксбнд
     
      
  1. Роден е Стефан Москов
  2. 07.10. - Събития и факти
  3. Провеждат се избори за Областо събрание на Източна Ромелия.
  4. 07.10.1986г. - България започва неофициални преговори с Европейската икономическа общност (ЕИО).
  5. 07.10.1950г. - Турция едностранно затваря границата с България
  6. 07.10.1915г. - българските войски освобождават Куманово.
  7. 07.10.1912г. - Започват първите военни действия срещу Османската империя.
  8. 07.10.1885г. - Издаден е Указ за свикване на Народното опълчение за защита на Съединението
  9. Високата порта предлага на Цариградската патриаршия два нови проекта
  10. От Москва започват предаванията на радиостанция "Народен глас"
  11. 70 години от рождението на проф. Александър Янчулев
  12. 125 години от рождението на Рачо Стоянов
  13. Започват бойните действия на българската армия под оперативното ръководство на 3-ти Украински фронт.
  14. 39 подсъдими от "военно-фашистката" организация "Военен съюз" се изправят пред с
  15. 08.10.1985г. - Умира Ран Босилек
  16. Умира Милко Калев Балев
  17. 08.10.927г. - Българската църква е обявена за автокефална
  18. 08.10. - Събития и факти
  19. 08.10.1207г. – пред стените на Солун чрез заговор е убит цар Калоян
  20. Обявено е военно положение в Кюстендилски и Петрички окръг
  21. Първа и Трета българска армия пробиват първата турска отбранителна линия Ескиполос-Петра и превземат
  22. 08.10.927г. - сключват брак византийската принцеса Мария и българския цар Петър І
  23. Възстановена е църквата “Св. Никола Чудотворец”.
  24. Братята на Паисий Хилендарски правят дарение за Хилендарския манастир
  25. Андрия Качич-Миошич издава "Разговор угодни народа словенскога"
  26. Роден е Николай Иванов Николаев
  27. В Букурещ излиза първият брой на в. "Българин"
  28. Открива се ЖП линията Русе-Търново (130 км).
  29. 09.10.1944г. - Чърчил и Сталин делят Европа
  30. 09.10.1934г. - Югославският крал Александър I е застрелян от члена на Владо Черноземски