Чипровското въстание е свързано с български фаворит на Мария-Терезия

Автор: Свилен Мишляков, БЪЛГАРИ (3 коментара)


Чипровското въстание е свързано с български фаворит на Мария-Терезия Австро-унгарската императрица Мария-Терезия - наричана някога "свекървата на Европа"

Средищната дата „6 септември” - преди 320 години... Неизвестни подробности за борбата на българите от 1688- 89 г. и тяхното присъствие сред аристокрацията наАвстро-унгарската империя

6 септември е съдбовна дата в българската историография: след Освобождението, през 1885 г., когато се прогласява Съединението на Княжество България с Източна Румелия и  същия ден, но близо  три века по-рано.

 

 

Тогава Австро-Унгария завзема от турците Белград и се туря началото на Чипровското въстание в Северозапдна България - 1688-89г. Както споменават Димитър Маринов,проф. Иван Дуйчев и други хронисти на тези борби, ако маршалите на Хабсбургите не бяха издърпали уж със стратегическа цел войските си отвъд Дунава, то, може би, щяхме да имаме самостоятелна трета българска държава още в края на XVII век.

 


Заможните българи-католици

 

 

в Северозападна България попадат най-късно под османска власт. Всъщност, както бележат изследователите, там никога не е присъствала турската империя със институциите си, както е в другите български области.

 

 

В тези земи султанът държи гарнизони със самостоятелни командири, но земята и системата на управление запазва някаква самобитност, донейде неподчинена  на централната власт в Истанбул.

 

 

Обичайното право властва и изборите на „кнезове”(кметове другаде) се извършва, както в някогашна България, а това е допълнителен свободолюбив импулс да не се зачитат турците. Огромна роля играе и смесването на православна с католическа религия, като е задължително да се подчертае, че те не влизат в противоречия помежду си. Рим и Папата полагат всевъзможни грижи за тази своя софийска архиепископия (към нея спадат Чипровци, Копиловци и др.) още от XIV век, като годините на забрава са много малко.

 

 

 Години наред синовете от най-знатните фамилии в Чипровец ( Кипровец) на Парчевич, Пеячевич, Кнежевич, Соймирович и др. след началното си стъпки на обучение при францисканските монаси в самия град, заминават за Рим и получават солидно религиозно и философско образование. После римо-католическата църква ги разпраща да служат по целия балкански полуостров, а най-изтъкнатите от тях се връщат в родния си град, за да сеят семето.

 

 

Тези предпоставки дават основание на ред изследователи да разглеждат отделни райони в Северозападна България като своеобразен буфер, едва ли не „ничия зона”,  между Османската империя и Австро-унгарските владения на Хабсбургите.

 


Налице са много доказателства, че немалко болярски родове от Търновското и Видинското царство намират пристан именно в Чипровци след срива на Втората българска държава. За да оцелеят, приемат католицизма, но Рим поставя други условия при подчинението на епископите, те захвърлят аристократичните традиции, но пък и няма кого да управляват.

 

 

Все пак семействата на Соймирови, Кнежевич (вероятно владетели на Кнежа и околностите) бързо се окопитват и съумяват да влязат в родствени връзки с останалите видни семейства, за да властват над разрастналия град.

 

 

Поради това, когато в 1688 г. Чипровци въстава, там съществува сериозен икономически ресурс за да се поддържат въстаналите райони. След подпалването и разорението на града турците откарват над 100 коли, пълни с плячка - злато, сребро, скъпоценности, църковна утвар и др.

 


Въстанието и недомислията, преди това, довели до погрома. Още през пролетта на 1688 г. чипровчанинът Георги Пеячевич с чета се присъединява към австрийците и действат заедно. Завземането на Белград и спускането на австрийските полкове по долината на река Морава повдигат духа и Чипровец въстава.

 

 

Няколко хиляди души групирани в осем чети излизат от града, но поради неразбирателство с австрийското командване, не предприемат нападателни действия. Завземат Кутловица ( днешна Монтана) и се укрепват в местността „Жеравица”. Завързва се сражение с турските войски и отцепниците-маджари на граф Емрих Текели, после  нероганизираните въстаници са разбити, и Чипровци е подложен на разорение.

 


Избити са хиляди, градът е ограбен, подпален и изгорен до основи. Черни колони от бежанци,  често пъти настигани, разпилявани и изтребвани от орди, се отправят към Влашко, оттам в Банат и Унгария. От цветущото средище не остава камък върху камък. Заловените католически монаси са разпъвани и изгаряни като факли.

 


Дотам стига опустошението, че в изгореното Чипровци не се заселват някогашните бежанци, близо двадесет години подир това. Едва към 1815- 1820 г. тук-таме започват да пушат комини из обраслите с къпини домове. Повече тук католически проповедници не стъпват.

 

 

Интересното е, че килимарството, като занаят се заражда след второто възраждане на града, преди това то не е познато.

 

 

Заедно с населението отстъпват и останалите живи поборници от четите на Георги Пеячевич и Богдан Маринов. Някои източници споменават, че те броят между 500-1000 конника. Дори по-късно Богдан Маринов командва в австрийската армия бригада и стига до чин полковник.

 

 


Българите, наравно с маджарите, се бият в следващите войни с турската империя. Летописите споменават така: „носеха в себе си омразата заради избитите си бащи и майки и поради това не знаеха пощада - ако турчин бе на отсрещната позиция, то той предпочиташе да се разтопи във въздуха, да изчезне.” Много от българите, всред австроунгарските войски, са удостоени с високи звания, а някои и с титли.

 


Най-личните от тях се вливат в унгарската аристокрация като взимат съпруги от видни семейства, дава им се право на герб и знаме. Оттогава хрониките споменават за „барон Качамагов” , „граф Пеячевич”, „барон Пейкич”. А това са все наследници от родовете на избитите българи в Чипровци.

 


Фаворитът на Мария-Терезия

 


Данните за този наш сънародник са доста оскъдни и често пъти си противоречат. Основната информация идва от краеведите на чипровския край, а те често пъти преплитат легенди, и за немалко хора, желаното става действително.

 


Достоверното е, че в с. Копиловци наистина съществувала фамилията Качамагови и тя била от видните фамилии в историята на чипровския край. Навярно, те са участвали в борбите за народно единение, притежавали са солидно богатство, родът им е участвал активно във въстанието наравно с другите чипровски първенци.

 

 

Авторите споменават, че Георги Качамагов е бил удостоен с воеводски сан, за изключителните си качества, лично от австрийската императрица Мария Терезия, а Никола Качамагов /или„Качамаг”/ бил интимен приятел на императрицата!

 

 

Двамата българи, изглежда са родственици, но каква е пряката връзка помежду им, дума не се обелва повече. Нищо няма черно на бяло и каква е съдбата им след години.

 


Записаните предания също са разнопосочни. Едното от тях разказва, че Мария-Терезия пожелала да възнагради любовника си, като го дари с ловно поле. Но той трябвало да стори следното: да яхне коня и да препуска в галоп дотогава, докато конят се умори и падне с пяна между зъбите. Каквото разстояние измине, такъв ще бъде дареният ловен район.

 


Но има и друга разновидност на легендата за щедрата височайша любовница. Загрижен , че неговите сънародници в Банат бедстват без собствени земи, барон Качамагов помолил приятелката си да им определи земя. Императрицата се съгласила, но му заявила, че ще трябва да препусне с коня си и където той падне от умора, там ще е краят на отпуснатите владения.

 

 

Баронът се замислил и поискал това да стане на следващия ден и Мария - Терезия се съгласила. На другата утрин барон Качамагов яхнал коня и препуснал. Щом се изгубил от погледа на свитата, той препускал още известно време, а зад една височина го чакал брат му с нов, току-що отпочинал кон! Така барон Качамагов сменил четири коня! Когато съобщили на императрицата, докъде е стигнал фаворитът, в свитата се зачудили, как галопиращ кон може да измине такова разстояние! Но, казана дума-хвърлен камък, при това императорска!

 


Не е известно по-нататък какво се е случило. Дали Мария –Терезия е прозряла измамата?

 


Друга легенда мълви ,че и днес в една от българските църкви в Банат има портрет на барон Качамагов. И днес продължавали да го почитат, едва ли не, като светец. Елементарните справки посочват, че императрица Мария Терезия управлява империята от 1740 до 1780 г., а ако разказаните събитгия са се случили, то Георги и Никола Качамагови са потомци на чипровските си предци от 1688 г. Вероятно са били пълководци, или висши сановници от свитата, така че в разказите, може би, има някакво зрънце.

 


Подобна е историята и с руските графове, братята Орлови. Единият от тях Григорий Орлов е бил любовник на Екатерина Велика, тя, по рождение, е немкиня и се казва София-Августа Фредерика, принцеса от Анхалт-Цербст. Вуйчо и Фридрих II я изпраща на руската императрица Елисавета, за да приеме православието и под името Екатерина Алексеевна, я омъжват за вятърничавия наследник на престола император Петър III .

 

 

Графовете Орлови стоят в основата на бунта на гвардията и те възцаряват Екатерина Велика на трона, за да поеме нещата в свои ръце. После, при неизяснени обстоятелства, захвърленият в тъмница инфантилен Петър е удушен.

 


Известно е, че императрица Мария Терезия ражда 15 деца - сред тях са престолонаследника Йосиф II и Мария-Антоанета – последната френска кралица, съпругата на Луи XVI, обезглавена след него на ешафода в 1792 г.

 

 

Наричат императрица Мария –Терезия  „свекървата на Европа”, „майката на Австрия”. Най-малката и дъщеря Мария -Антония (Антоанета става във Франция) е едва на девет години, когато баща и император Франц I умира. Така, в продължение на 35 години, сърцатата и майка управлява Австро-унгарската империя.

 


Възможно е всичко написано и разнасяно за Качамагови да се окаже кьорфишек. Възможно е да са били някакви сановници, напълно зависими от императорското благоволение. Но легендите определят братята Качамагови, като най-приближените до кръга на императрицата.

 


Финалът на епопеята

 


Кървищата на Чипровското въстание не стряскат никого. Макар, че австрийските войски слизат на юг до Крива паланка и Скопие, заплашват София, турците бързо затягат редиците и успяват да се вземат в ръце.

 


Край София се копаят окопи за отбрана и няколко обезглавявания на висши мързеливци моментално слагат ред в войската. Новият велик везир Мустафа Кюпрюлю въвежда тотален ред, като най-малкото прегрешение на правоверен се наказва със смърт.

 


Скоро австро-унгарските полкове потеглят назад. На следващата 1689 г. Белград е завзет отново от османската армия. Огромно число от бежанците не се завръщат никога в старите предели.

 


Днес изследователите изчисляват тези първи бежански вълни от Северозападна България на около 250 000 - 300 000 души. Чипровските родове се заселват в Хърватия, Босна, Влашко, Молдова, Унгария, Австрия. Графовете Пеячевич дават нов клон на семейството сред хърватската аристокрация.

 

 

Никога Чипровци повече не стига това ниво, определящо го, като  забележително българско средище на благоденствие и богатство.

 

 

Завинаги се изгубва и значението му като пантеон на католицизма в Западна България. И никога повече Ватикана не прави какъвто и да е опит да го възроди.

 

Коментари

качамаг не са измислена фамилия.Предводители са на чиповските изгнанници и ехни закрилници.Съпругата на никола е маргарита Бибич,една от най-известните мецеенатки.Най големите сгради в арад и тимишоара са нейно дело.Чипровските въстаници не са разбити при жеравица от текели,а от турски нефиран,съгласно новооткрит документ от 20004година.

2016-01-14 21:29:27 От:

Малка корекция: Маргарита по баща Томянин е съпруга на МАРКО Качамаг, кмет на Алвинц, роден през 1705 г. в изгнание и починал преди 1745. съпругата му Маргарита се омъжва в 1746 г. за барон Якоб Бибич от гр. Дева

2018-12-27 13:12:51 От: Искра Луканова

Като основател и дългогодишен директор на Историческия музей в гр.Чипровци,посветих преобладаващата част от живота си на изследвания за миналото на Чипровци и Съдбата на населението от Чипровско след Голямото въстание от 1688г., респективно Банатските българи. Още през 80-те години на миналия век направих множество теренни проучвания в Банатските български селища и в редица църковни и селищни архиви и библиотеки в Банат, Трансилвания, Унгария, Сърбия, Хърватско, Австрия. Тук ще добавя и множеството документи от Ватиканските архиви, които имах на разположение поради естеството на работата си. Написаното по-горе наистина се базира на слухове и предания и непознаване на материята. Никола Качамаг заедно с Франциск Бибич и епископ Никола Станиславич, и тримата с ...прочети целия

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Май 2022 »
пнвтсрчтпксбнд
      
     
  1. 19.05.1934г. – Военният съюз и кръг “Звено” правят държавен преврат
  2. 19.05. - Събития и факти
  3. 21.05. - Събития и факти
  4. 21.05. - Св.равноапостолни Константин и Елена
  5. 22.05. - Международен ден на биологичното разнообразие
  6. 22.05. - Събития и факти
  7. 22.05. Св.вмнк Йоан-Владимир, княз български, чудотворец
  8. 23.05.1417г. – българи и български благородници полагат клетва за вярност пред дука на Милано
  9. 23.05.1847г. – роден Михаил Греков, възрожденски деец и революционер
  10. 23.05. - Събития и факти
  11. 24.05. - Събития и факти
  12. 24.05. - Ден на българската просвета, култура и писменост
  13. 25.05. - Събития и факти
  14. 26.05.1876г. - в Янтра се удавя Панайот Волов, един от водачите на Априлското въстание
  15. 26.05. - Събития и факти
  16. 26.05. - Св.мчнк Георги Софийски Най-нови
  17. 27.05. - Събития и факти
  18. 27.05.1866г. - В Букурещ е създаден Таен български централен комитет
  19. 27.05.927г. – в разгара на подготвяната война срещу Византия умира Симеон І
  20. 28.05. - Събития и факти
  21. 28.05.1912г. – в Италия умира поетът Пенчо Славейков
  22. 29.05.1953г. – Едмънд Хилари и шерпът Тарзинг Норгай първи стъпват на Еверест
  23. 29.05.1453г. – султан Мехмед ІІ Фатих завзема Цариград и слага край на Византия
  24. 29.05. - Събития и факти
  25. 30.05. - Събития и факти
  26. 01.06. - Църквата отбелязва Свети дух
  27. 31.05. - Събития и факти