Чакат ни тежки времена в отношенията с ромите


Чакат ни тежки времена в отношенията с ромите

Антонина Желязкова: Но не само ромите се чувстват дискриминирани и гневни, а и хора, живели със самочувствието на средна класа...

Д-р Антонина Желязкова е историк, специалист по османска история и по проблемите на Балканите.
 

През 1987 г. публично се противопоставя на т.нар. възродителен процес. Съучредител на Русенския комитет и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. Един от учредителите на Комитета за национално помирение в края на 1989 г.
 

До 1991 г. работи в Института по балканистика към БАН. От 1990 до 1993 г. е експерт по етнически и религиозни проблеми на президента д-р Желю Желев.
 

Директор на Международния център за малцинствата и културните взаимодействия. Автор на множество научни публикации и лекции за малцинствата в България и Югоизточна Европа.

- Г-жо Желязкова, реални ли са страховете от етнически конфликт, за какъвто изрази опасения премиерът Борисов?

- Теоретично погледнато, в България има повод за тревожност, свързана с потенциала за етническо напрежение. За гражданското общество, което непрекъснато пледира за политически коректно говорене в парламента, е важно, че това безпокойство беше изговорено от премиера Борисов от трибуната на НС.

Нещата са сложни дори и само поради факта, че през последните 25 години се промени численият баланс между етническите и религиозните общности, който - с известни уговорки и колебания в определени исторически периоди, през последните сто години е бил процентна константа.

Миграционните процеси обхващат всички групи от българските граждани, но все пак основната загуба на население с висок образователен ценз и професионална специализация е от средите на българите - православни, католици, юдеи и мюсюлмани. В намаляващата числена дистанция между мнозинството и малцинствата не се крият адхесио опасности.

Но това създава в намаляващото мнозинство засилена чувствителност, предмодерни страхове и съвсем нови глобални рискове, наранено самочувствие и негативни нагласи към естествения прираст на местните малцинства и към прииждащите като бежанци „чужди".

Реално обаче много по-значими са социалните и културните дистанции, които предопределят възможните измерения на потенциален конфликт, какъвто вероятно тревожи премиера.

- Какво сочат експертните анализи?

- Те сочат, че едва ли е възможно да се получат силни и драматични опозиции между мюсюлманите турци, помаците и българите - православни и католици. Това са изкуствени, пресилени до гротеска предизборни спекулации, през каквито неизбежно минаваме около всички избори, без изключение.

Може да се очакват извънредно трудни времена за отношенията между всички общности и ромите, независимо дали те са мюсюлмани, православни, или принадлежат на десетките евангелски църкви.

На практика този тип гето паравойни са в ход като локални и предимно селски вече повече от 15 години - underclass срещу всички останали. Предстои да се разширяват на територията на големите градове в национален мащаб.

От чисто криминогенна напаст (тежки престъпления срещу личността, грабежи, изнасилвания, битови кражби) тази съпротива на лумпенизираните роми - без образование, препитание и без надежда, неизбежно ще се превърне в нещо целенасочено.

Желаещите да ги оформят, унифицират и поведат са многобройни - вътре и вън от страната. Първите симптоми са в Пазарджик, където ромите търсят нова идентичност като мюсюлмани фундаменталисти, за да отвоюват своето място в национален и световен мащаб, което е равнозначно и на варианти за оцеляване.

- Как възприемате определението на Валери Симеонов, съпредседател на ПФ, за част от циганите като "нагли, самонадеяни, озверели човекоподобни"?

- Говоренето на Валери Симеонов или на Волен Сидеров, който напоследък отпадна като ярък антисемит, антиром и ксенофоб, защото има по-сложни задачи по хранителната верига, свързани с Русия, не би могло да повлияе структурно върху страха и отхвърлящите нагласи на обществото. Те вече са факт. Тяхната електорална поддръжка едва ли може да надхвърли някога 7-10%, но пък 80% от гражданите се радват да чуят официално, че „ромите са нагли, самонадеяни и т.н."

По-изненадващо е, че реформаторите въпреки очевидното и обяснимо политическо съперничество с ДПС не намират подходящи стратегии и тактики, за да приобщят малцинствата чрез нови алтернативни политики.

- Нима е възможно днес да взривим етническия мир, който опазихме през 1989-1990 г., когато раните от Възродителния процес бяха пресни?

- Колкото и парадоксално да звучи, но ситуацията в края на 80-те и началото на 90-те беше етнически и религиозно, също и граждански по-стабилна от днес. Имаше, макар и непълен, обществен консенсус по въпроса, че правата на етническите и религиозните общности и включването им равноправно в реформите и във властта са ясен знак за демократични политики и практики, за предстоящия европейски път на България.

Тогава силно влияние имаха граждански сдружения, които целенасочено и убедено защитаваха правата на малцинствата, имаше ярки политици като д-р Желев, д-р Тренчев и др., които бяха гаранти, че е възможно да живеем в мир.

Напомням ви, че първото свободно социологическо проучване през януари 1990 г. постави на второ място по рейтинг с 52,2% одобрение не някой от политическите субекти, а Комитета за национално помирение, който включваше представители на всички етноси и религии с основна задача: да не се пролее кръв в началото на прехода.

Радикалните националистически партии и сдружения, които възникваха по онова време, бяха ефимерни, финансирани от структурите на БКП и ДС, с кратък живот и без особена обществена подкрепа. Цялото общество беше изпълнено с надежда за промени, за кратък преход и за ново икономическо и политическо бъдеще. Гражданите искаха помирение и равнопоставеност за малцинствата.

Може би тогава бяхме за последен път толкова много заедно и единомишленици - българи, роми, турци, помаци, евреи, арменци.
 

Днес, безкрайният и несполучлив преход и най-вече социалната декласация на всички в България, унизителната бедност, доведоха до абсурдната невъзможност да бъдеш нормален човек и гражданин. Външните експерти често се изненадват, че тук е толкова трудно да се разчита на доброволчество и безвъзмезден труд. Но един бедняк е трудно да бъде доброволец, след като неговата енергия и мисъл е насочена към оцеляване на собственото му семейство.

Политиците и управляващите трябва ясно да разберат, че без нарастване на трудовите възнаграждения и то осезателно, без прилични пенсии за хората, които са влагали усилията си в страната 30-45 г., не е възможно да има добронамереност към бедстващите, малцинствата, бежанците.

- Откъде извира езикът на омразата? Нали българите се славеха като толерантен народ?

- Съществуват много извори. Част от тях се произвеждат инженерно и се мултиплицират от политиците. Когато се обругава елитът на ДПС от парламентарната трибуна (дори основателно), това неизбежно се разпростира масово и ефикасно като недоверие и омраза към турци, помаци и роми.

Има извори на омраза, които латентно са залегнали в нашата национална имунна система: турското владичество, опасностите, които крият другите религии, страхът от сепаратизъм и загуба на територии. Съществува цяла поредица от спящи в обществото негативни стереотипи, които не е трудно да бъдат активирани чрез политически и икономически манипулации.

Това не прави българите нетолерантни. Ние просто сме бедни, несигурни и безперспективни. Ако вярваме на държавните институции, на правораздавателната система, ако имаме несъмнена перспектива за бъдещето на децата си, бихме били по-спокойни, а оттам по-толерантни и граждански активни.

- Кога религията се превръща във фактор за отхвърляне на другия в съвременното ни общество?

- В деструктивен фактор тя се превръща единствено, когато прави опити да се разпростира и проповядва агресивно, а също и когато се самопровъзгласи за единствена и вярна, като съзре в културата на всички останали враг, който трябва да бъде низвергнат или унищожен. Пример за това е „Ислямска държава".

Всички проучвания показват, че българите са много повече изпълнени с етнически предразсъдъци, отколкото с религиозни. Ние имаме предимството, сравнени с други страни от ЕС, че съжителстваме от векове с мюсюлманите. Ние сме се раждали, учили и работили, загивали по фронтовете на различни войни едни до други в границите на Османската империя, а след това и на независима България. Това е безценен опит, който е определил правилата, чрез които да делим общите пространства и да уважаваме традициите си.

Не живеем в романтична любов, дори през последните години може да се каже, че не живеем заедно, а паралелно поради отчуждението, което ни насадиха политиците. Напълно наясно сме обаче с границите, които не трябва да се прекрачват, както неочаквано точно импровизира премиерът. В България познаваме зоните на съвместимост и несъвместимост в тези общи пространства и се опитваме да ги зачитаме, да се съобразяваме с тях.

- Има ли опасно неравенство, заради което отделните етноси да се чувстват дискриминирани?

- Съществува опасно неравенство, характерно не само за отделните етнически общности, но за обществото като цяло. Вече споменах за масовото декласиране на хора. Този синдром засяга около 45-50% от населението на страната.

Не само ромите се чувстват дискриминирани и гневни. Така се чувстват и хората, живели със самочувствието на средна класа, а сега едва оцеляват с мизерни пенсии, обидни заплати или като ровят в кофите за боклук.

Предлагам на политиците да си поръчат антропологическо проучване за образователния ценз и за бившия статут на хората, които са в приютите за бездомни, по улиците или в занемарени апартаменти и къщи в центъра на големите градове и на по-малките селища. Не е зле да проучат и промилите на смъртност сред тях. Историите, които ще чуят, и числата, които ще видят, са покъртителни.

- Умеем ли да извличаме дивиденти от географското си положение, защото "загубите" са видими?

- Това е един от многото исторически и политически митове за България. Ние съвсем не сме разположени в някакъв райски географски кът. Разположени сме в дълбоко мрачна и опасна периферия, на сложен кръстопът, който винаги е бил против нашите национални интереси.

Голяма част от патилата на българите през вековете и днес идват именно от географския фактор, независимо че имаме прекрасна природа.

По в. "Труд"

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот