Българското опълчение и сраженията на Шипка


Българското опълчение и сраженията на Шипка "Боят за Орлово гнездо", художник Алексей Попов

На руски "ополчение" означава противопоставяне, противодействие. .

Българското опълчение е утвърдено с това си име със заповед на командващия действащата Руска армия от 29 април 1877 г.

 

 

 

Очевидно e търсено  подходящо наименование за войската от народ, лишен от своя държава, но борещ се срещу поробителя си.

 

 

 

 На български под "опълчение" разбираме българските доброволци, взели участие в Освободителната война.

 

 

 

 

На 12 (24) април 1877 г. в Кишинев митрополит Павел прочита манифеста на император Александър II за обявяване на Руско-турската война. До строените руски войници стои и нова войска - Българското Опълчение. Те се сражават заедно и записват имената си в българската история.

 

 

Но най-знаменателна остава Шипченската епопея. Пътят на турската армия - 37 500 души, командвана от Сюлейман паша, през Шипка към обсадения Плевен е пресечен. Военната акция на отряда, воден от генерал Гурко, се оценява в историята на Освободителната война като блестящ стратегически маньовър.

 

 

След пет века робство за първи път във война, водена за освобождението на България, участва българска войска. Българското опълчение било създадено по искане на БЦБО (Българско централно благотворително общество), подкрепено от почти всички славянски комитети в Русия и от Одеското българско настоятелство.

 

 

Негов идеолог и поддръжник бил генерал Р. М. Фадеев. На 20 октомври 1876 г. военният министър на Русия генерал Д.А. Милютин подписал заповед за формиране на опълчението. Генерал Обручев съставил "Основания за организация на българската войска". Две седмици по-късно министърът назначил за командир на Опълчението генерал Н. Г. Столетов.

 

 

За ядро послужили българските доброволци в приключилата с поражение Сръбско-турска война, към които се присъединили български емигранти от Русия и Румъния, доброволци от цяла България, БЦБО и Одеското българско настоятелство.

 

 

Славянските комитети събрали средства, с които били закупени 12 оръдия, 20 000 пушки "Шаспо" и 1 милион патрони. Първите опълченски дружини били формирани в Кишинев, където е започнало и обучението им, а после продължило в Плоещ.

 

 

  Сраженията при връх Шипка 

 

 

 Припомнянето на Шипченските боеве се ограничава само в рамките на три съдбовни дни - 9, 10 и 11 август 1877 година. Шипченският проход е в ръцете на Руската армия, пътят към обсадения Плевен - отсечен. Там в непробиваема обсада е блокиран Осман паша с 35 000 войска.

 

 

Шипченската "армия" всъщност е била отряд от 5500 руски войници и опълченци, разполагащи с 27 оръдия. Също и част от 6500-те бойци, включващи 5 наши опълченски дружини, представляващи военния корпус на генерал Радецки.

 

 

Щурмът на Шипка започва на 9 август. Подготовката му е солидна. Атаките следват една след друга. Всяка е геройски отблъсквана. Техен обект е най-вече Орлово гнездо поради най-предната си позиция. Там е фронтът на опълченците.

 

 

В разгара на боя, към обяд, на помощ пристига Брянски полк и веднага влиза в бой. На следващия ден - 10 август, атаките започват с нова сила. Турците имат този ден по-изгодна изходна позиция. Те напират от изток, юг и запад. Свободна остава само северната страна – откъм Габрово.

 

 

Бранителите падат един след друг, силите се изчерпват. На помощ пристигат няколко десетки казаци и около 200 българи-доброволци, които веднага се включват в изтънелите опълченски редици. Но отстъпление няма.

 

 

Горещият ден преваля. Шипка се държи. Ген. Столетов иска бърза помощ от ген. Радецки. Но неговите резервни сили са чак в Търново и Елена.

 

 

Решителна се оказва битката на 11 август. Атаките не стихват. Само следобед те са шест. И тогава идва критичният момент. Това вече не е военно сражение в обичайния смисъл.

 

 

Свършили амунициите си, опълченците контраатакуват с щикове, камъни, дървета и с телата на убитите. Такова нещо светът не е виждал. Сражението е спечелено. Шипка остава непревзета.

 

 

Около месец по-късно Сюлейман прави още един опит да сломи съпротивата, но и той остава безуспешен. После настъпва тримесечна пауза, описвана във военните комюникета с едно изречение: "На Шипка всичко е спокойно".

 

 

 

 

 В края на деня, ако цитираме Вазов, "Радецки" пристига с гръм." Идва помощ, която се изразява в 205 бойци - Четвърта стрелкова бригада и две казашки сотни. Часът е около 17. Но навреме дадената помощ е сто пъти по-ценна.

 

 

Бойците се включват в контраатаките веднага. Това удесеторява силите на изтощените бранители.

 

 

Оттогава са изминали 134 години, през които оставаме горди с героизма, саможертвата и вдъхновяващия пример.

 

 

 

 

По Blog. Bg , със съкращения -  С. М.

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече