Българският патриотизъм през Средновековието

Автор: Иван Петрински


Българският патриотизъм през Средновековието Строителството на летния дворец на император Роман I Лакапин (920-944). При изкопаването на основите на сградата била открита мраморна бича глава (което за яснота е написано и в миниатюрата). Йоан Скилица, ХII-ХIII в., Национална библиотека-Мадрид

Представата за България като спасителен остров от всички мъки е ярък белег на патриотизма на средновековния българин

Патриотизмът не е изобретение на новото време. Множество писмени извори съдържат високото самомнение на средновековния българин, ясното съзнание за изключителното място на българите сред останалите народи, за изключителното място на България в световната история. Силата на средновековната ни държава е достатъчно основание за това.

 

Съзнанието за собствената сила и изключителност има дълбоки исторически корени. Един от вождовете на отвъддунавските славяни - Даврент, отговаря рязко на аварски ултиматум през VII в.: "Кой впрочем е този човек между човеците и под слънцето, който ще преодолее нашата сила? Защото ние сме свикнали да владеем чужда земя, а не други нашата. И ние сме сигурни в това, докато има война и мечове."

 

Средновековният патриотизъм е преди всичко отчетливо съзнание за принадлежност към общността. Нещо повече, средновековният българин дори не може да си представи своето съществуване без общността, към която принадлежи. Не толкова със слово, колкото с всекидневен упорит труд в мирно време и на война прадедите ни са завоювали правото да бъдат част от своята общност.

 

Особен поглед върху средновековния български патриотизъм може да се намери в Пространното житие на Климент Охридски, написано вероятно от охридския архиепископ Теофилакт през последната четвърт на ХI в. За Кирило-Методиевите ученици Горазд, Климент, Лаврентий, Наум и Ангеларий България се представя като спасителен остров от всички мъки. "За България закопнели те, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде свобода [в смисъл на "свобода на действие"]". Един век по-късно капризният византийски аристократ Григорий Антиох, който добре познава България, ще я нарече "земя на блажени".

 

Неизменна част от патриотизма на средновековния българин е и поддържането на култа към владетеля, който винаги се възприема като пръв символ на средновековната ни държавност. С времето и според историческата среда култът към владетеля бележи известно развитие. Ако в годините на разцвет българските владетели се величаят чрез забележителното строителство, което извършват, чрез любовта и грижата им за развитие на българската духовност, то в годините на тежката стопанска криза от втората половина на ХIV в. цар Иван-Александър е хвален само с книголюбството му и за християнското му усърдие - все "нескъпи" занимания. Строителството вече е ограничено до най-нужното.

 

От особена важност е едно рядко коментирано сведение в среднобългарски паметник, известен от значителен брой преписи и озаглавяван обикновено "Разумник-указ". Въпреки че най-ранният от преписите се датира около 1380 г., произведението вероятно има и много по-ранни варианти, недостигнали до наши дни. "Разумник-указ" е изграден чрез любим средновековен литературен похват - с редуване на въпроси и отговори. Един от отговорите дава представата на средновековния българин за известните му народи и на какви животни според него те отговарят.

 

На първо място, естествено, ще трябва да се спрем на бика, който според "Разумник-указ" съответства на българите. Бикът е най-отчетливият символ на мъжката сила. Заради могъщия си рев бикът олицетворява също гръмотевиците, дъжда и плодородието (като следствие от изобилните дъждове). Няма съмнение, че както и в останалите части на "Разумник-указ" отъждествяването на българите с бик е израз на народностната самооценка за изключителното място на нашия народ сред останалите средновековни народи.

 

Едва ли ще са нужни особени обяснения за свързването в съзнанието на средновековния българин, на познатите му народи със съответстващи им животни. Повечето от тези връзки са напълно логични, близки до ума. Особено в късните преписи на среднобългарските произведения тюркските народи кумани, татари, турци се свързват с хитри и силни животни като лисицата. Турците са наричани понякога "разгневения варварин". Освен с животински аналогии немците са описвани и като "жестоки", а франките - като "безчовечни мъчители" в Пространното житие на Климент Охридски например.

 

В "Разумника-указ" обяснимо лисицата символизира гърците, мнение, което се подкрепя още по-ясно в други произведения, като "Сказание на Сибила" например.

 

Изключителното самомнение на средновековния българин, първенствуващото място, което той винаги отрежда на отечеството си сред другите страни, има за основа, разбира се, мощта и величието на средновековна България, но в същото време е реакция и по подобие на отношението на византийците към околните им народи. Дори и през ХIV в. във Византия продължават да гледат отвисоко на всички съседни народи.

 

Извори

 

". . . Това знайте, братя: на света има трима царе, както е и светата троица на небесата. Първото царство е гръцкото; второто царство е българското; третото царство е иверското [грузинското]. В гръцкото царство е отецът, в иверското е синът, в българското [е] светият дух. Гърците ще предадат богу царството, а българите - християнството, а пък иверите тъй също ще предадат християнството . . .

Въпрос: Разкрий ми какви са отличията на народите?

Отговор: Франкът е лъв; аламанинът е орел; сарацинът - вепър; турчинът е змия; арменинът - гущер; индиецът - гълъб; сириецът - риба; иверинът е овен; татаринът - Агарино куче [т. е. неверник]; куманинът е гепард; русинът е видра; литвиецът е тур; дубровчанинът - мечка; гръкът е лисица; българинът е бик; влахът е котка; сърбинът е вълк; унгарецът - рис; алеманинът - зубър; чехът е катерица; аланът е елен; саксонецът - кон на овчар; полякът - норка; евреинът - язовец; арбанасинът [албанецът] - бобър; египтянинът - козел; хунавът [хунът] е заек; аркадинът е полукозел-полуелен; цаконинът [от областта Цакония в Морея] е кърт; сакунатинът [може би от племето секули в Карпатите] - бивол; персиецът - жерав; хърватинът - аспида.

У всички тези народи има дванадесет книги; правоверните са три: гръцка, българска и иверска; полуверните са франкска, алеманска, унгарска, чешка, арменска. Неверните книги са четири: еврейска, турска, сарацинска и литовска.

А всички народи са седемдесет и два и половината имат закон [т. е. приели са християнството] . . ."

 

Из "Разумник-указ", ХIII в., превод на А. Милтенова

 

 

". . . Сивила им отговори [тълкувайки сън]: "Деветте слънца са девет рода. Първият са славяните, тоест българите: добри, гостолюбиви и смирени, истинни и незлобливи, обичащи чужденците и християнството. Те ще предадат правата вяра богу, превъзхождайки целия свят.

Вторият род са грузинците: кротки, обичащи чужденците, незлобливи, любезни, почитащи попа и за бога разпитващи.

Третият род са елините, тоест гърците: разместващи царете, смесващи се с всички народи, самохвалци, лъжесвидетели, горделиви, златолюбци, съдещи с подкуп . . .

Четвъртият род са евреите, избрани от бога за много дела . . ."

 

Из "Сказание за Сибила", преди 1380 г., превод на А. Милтенова

 

 

- С малки съкращения от в. "Сега", заглавието е на "Българи" - Р. С.

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече