Българската икономика – краят на една златна епоха?


Българската икономика – краят на една златна епоха? Снимка: actualno.com

Анализа, публикуван на 03.12.2008г. в онлайн-изданието Investor.bg очертава какви са сценариите за развитието на икономиката на страната през 2009 г., какви трябва да са приоритетите и в кои области България е най-уязвима в близко бъдеще.

 

 

 

 

На България й предстои спад в икономическия ръст поради мрачните перспективи в световен план и в ЕС, в частност. Въпреки че стабилната банкова система, разумните публични финанси и валутният борд се очаква да й помогнат да избегне остра финансова криза, ръстът в икономиката вероятно ще се понижи до 2,3% през 2009 г.

 

Това сочат резултатите от икономически анализ за страната ни, изготвен от инвестиционната банка от бутиков тип Oriens и предоставен на Investor.bg. Банката е с фокус върху региона на Централна и Източна Европа и развива дейност и в България.

 

Основните фактори, обуславящи този спад, са понижените преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и ограниченото кредитиране, което да финансира ръста на бизнеса. Въпреки че рецесията е малко вероятна, тя все още не трябва да се изключва напълно.

 

Днес европейската икономика изпитва остър спад, тъй като ЕС е на практика вече в рецесия. Докато някои от най-големите икономики в Общността, като Великобритания, Германия и Италия, бяха в по-голяма степен изложени на кредитната криза, останалата част от континента също загуби надежда да излезе невредим от глобалните финансови сътресения.

 

Въпреки че избегна преките загуби от глобалната криза България понася негативите на липсата на евтино финансиране, а нейната малка и отворена икономика е засегната от външните шокове като цяло. Неминуемо финансовата криза и икономическият спад в ЕС ще засегнат реалната икономика на България, както наскоро това бе показано от данни за забавяне в индустрията и строителството.

 

България трябва да е готова за период на ограничен ръст и по всичко личи, че златната ера от последните няколко години вече свърши. За близкото бъдеще България трябва да се адаптира към значително по-ниския ръст на БВП, а финансовата стабилност и запазването на валутния борд до момента на присъединяване към еврозоната ще бъдат най-важните приоритети на нейната политика, се казва в проучването. Въпреки че най-вероятният сценарий не е толкова драматичен – ръст на БВП от около 2,3-2,5%, твърдото приземяване на икономиката през 2009 г. не бива напълно да се изключва.

 

Стабилност на финансовия сектор

 

Българската финансова система и валутният борд като цяло са в безопасност благодарение на стабилния банков сектор, ниската вероятност на значително оттегляне на валутни резерви, предвид покриването от инвестициите на иначе големия дефицит по текущата сметка и стабилните публични финанси на страната.

 

Банковият сектор е в по-голямата си част с чуждестранна собственост, но австрийските, италианските, унгарските и гръцките банкови институции, които присъстват в страната, са били по-малко засегнати от токсични активи и счетоводно намаляване. Наред с това секторът отчете добри резултати, поради което компаниите майки едва ли ще отклонят ресурси от един от малкото останали печеливши пазари.

 

Затова, след известен адаптационен период, банковият сектор би трябвало да е в състояние да се справи с кризата и да продължи да отпуска финансиране за реалната икономика. Големият дефицит по текущата сметка на 24% е причинен от огромните нужди за финансиране на корпоративния сектор.

 

Досега тя добре се покриваше от ПЧИ, заедно с увеличен външен дълг на местните банки. Според основния сценарий ограниченото финансиране и забавянето в икономиката би трябвало автоматично да намалят финансовите нужди на корпоративния сектор и да намалят дефицита по текущата сметка до 16-18% от БВП, който все още ще се генерира от ПЧИ и банковото финансиране. Възможно е дефицитът да се свие и още повече за сметка на още по-голям спад във формирането на капитал, което би довело директно до рецесия, както това стана в Естония например. Въпреки увеличаващите се критики към българското правителство, досега то водеше разумна фискална политика, смятат от Oriens. Бюджетният излишък от над 3% и нулевите краткосрочни задължения на правителството са значителна гаранция срещу евентуален спад.

 

Основен сценарий – забавяне в ръста на БВП

 

Според основния сценарий ръстът на БВП ще се забави до 2,3-2,5% през 2009 г., главно заради спад във формирането на капитал от 42% до 35% от БВП. Това ще бъде причинено от по-малък обем ПЧИ, ограничено и по-скъпо кредитиране за бизнеса и отложени инвестиционни решения заради влошените очаквания за икономически ръст в ЕС. Наред с това ръстът на потреблението на домакинствата ще бъде умерен след няколко години на бум в харченето, в резултат от значителен ръст на доходите и заетостта, както и голям ръст в банковото кредитиране.

 

Общото потребление се очаква да бъде повишено от правителствените планове за по-либерална фискална политика като мярка за справяне със забавянето на икономическия ръст.

 

Негативното ниво на износа се очаква да се понижи, но тъй като България е много зависима от своя износ (71% от БВП), тя ще бъде засегната в значителна степен от тежкото положение на някои от нейните търговски партньори като Германия, Белгия, Италия и по-ниския ръст на други като Гърция и Турция.

 

Като цяло, въпреки неизбежността от валутния борд, той има един голям негатив: той пренася всеки външен шок „едно към едно“ към реалната икономика, което е особено видно в инвестициите (замразяване на финансирането) и износа (влошена търговска обстановка), което води до понижен ръст.

 

Песимистичен сценарий – твърдо приземяване

 

Макар и по-малко вероятен, сценарий на твърдо приземяване не трябва веднага да се отхвърля. Спад от 30-35% във формирането на капитал може лесно да тласне икономиката към рецесия и негативен ръст на БВП от -2,5%, дори и при ръст на потреблението, движен от по-високи правителствени разходи.

 

Всъщност това е единственият сценарий, при който може да се очаква голямо свиване на дефицита по текущата сметка.

 

Устои на икономическата политика

 

Икономическата политика на България в днешната криза трябва да е насочена към продължаване на разумната фискална политика и стабилността на валутния борд, предоставяне на фискални стимули, които да подкрепят икономическия ръст и провеждането на така необходимите структурни реформи в различни сектори, смятат анализаторите.

 

Финансовата стабилност ще бъде постигната като се поддържа строга политика по отношение на публичните финанси – бюджетен излишък от 3% и ниско ниво на държавния дълг. Въпреки това бюджетът за 2009 г. предполага ръст на БВП от 4,6%, което може би е прекалено оптимистично и може да разклати стабилността.

 

Също така България трябва да демонстрира решителност за запазване на валутния борд, докато се присъедини към еврозоната. За съжаление, страната все още не се е присъединила дори към системата на разменни курсове на европейски валути ERM-2, а датата на присъединяване към еврозоната няколко пъти се отлага.

 

Във финансовия сегмент един от ключовите приоритети трябва да бъде и оптимизацията на пазарните регулации във връзка с управлението на риска в банковия сектор и диверсификацията на източниците за финансиране.

 

В същото време все още има възможност за маневри за подкрепяне на икономиката чрез увеличаване на паричната маса предвид високото ниво на бюджетен излишък. Това обаче трябва да стане, като се има предвид очакваното икономическо забавяне и без да се увеличава ненужно ролята на държавата в икономиката.

 

Топ приоритет трябва да бъде усвояването на еврофондовете, за да се стимулира ръстът, особено предвид факта, че България досега е крайно неефективна в тяхното разпределяне. В същото време бяха отложени няколко структурни реформи в сфери, които може да имат негативен ефект върху бъдещия ръст и конкурентоспособност, като институционалната инфраструктура на страната, образованието и здравната система, където България се нарежда много ниско в сравнение с останалите държави в ЕС. Пенсионната система също се нуждае от спешни реформи, тъй като негативните демографски развития заплашват финансовата стабилност в недалечното бъдеще.

 

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот