България и Балканите в глобалния свят (2)

Автор: ТИХОМИР СТОЙЧЕВ (1 коментар)


България и Балканите в глобалния свят (2) Силует на камбанария и минаре в Брезница, Гоцеделчевско. Снимка: Добрин Кашавелов

Няма балканска държава, която през ХVІІІ- ХІХ столетие да не е формирала собствена великонационална идея, да не се е стремяла еднолично или в контекста на политически и военни катаклизми и съюзи да постигне нейната реализация.

След разпада на някои сдържащи и регулиращи фактори има опасност тези конфликти да бъдат отключени отново.

 

При променящите се в глобален план обществено- политически и икономически условия не винаги се отчитат националните интереси и регионални особености. Практиката показва, че когато се изследват или отстраняват причините за един или друг конфликт, е необходимо

 

да бъдат отчитани комплекс от икономически и политически интереси, социален престиж, идеологически, национални, религиозни и др. фактори.

 

Като съвременници и участници в сложни и динамични промени сме длъжни да следим внимателно ставащото, регулираме избора си на поведение в синхрон с националния си, държавен и общ интерес. В условията на политическа многополярност е възможно и вероятно ще бъде благоприятно използване на разнородните географии на политически контакти и влияние. Ето защо, дори да бъдат разпознати и описани характеристиките на един или друг конфликт, с оглед предприемане на адекватни политически и управленски действия е необходимо наличието на система за събиране на предварителна информация и анализ на трите основни стадия: предконфликтен, непосредствен конфликт и стадий на разрешаване.

 

Първият започва, когато конфликтиращите страни оценяват своите ресурси, решават се на действия или отстъпки, консолидират сили, търсят поддръжници, формират групи и идентифицират виновници.

 

Непосредственият се характеризира  с наличието на инцидент, изменение поведението на съперниците и наличие на критична точка, при която конфликтните взаимодействия достигат максимална сила и острота, след което  се снижават в нисходяща линия към разрешаване или ново изригване.

 

Третият означава, че страните да прекратяват конфликтното взаимодействие. При международните политически конфликти стълкновението се обусловя от противоположностите на политическите интереси, ценности и възгледи, желанието за влияние върху политическите отношения, решения, ресурси и признаването им за обществено необходими. В различните етапи на развиващите се международни конфликти се наблюдава отражение и върху вътрешнополитическите отношения и конфликти, чиито  субекти се явяват властващите елити, изразяващи интересите на партии, институции, организации и лидери.

 

Възможно е, при условията на криза на доверие в политическите партии, когато увеличаваща се част от обществото не разпознава своето социално- политическо представителство да се развие хаотичност и радикализация в прояви от социален характер от страна на маси, индивиди и активни групи, протестиращи против съществуващите порядки.

 

Крайна цел на подобни прояви ще бъде смяната на политическата система. Ако към края на мандата на Тройната коалиция(КБ, ДПС и НДСВ) се наблюдаваше правителствена криза, загуба на авторитет, неизпълнение на разпореждания от страна на различните власти, търсене на алтернатива, ще се очаква с провеждането на изборите през юли, 2009 г. поне част от тези проблеми да бъдат разрешени.

 

Последващият период обещава да е активен, доколкото предварителният нагласи сочат перспектива за създаване на многопартиен кабинет, съответстващ на подялбата на властта и отговорностите, но и обричане на тромавост в решенията и действията. Това може да доведе до парламентарна криза, която да цели изменение съотношенията на силите.

 

Поеманите предизборно политически и програмни ангажименти от страна на новопроявяващи се и популистки партии, коалиции и ограничените възможности за тяхното изпълнение след изборите е възможно да доведе до конституционна криза, която ще цели промяна на основния закон.

 

Могат също да бъдат наблюдавани политическа криза, когато се нарушава легитимацията на властовите структури, липсва взаимодействие, понижава се ефективността на социално- политическото регулиране; криза на легитимността, когато се наблюдава разминаване на цели и ценности; криза на идентичността, когато етническите и социално- структурните различия стават преграда по пътя на националното обединение и идентификация; криза на политическото участие, проявяваща се в създаване от управляващия елит на препятствия за включване в активния политически живот на групи, заявяващи претенции; криза на разпределението, когато управляващия елит прояви неспособност да обезпечи ръст на материалното благосъстояние и справедливо разпределение.

 

Съвременната политическата практика и теория е разработила общи форми и способи за предотвратяване, регулиране и разрешаване на политическите конфликти, в основата на които са заложени в крайна цел постигането на компромис или консенсус.

 

При първият вариант най- често се наблюдава създаването на многообразни блокове и коалиции, докато при вторият картината почти не се променя с изключение на постигане на съглашение между значително болшинство субекти по отношение най- важните аспекти.

 

На фона на обсъжданата парспектива за България и Балканите е важно също да отчитаме, че ролята на етнонационалния фактор в световната политика продължава да расте.

 

Етнонационалните отношения са комплекс от политически, социални, религиозни, екологически и др. проблеми. Всяка нация е полиетническа и се възприема като държавен етнос. Нацията не може да съществува отделно от  държавата. Главен въпрос в националните отношения е въпросът за равноправието и подчинеността, за възникване на недоверие, неравенството в нивото на икономическото и културно развитие, съпротивата на уравняващото действие на съвременните технологии и модел на живот, застрашаващ културните традиции и национална самобитност.

 

Отделно пораждащи етнополитическите конфликти могат да бъдат  взаимоотношенията между етносите  в историята, формирането на национално мислене, самосъзнание, психология, традиции, митове и стереотипи.

 

Проблемите на полиетничността в страните и от Централна Европа трябва да се разглеждат в контекста на континенталната сигурност и евроатлантическата интеграция.  При преглед на етническата карта на Полша и Чехия прави впечатление, че повече от 90 % от населението принадлежи към една етническа група, като и най- големите национални малцинства не надвишават 1,3- 1,4 %. На територията обаче на всяка от страните живее национално малцинство, което е болшинствно в съседна страна - 33 % унгарци живеят извън пределите на Унгария, а 10 милиона е полската външна диаспора.

 

В страните от региона на Балканите и Централна Европа може да бъдат определени няколко потенциално конфликтогенни етнополитически проблема.

 

Циганският е един от най- важните и мащабни в рамките на ЕС. Пет милиона цигани образуват най- многочисленото и бедно малцинство. Според доклад на Световната банка, който съпътства проекта “Десет години циганска интеграция”, като най- съществени за тях се определят няколко основни проблема:

-                      жилище;

-                      образование;

-                      трудова заетост;

-                      участие в политическия живот.

Нивото на безработица при циганите е около 60- 90 %,  две трети от тях разчитат на социални помощи и около 20 % се занимават с криминални дейности.

 

Тежкото положение на циганите намери изражение във вълнения през 2004 г. в Словакия и в Чехия. За въвеждане на ред бяха използвани освен полицейските и военни сили, макар конфликтът да започва от невинно на пръв поглед разграбване на местен супермаркет. Намесата на полицията ескалира конфликтогенния потенциал и подобни сблъсъци започват и на други места. Въпреки всички признаци словашкият премиер отказва да признае, че циганските бунтове са следствие от социално- икономическите проблеми. Не беше намерено решение и в Чехия, макар в град Усти над Лаба да започна дори издигане на четири метрова стена за разделяне на етносите един от друг. След намеса на правозащитни организации проектът е спрян обаче като нехуманен.

 

В България на няколко пъти по различни поводи избухват конфликти между циганския и представители на други етноси. Като по- съществени могат да бъдат отбелязани двата конфликта в софийския квартал “Захарна фабрика”, при единият от които беше убит учен- историк, живеещ в квартала, а при другият сериозно пострадаха български младежи.

 

По- тежък беше случаят с масовото среднощно излизане на неорганизирани цигански групи в кв. “Красна поляна”, когато се наложи по- сериозна полицейска намеса. Постепенно с някои взаимни мерки доверието между етносите е подобрено, циганите стават все по- организирани политически посредством участие в политически партии и граждански организации, но има още твърде много какво да се желае.

 

В Словакия проблем е унгарското малцинство, което организирано в собствена партия оказва влияние във вътрешнополитическия живот.

 

В Полша пък става въпрос за най- бедните три воеводства в източната част, където има конфликтогенен заряд, готов да се възбуди от външни намеси или остра промяна на социалните условия.

 

За да бъдат намалени опасностите от ескалиране на конфликтите, в чиято основа могат да застанат етническите отношения  е необходимо държавите да извършат следното:

- да осигурят законодателни мерки, гарантиращи недопускане и преследване на расовата и национална нетърпимост;

- да гарантират етнически мониторинг, с помощта на който да се контролира положението и отношенията;

- да се утвърди практиката и активизира дейността на консултативните и правозащитни институции, занимаващи се с проблемите от спектъра;

- да се институализират малцинствените представителства.

 

В противен случай остава опасността национализмът да служи единствено социалните низини да бъдат въвличани в орбитата на едно или друго влияние.

 

Политическото участие влияе върху функционирането на системата, формирането на институции и изработването на политически решения. Недоволството е важна, но не и единствена причина за протестно поведение. България в съответствие със своите национални интереси, през призмата на общоприемливите вектори на своята външна политика следва да формира активно поведение.

 

И накрая, когато говорим за тероризъм, той също може да бъде вид опозиционна дейност, провеждана от екстремистки настроени субекти или организации, които посредством насилие или заплаха оказват влияние. Характерна черта, отличаваща тероризма от рутинните криминални действия са насилствени акции, които предизвикат широк обществен резонанс, влияят върху хода на политически събития и взимането на решения, при това твърде често под предлог достигане на висши цели.

 

Подобни ефекти в сегашните условия дават организираната престъпност и корупцията, което налага те да бъдат изведени като приоритет в скалата на предизвикателствата и взето специално отношение по тях.

 

 

 

Коментари
2009-06-28 19:30:54 От:

толкоз ум за нищо!!!???защо се наблюдава света като това не оправя положението в БГ!?А и никой не се стреми към това !?

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот