Българи да си останем!

Автор: Розалина Евдокимова


Българи да си останем! Дора Костова. Снимка: личен архив

Тази година се навършват 100 години от откриването на съкровището на хан Кубрат край с. Малое Перешчепино. По този повод издаваният в Одеса в. „Роден край” е обявил 2012-а за Година на българските съкровища по света.

 

 

 

В интервю специално за сайта на СБЖ Дора Костова споделя за трудната, но благородна и ползотворна мисия на вестника за поддържането на българското самочувствие сред най-голямата българска диаспора, за разширяване на връзките й с далечния роден край. За своята активна работа тя е носителка на званието Заслужил журналист на Украйна.

 

- Как се роди в. „Роден край”, г-жо Костова”? Чия беше идеята за неговото създаване?

 

- Трябва да се върнем към лятото на 1989 г., когато излиза първият брой като специално приложение към одеския областен вестник „Комсомольская искра”. Той беше подготвен от група инициативни родолюбци — членове на Одеското българско дружество.

 

В този вид излизат само няколко броя на „Роден край”. Последва година на търсене, на самоопределяне.

 

Година по-късно, от лятото на 1990-та, той става редовен седмичник на български език. През 1991 г. Върховната Рада на Украйна взе решение за издаване на приложения на националните малцинства към парламентарния вестник „Голос Украины” и от юни следващата година „Роден край” стана официално приложение към в. „Голос Украины” с общоукраински статут. 
 

Аз поех вестника от април 1995 г., та досега.  Преодолявайки всички трудности през 15-годишната си история, „Роден край” се утвърди  като сериозно родолюбиво издание. Това е единственият седмичник на български език в Украйна, който стига до своите читатели всяка събота.

 

- Трудно ли се списва такъв вестник? И кои са основните теми, които намират място на страниците му?

 

- Не мога да твърдя, че всичко е било леко през 20-годишното му съществуване. Та това са над 1000 броя! „Роден край” носи сериозен статут на държавен вестник, което ни дава широки права, но и изисква голяма отговорност.

 

Мисията му е да обединява всички българи от Украйна, да буди у тях националното им самосъзнание, да пропагандира българщината. Смея да твърдя, че за всички той е станал огнище и трибуна на българското национално-културно възраждане в украйна.

 

Всеки, който го чете, може да потвърди, че това е един истински демократичен вестник. На неговите страници може да се прочете и за голямата политика, и за обикновените хора от села и градове, за техните насъщни проблеми и високите духовни измерения.

 

Той не само информира, но и актуализира непреходното в националните традиции и поставя на обсъждане насъщните проблеми днес, свързани с разширяване изучаването на българския език в компактно населените от българи райони; със засилване връзките със сънародниците от прародината - Майка България. Всички ние вярваме, че той ще продължава да излиза така докато в Украйна звучи българска реч.

 

- Казвате, че новият му брой се чака от събота до събота с нетърпение.  Познавате ли своя читател, колко са сега българите в Украйна?

 

- Според последното преброяване като българи са се определили 204 хил. души, което ги реди на шесто място по брой сред 134-те националности в Украйна.

 

От рубриките може да се определи кръгът на читателите, a той e разнопланов и във възрастово, и в професионално, и в интелектуално отношение, за което говорят и рубриките:„Новини от България”, „Украйна-България”, “Бележити българи”, „Българите по света”, „Страници от историята ни”, “В помощ на учители и кандидат-студенти”, „Училището днес и утре”, „Пишат ни”, „Авторско кътче”, „Книжен рафт”, „Дружествен живот”, „Празници и вярвания на българите”, “Култура”, „Селото и ние”, „За децата”, „Изповед”, „Хумор”, „От историята на българските села”, „Исторически календар на бесарабските българи” и мн. др.

 

Освен това излизат 4 тематични страници: по български език, литература и история – „Аз-Буки-Веди”; детската „Детски свят”; младежка страница „Еделвайс”; литературна страница „Кратка антология на бесарабската българска литература”, a също и приложение към вестника „Съвети без край от джоба на „Роден край”.

 

Диапазонът e доста широк. Вестник „Роден край” не изпуска да почете големите дати в българската история и ако човек редовно го чете, може да мине своеобразен курс по история на България, на преселването на българите в Бесарабия, изобщо за българщината. Специално внимание се отделя на личностите с общобългарско значение, свързали живота си с Бесарабия.

 

Историко-образователната си програма в. „Роден край” провежда чрез рубриката „Бележити българи”. Читателите на вестника осъзнават, че изучаването на българския език е най-актуалния въпрос на националната самоидентификация.

 

- Имате ли издателска дейност и каква е тя?

 

- Една от постоянните ни грижи е подкрепата и стимулиране на младите творчески кълнове, провеждаме литературни, исторически и художествени конкурси със задължително номиниране на победителите.

 

Напоследък обаче за голямо съжаление се появи вакуум в издаването на книги на български език и с българска тематика в Украйна. А в редакцията има подготвени ръкописи с историческа, литературна и етнографска насоченост, които чакат реда си да бъдат отпечатани.Правим сериозни опити да използваме творческите ни и технически възможности за издаването на книги, търсим спонсори.

 

Засега видяха бял свят сборникът „Бесарабски изгрев” — поезия и проза на бесарабски писатели; книгата стихове „Стара планина” на Петър Бурлак-Вълканов; „15 години вестник „Роден край...”, “България — моя светиня” — спомени на проф. Михаил Дихан, както и книгите му „Под родната стряха” и „Българските национални райони в Украйна през 1920-1930-тe години”.

 

С голям интерес се посреща книгата на Никола Караиванов „Събития и герои от родната ни история”.

 

По случай V юбилеен Кубратов събор издадохме книгата „Събор на българите в Украйна”. „Люлеят се на времето вълните” пък е сборник стихове на бесарабския самобитен поет Петко Стоянов. Дадохме път и на редица млади поети. Издали сме вече 14 книги с българска тематика.

 

- Освен с медийни изяви вестникът ви е известен и с организирането на обществено значими патриотични инициативи...

 

- „Българи да си останем!” e мотото на в. „Роден край” и  желанието на всеки един от нас в редакцията е това да се поддържа не само на страниците му. Той е инициатор и организатор на много мащабни акции, проведени в Украйна и целящи за укрепването на българщината тук.

 

Ярък момент е създаването на национално-културни дружества. През 1996 г. при редакцията ни създадохме инициативен клуб „Огнище”, който активно повдига актуалните проблеми от живота на българите и търси пътища за решаването им.

 

Първото фолклорно вокално-хореографско турне „Молебен за България” начело с певеца Илия Луков по селата на Болградски, Арцизки, Ивановски и на Приморски райони, а също и за българите в гр. Киев беше организирано с помощта на редакцията на в. „Роден край”.

 

По случай 20-годишния юбилей на вестника организирахме и проведохме редица значими за българското духовно самочувствие акции, като: “Да сме винаги заедно” — делегация от гр. Шумен заедно с редакцията на в. “Роден край” проведе голямо екскурзионно турне по бесарабските села. Във връзка  с 1330-годишнината от основаването на Аспарухова България редакцията стана инициатор да се постави паметна плоча на хан Аспарух в гр. Запорожие.

 

С филма „Докъде е България?” завърши акцията „Поети и писатели на България и Бесарабия”. Благодарение на съвместното с редакцията на вестника турне, творците на поезията предоставиха възможност на жителите на българските села да се насладят на поетическото слово на родна тематика на български език.

 

Всяка година в навечерието на 3 март провеждаме конкурс “Аз съм българин, и това значи…”. Тази година избрахме като подтема на нашия конкурс “Моето село е най…”.

 

- Тази година се навършват 100 години от откриването на съкровището на хан Кубрат край с. Малое Перешчепино, Полтавска област. По този повод вестникът ви е обявил 2012 г. за Година на българските съкровища по света. Какво ще се случи през тези дванайсет месеца?

 

- Нашият екип е съорганизатор на Събора на българите в Украйна на мястото, където е намерено съкровището на хан Кубрат в с. Малое Перешчепино.

 

В продължение на цялата 2001 година темата за Първото Българско царство и прабългарите се освещаваше на страниците на в. „Роден край”. По моя инициатива тази акция завърши с издигането на паметник на владетеля на Стара Велика България хан Кубрат в с. Малое Перешчепино.

 

С проведените вече шест Събора на българите в Украйна в тези свещени места се утвърждава и естественото възстановяване на генетичната родова памет.

 

В организираната и проведена от редакцията на в. “Роден край” акция “Кубрат събира потомците”, взеха участие и татари, потомци на Волжките българи. И много е важно това, че те се гордеят с протобългарския си произход.

 

Тази година във връзка със 100-годишнината от намирането на съкровището на Хан Кубрат и 1380-годишнината от основаването на Стара Велика България на 9 и 10 юни в с. Малое Перещепино, проведохме Събор. Също така обявихме сред нашите читатели 2012-та за Година на българските съкровища по света.

 

Почти във всеки брой публикуваме статии за различни български съкровища, намиращи се по света. Програмата беше много наситена: изложба на рисунки, взели участие в специално организирания към Събора конкурс “Великото съкровище на Велика България”, фотоизложба със снимки от миналите събори, които после бяха предадени на музея на украинско-българската дружба на Малоперешчепинското училище; концерт с участие на талантливи песенни и танцови колективи от Украйна.

 

Още една емоционална точка бе кубратовият привал (полева кухня), състоял се в боровата гора, когато всички сборяни можаха да споделят емоциите си,  да общуват. Обединяващото българско хоро фактически не се прекъсна до края на третия ден на Събора.

 

На Събора сборяните приеха обръщение към президента на Руската Федерация  Владимир Путин и към директора на „Ермитажа”,  където се пази Великото съкровище на Хан Кубрат, с молба да се върне съкровището на мястото, където е било открито. Всички съборяни се подписаха под документа.

 

- Във връзка с този юбилей разбрах, че е съставена твърде амбициозна програма от страна на български и украински участници, в която централна роля има така нареченият Международен благотворителен фонд „Хан Кубрат”. Какво е неговото отношение към честванията? Къде е седалището му и кой го ръководи?

 

- Стана известно, че през август месец щял да се проведе събор по инициатива на група хора, оглавявани от президента на организация “Събор на българите в Украйна” Николай Габер. Много добре е, когато има инициативи, много добре е, когато има хора, които искат да правят нещо, но за този международен фонд “Хан Кубрат” досега изобщо нищо не бяхме чули, той не се е проявил с нищо. Макар че беше заявено, че до 19 август мемориалният комплекс ще бъде изграден. Дано да успеят нещо да направят. Но и досега там няма нищо направено. Зная, че са обявили събиране на средства, но там, където има финанси – необходим е сериозен контрол, нали…

 

- Имате ли вече потвърждение от президента, премиера, парламента или останалите организации и институции, че се ангажират с участие, организиране или патронаж на този събор?

 

- Редакцията на в. “Роден край” проведе събора “Кубрат събира потомците си” точно, когато беше 100-годишнината от намирането на съкровището, и с това отдадохме дължимото си пред паметта на Кубрат и величието на историческото ни минало. Нали всеки чества рождения си ден в деня, когато е той. Кой кога си мисли да отбелязва 100-годишнината – това е вече техен въпрос. За съжаление, официалните институции на Република България — президентът, министър-председателят, парламентът, Агенцията за българите в чужбина, които информирахме за събора, дори с писмо не се отзоваха. В такъв случай считаме, че този български символ е само наша гордост — на българите в Украйна.

 

От сайта на СБЖ - sbj-bg.eu

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Май 2022 »
пнвтсрчтпксбнд
      
     
  1. 19.05.1934г. – Военният съюз и кръг “Звено” правят държавен преврат
  2. 19.05. - Събития и факти
  3. 21.05. - Събития и факти
  4. 21.05. - Св.равноапостолни Константин и Елена
  5. 22.05. - Международен ден на биологичното разнообразие
  6. 22.05. - Събития и факти
  7. 22.05. Св.вмнк Йоан-Владимир, княз български, чудотворец
  8. 23.05.1417г. – българи и български благородници полагат клетва за вярност пред дука на Милано
  9. 23.05.1847г. – роден Михаил Греков, възрожденски деец и революционер
  10. 23.05. - Събития и факти
  11. 24.05. - Събития и факти
  12. 24.05. - Ден на българската просвета, култура и писменост
  13. 25.05. - Събития и факти
  14. 26.05.1876г. - в Янтра се удавя Панайот Волов, един от водачите на Априлското въстание
  15. 26.05. - Събития и факти
  16. 26.05. - Св.мчнк Георги Софийски Най-нови
  17. 27.05. - Събития и факти
  18. 27.05.1866г. - В Букурещ е създаден Таен български централен комитет
  19. 27.05.927г. – в разгара на подготвяната война срещу Византия умира Симеон І
  20. 28.05. - Събития и факти
  21. 28.05.1912г. – в Италия умира поетът Пенчо Славейков
  22. 29.05.1953г. – Едмънд Хилари и шерпът Тарзинг Норгай първи стъпват на Еверест
  23. 29.05.1453г. – султан Мехмед ІІ Фатих завзема Цариград и слага край на Византия
  24. 29.05. - Събития и факти
  25. 30.05. - Събития и факти
  26. 01.06. - Църквата отбелязва Свети дух
  27. 31.05. - Събития и факти