Бъдеще: Вода или кръв?

Автор: "Нюзуик"


Бъдеще: Вода или кръв? Революцията в Йемен през 2011 г. започна от Таиз - най-сериозно засегнатия от безводие град в страната. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Водата е „петролът на следващия век“ и битките стават все по-ожесточени...

Светът е на прага на война заради водните ресурси. "Голдман Сакс" определя водата като "петрола на следващия век".

Споровете за водата обикновено започват като малки и локални - например протестите, които тази година избухнаха в обхванатия от суша Сао Пауло. Малките граждански бунтове обаче могат бързо да се разрастват.

Често забравяме, че революцията срещу президента на Сирия Башар Асад започна, когато младежи в южния град Дераа, недоволни от направеното от местните корумпирани власти разпределение на оскъдните водни източници, бяха заловени да рисуват графити срещу държавното ръководство. Арестът и последвалите мъчения се оказаха капката, преляла чашата на търпението на местните племена, от които произхождат младите хора.

Много подобна беше ситуацията и в Йемен, където революцията започна през 2011 г. в Таиз - най-сериозно засегнатия от безводие град в страната. 

Войната в Месопотамия

Лидерите на "Ислямска държава" (ИД) усърдно работят, за да направят новата си "държава" величествена, но знаят, че политическата власт в Месопотамия винаги се е основавала на възможността да снабдява гражданите си с вода.

Просперитетът на древния Нимруд, чиито руини от VII в. пр. Хр. ислямистите наскоро унищожиха, защото "не са ислямски", се е основавал на напоителна дига на река Тигър. Шумерският град-държава Ур - първият град, основан през 3800 г. пр. Хр.- е бил изоставен през 500 г. пр.Хр. заради продължителна суша и затлачване на река Ефрат. 

Централата на ИД се намира в град Рака, на 40 км по долината на Ефрат от най-големия воден резервоар в Сирия - езерото "Асад". Икономиката на Рака дълго време e зависима от отглеждането на памук, напояван от езерото, което се образува при строежа на язовир Табка през 1973 г.

През август м.г. ИД води ожесточена битка за контрола над най-големия язовир в Ирак, намиращ се в Мосул, на река Тигър. Ислямистите превзеха и два други язовира, разположени по Ефрат - във Фалуджа и в Хадита. Те обаче бяха прогонени от тях благодарение на американските въздушни удари.

Голямото значение на язовирите в Месопотамия за терористичната организация дава основание да се смята, че и в бъдеще ИД ще предприема офанзиви за превземането на водни ресурси. 

Турция срещу "Ислямска държава"

Миналото лято ИД обвини турското правителство, оглавявано по онова време от Реджеп Тайп Ердоган, че умишлено намалява количеството на водата в Ефрат чрез няколкото язовира на своя територия. В резултат на това се е понижило нивото на езерото "Асад".

"Моля се на Господ вероотстъпническото (турско) правителство да преразгледа решенията си. Ако не ги преразгледа сега, ние ще ги преразгледаме, като освободим Истанбул", заяви преди време говорителят на ИД Абу Моса.

Язовирите в Турция дават на Анкара голяма власт над лидерите на ИД, както и над съседите си, разположени по течението на Тигър и Ефрат. Влиянието й вероятно ще се увеличава, когато бъде завършен спорният хидроязовир "Илъсу" на река Тигър.

Това е поредното изградено съоръжение от проекта "Югоизточен Анадол", включващ построяването на 22 язовира. Проектът е мащабен план за регионално развитие, който първоначално е разработен от Кемал Ататюрк още през 30-те години на ХХ век.

След като "Югоизточен Анадол" е напълно завършен (според предварителните планове през 2017 г.), около половината от водата в Тигър и Ефрат може изобщо да не напуска пределите на Турция, а това предвещава сериозни проблеми за ИД. 

Проблемът "Яндзъ"

 

В света има доста места, където се създава напрежение заради построени или строящи се язовири. От Арбитражния съд в Хага, който се занимава с международните спорове, свързани с водни ресурси, казват, че в глобален мащаб около 263 речни басейна има проблеми.

Над 40 000 големи язовира има по света. Район с размерите на Калифорния - 0.3% от общата площ на земята - е изгубена за изграждането на изкуствени резервоари от златната ера, когато през 50-те години започва златната ера на строителството на язовири.

Броят на големите проекти обаче замря през 90-те години, тъй като нараснаха опасенията за околната среда и икономическата ефективност на най-големите проекти бе поставена под съмнение. Нарасналото търсене на ел.енергия съживи индустрията.

Сега нови мегаязовири са сред най-големите и най-скъпите инженерни проекти на планетата. 

Най-скъп е китайският проект "Отклоняване на водата от юг на север", който ще отклонява водите на реката Яндзъ чрез язовири, тунели и три огромни канала към безводните северни райони на страната. Проектът засега е наполовина реализиран, но до миналата година беше глътнал над 79 млрд. долара.

Стотици хиляди хора бяха принудени да напуснат домовете си. Не е ясно какъв ще бъде дългосрочният ефект върху околната среда и икономиката на южната част на Китай. 

В Далечния юг, на река Меконг, Лаос взема пример от Китай, като строи два големи язовира, които могат да сринат не само местната икономика, но и живота по течението на реката в съседните Камбоджа и Виетнам.

Около 50 млн. души се прехранват с рибата, уловена в Меконг - реката, по която са изградени най-много язовири в света. 

Индия срещу Пакистан

Териториалният спор между Индия и Пакистан за Кашмир до голяма степен е за контрола върху река Инд, от която все по-зависимо става селското стопанско, на което се крепи пакистанската икономика.

Индия, която строи и планира 45 хидроязовира в горната част на Инд, настоява, че няма да бъде засегнат притокът на вода. Пакистан обаче не вярва на Индия.

Все по-актуална става и риториката на екстремистите. Хафиз Саед, който е свързан с атентата в хотел в Мумбай през 2008 г., говореше преди време за "водния тероризъм" на Индия и водеше кампания с мото: "Вода или кръв?".

Може ли намаленият приток на вода да тласне притежаващите ядрени оръжия съседи към нова война?

Израел срещу палестинците

Конфликтът между Израел и палестинците може да се смята за дядо на всички водни конфликти по света. Израел отклони преди половин век река Йордан на изток и юг към пустинята Негев чрез канал, наречен Национален доставчик на вода. Мъртво море изгуби една трета от площта си като пряко последствие, а река Йордан се превърна в кална канавка.

Причината, поради която Израел продължава да окупира Голанските възвишения е, че река Йордан извира оттам. Около 85% от цялата вода на Западния бряг отива в Израел според някои изчисления.

Палестинската власт, отговаряща за доставката на водата, твърди, че израелците консумират седем пъти повече вода на глава от населението от палестинците: причина, ако изобщо някога е имало друга, за да бъде възобновена интифадата.

Превод БТА

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот