Будителите: „Мен ме роди българската земя"

Автор: Иван Петрински (4 коментара)

Герб на България от "Стематография" на Христофор Жефарович, 1741 г.

Днешните будители няма как да бъдат забелязани, делото им ще даде плод в бъдното, не ни е дадено да знаем за него отсега. А и винаги се намират безочливи ласкатели, които безсрамно да нарочат за будител я началника си, я друго някое безлично същество.

Само историческото време и единствено то може да посочи будителя. Не е като да си жив апостол, не е титла това, нито купена научна степен, нито изпросен орден и медал, нито добре платена държавна награда. Само историческото време може да покаже кой е намерил верния път за България и е имал смелостта с пръст да го посочи на другите.

Да, трябва смелост, за да се възправиш срещу хулите и подигравките, щом си уверен в правотата си, прозрял си в бъдещето и знаеш верния път.

Смелост и благородство са нужни дори само да следваш собствения си път, без да се отклоняваш. Хилядократно по-нужни са те, за да поведеш и другите след себе си, а трябва и пълно себеотричане, за да не спреш по средата.

Цяла една епоха - епохата на Българското възраждане, прелива от родолюбиви мъже и жени, за които народното добруване стои най-високо. Такова стълпотворение от достойни люде, готови за саможертва, може да се срещне сигурно само в най-критичните мигове от българската история.

Говори се и се пише най-често за дейците в този процес, които следват във времето Паисий Хилендарски, много по-рядко се споменават неговите предшественици. А те не бива да се забравят най-малкото, защото нищо и никой не идва на празно място - предтечите трябва също да се помнят и знаят.

В средата на робството, а и след нея, историческото знание е от първостепенно значение за подигането на българите срещу тиранията. Точно през XVII в. страхът от завоевателите полека започва да отстъпва място пред народностното осъзнаване на покорените в Османската империя.

В съзвучие с общоевропейската обществена мисъл и по българските земи се пробужда силно национално чувство, избуяват далечните вече спомени за славната ни държава, за страшни царе и величави победи.

Всъщност и по това време, и чак до края на робството няма по-мощен подтик за националното чувство на предците ни от величието на средновековната българска държава. Така вече става ясно защо именно представители на славни стари български родове в Чипровци, Силистра и Македония най-напред подемат борбата за национално освестяване.

Мнозина по това време разбират незаменимата роля на историческото знание в националното ни възраждане, но някои успяват ясно да изрекат целите на същото това знание - обединение и пробуждане на българите.

Възникването на интерес към българската история всъщност вече е налице сред просветените чужденци, но несъмнено значение за Българското възраждане имат домашните автори. Без съмнение пръв сред тях е Петър Богдан Бакшев (1601-1674) от Чипровци, който почти в края на живота си написва първата "История на България" (ръкопис от 1667 г.).

Макар само малка част от това съчинение - увод и 4 глави от общо 20 (Б. Димитров, 1985) да е достигнала до наши дни, и те дават ясна представа за качеството на произведението, което очевидно обобщава всичко, известно до този момент, за българската история. Въпреки авторовото уточнение в увода (вж. Извори) преувеличения от любов към родината не са нужни, самото написване на първата съвременна българска история е напълно достатъчно, за да причислим Петър Богдан сред най-ранните предтечи на Българското възраждане.

Без съмнение неговите произведения идеологически обосновават и първия по-значителен и организиран бунт срещу завоевателите - Чипровското въстание от 1688 г.

Основната идея в съчиненията на друг предвъзрожденец - Кръстьо Пейкич (1665/1669-1731), също от Чипровци, е идеята за единството на всички българи (Ил. Конев, 1979). Вярно е, че основното произведение на този високообразован и безспорно изключително надарен българин - "Огледало на истината между Източната и Западната църква" (1716 г.), може да се стори твърде отвлечено за съвременния читател, доколкото българите католици днес са сравнително малко, но очевидно въпросът за религиозното единство на българите е достатъчно важен в началото на XVIII в.

Може би малко встрани от общите стремления стои "Автобиография" на силистренеца Партений Павлович (1695-1760), но темата за единството на българите е основна и за него. Та как иначе може да се противостои на поробителя, ако дори християните в империята не са единни?!

Христофор Жефарович (края на XVII в.-1753) от Дойран е вероятно най-известното име сред всички предтечи на Българското възраждане. Макар вече да е доказано, че неговата "Стематография" (1741 г.) има и други високообразовани автори, макар съвсем точно да е известно какъв точно е приносът на Жефарович в това произведение, то повече от ясно е, че включването както на гербовете на България, така и на гербовете на населени предимно с българи области, които имат важно значение в българската история, сред гербовете на напълно независими по това време държави ще да е изиграло изключителна роля за подигането на националния дух.

Христофор Жефарович е точно от будителите, които сочат пътя. Само някакви си двайсетина години остават до Паисий и неговата "История славянобългарска", чиято мощ ще възпламени напълно и завинаги българският национален дух.

Извори

"Мнозина са описвали българската история, всеки, както е смятал за вярно или похвално. Разумно изглеждаше да се помоли някой от това племе да хвърли светлина не само върху неща, които е чувал или е прочел в книгите, но и за наученото за бащината земя от [собствен] дълъг опит... като различава истината от лъжата, и [да] разкаже за земята и областите, реките и планините, които сам познава добре.

Мен ме роди българската земя, сега, почти грохнал от старост, същата родина ме крепи като разпадащ се кораб след дълги и разнообразни пътешествия, но не мисля да обхвана всичко, а смятам да изясня някои само неща, да разпръсна заблудите, разпространявани необмислено от други, да защитя древността на католическата вяра и управлението на църквата в тези области...

Съзнавам, разбира се, слабите сили на таланта си и колко малко блясък и изящество може би ще даде на човечеството грубото ми перо; но към този дълг ме тласкат природата и насърченията, които чувам, та всеки като частица от света да съдейства за общото благо...

И така, за да бъде прав пътят ми към истината, поставих си за цел да не се разпростирам по-нашироко, отколкото е редно, нито любовта ми към родината да преувеличи нещо..."

Из "История на България" от Петър Богдан, 1667 г.

"От своя страна аз не само се моля на бог да бъдат моите братя християни [православни] съединени с нас ["кристияните", така Пейкич обозначава българите католици], но моля още същите християни да се молят и те на бог за това единство и от своя страна да не поставят никакви пречки, както правят това много неразумни, които сега псуват нашата вяра, нашия закон... и прибягват до много други обиди, които аз се срамувам да напиша...

Първо, мои мили братя, с тези ваши необосновани действия не само погубвате своята душа, но още спомагате за това бог да чуе невярната молитва на турчина, който навсякъде моли бог да няма мир между християните...

Когато и да разговарят помежду си кристияни [католици] и християни [православни], един друг да не се обиждат, а да разговарят тихо, благодушно и без претенциозност, защото с грубост единство не се постига..."

Из "Огледало на истината между Източната и Западната църква" на Кръстьо Пейкич, 1716 г.

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?issueid=5246§ionid=5&id=0001301

http://www.segabg.com/article.php?issueid=5366§ionid=5&id=0001301

http://www.segabg.com/article.php?issueid=5550§ionid=5&id=0001301

http://www.segabg.com/article.php?id=604301

От в. "Сега", с малки съкращения

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.org//buditelite:__men_me_rodi_bylgarskata_zemia_-h-657.html

2012-11-02 21:49:14 От: щурчо

Цялата една епоха, като термин "Българско Възраждане" дължиме на този човек: Юрий Венелин

В историята на нашето Възраждане Юрий Венелин заема особено място поради факта, че между всички чужди историографи именно той пръв се залавя не само да проучи основно българската история, но и да очертае духовния живот и политическото състояние на съвременните му българи, за които в чужбина преди него нищо определено не се е знаело.

След падането на България под турско робство българската народност е за дълго време забравена. Едва ли се е знаело нещо за нея дори и в Русия. Мнозина там смятат, че българският народ отдавна е престанал да съществува и че край Дунава не се чува вече славянска реч. Даже Добровски – един от създателите на славист...прочети целия

2012-11-02 21:50:28 От: SvSophia

Щурчо, не си съвсем прав - заслугата на Венелин към българите е огромна, но първият, който припомня на Европа, че има българи, е Вук Караджич, сръбски филолог, фолклорист, етнограф и историк Вук Стефанович Караджич (1787-1864). Защото именно той в ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ САНКТПЕТЕРБУРГСКИТЕ СРАВНИТЕЛНИ РЕЧНИЦИ НА ВСИЧКИ ЕЗИЦИ И НАРЕЧИЯ С ОСОБЕНИ ПРИМЕРИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, пръв, ясно и убедително, представя българския език пред европейската научна мисъл. С това той оповестява, че сред южните славяни живее и българският народ, народ със свой самостоятелен език и със своя многовековна история.

2012-11-02 21:54:16 От: Apolitichen

Да се чуди човек как славяни и българи са били създали държава. Едните живеели в землянки, другите уж номади в колиби (аули), а пък първото нещо, което създали е каменен град, столицата Плиска. От де им дошло на акъла, че може да се строи с камъни? Да няма нещо общо с един хилядолетен опит на едни тракийци, които уж били изчезнали от историята.

Изчезнали, изчезнали, ама римските/византийските провинции носят техните племенни имена, та до ден днешен.

Пък като гледам сегашния ни "лъкатушен" живот (на кой ли "голям брат" не сме подложили задни части), не е по-различен от тракийския някогашен. Как ли траките са спастрели злато и коне, а пък сега ние само дългове и мутри? Ама знам ли след време, ако се разрови нечий "мутренски гроб",...прочети целия

2012-11-02 21:56:43 От: Pasi

Необходими са повече документални филми,посветени на тези и други такива личности, които да заместят турските сапунки за т.н. "Златен век" който за българите е черен, мрачен и какво ли още не. Как е възможно в прайм тайма една телевизия да пуска именно този филм,който, наред със женските интриги от харема, непрекъснато напомня за еничарството, жестокостта. Насреща нито една телевизия не показва подвига, материален или духовен на български люде,които са живяли по същото време. О неразумний юроде...

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот