Бой за журналистите, отбой за полицаите


Бой за журналистите, отбой за полицаите Авторът е бил кореспондент на БТА в Бейрут, генерален директор на БТА. Главен редактор на първия в. "Експрес", по-късно на в. "Демокрация". Писал е коментари за радио "Свободна Европа" - бел. П.П.

Правя уговорката още в началото: тази статия не цели да подстрекава престъпния контингент към агресия срещу пазителите на закона (а и няма как да го направи - механизимите на тази агресия се движат от свои закони.

Опитът за покушение срещу журналист от БНР, при който някой се опитал да го сгази с кола, преди да излъчи по радиото свое разследване, предизвика разследване на прокуратурата. И някои въпроси.

Прави ли ти впечатление, че практически няма бандитски нападения срещу полицаи?”, ме попита мой познат, който като юрист познава системата. Да, прави ми.

Със задължително уточнение, че само по себе си е прекрасно полицаите да бъдат живи и здрави, радостното обстоятелство, че не са обект на целенасочена бандитска агресия парадоксално поражда някои нерадостни размисли.

При цялата прогнилост на медийната среда у нас, при всичко негативно, което може с основание да се каже за журналистическата продажност, корумпираност, подкупност , раболепие пред властта и „големите пари”, няма да е справедливо да не кажем, че това обобщение си има своите многобройни изключения.

Никак не са малко журналистите у нас, които стават жертва не само на институционален, политически и бизнес-рекетьорски натиск, но и на чисто физически, брутален шантаж от страна криминални типове.

Колко нападнати, заплашвани, бити , залети с киселина заради ревностно изпълняване на служебните им задължения полицаи има? Отново: не го пожелавам никому, ни най-малко, но фактите са такива и те говорят за нещо. Какво ли може да бъде то?

Впрочем, същото се отнася и до останалите звена по веригата, която би трябвало да охранява живота, спокойствието, имуществото и реда в държавата ни - да речем магистратите и прокурорите.

Изключенията, като разстрелът на прокурора Николай Колев през 2003 г., по-скоро потвърждават правилото, че това е рядкост.

Същото обаче съвсем не може да се каже за „бивши” служители от правоохранителните органи - черните хроники са пълни със съобщения за убийства и покушения срещу хора, напуснали редиците на нашите пазители и преминали на „отсрещната страна”.

Какво излиза: работиш във възможно най-конфликтната сфера на досега с престъпността, но престъпниците „те пазят” (няма такова щастие, щом веднъж напуснеш „ведомството”). На пръв поглед изглежда като проява на респект от „пагона”, поста, държавата. Някой вярва ли обаче в баснята за пристъп на уважение към закона и неговите представители от страна на бандитите?

Истината, която мнозина знаят, а обществото като цяло масово подозира, е че престъпниците май нямат особени основания да бъдат недоволни от своя противник, облечен в държавна власт.

Това подозрение нямаше да е толкова натрапчиво, ако не бяха многобройните случаи на саморазправа с журналисти, контрастиращи с липсата на такива по отношение на други професионални гилдии, натоварени на теория с много повече рискове на самия „фронт” на борбата с престъпността.

Може да не са толкова много, колкото ни се иска да бъдат, но разследванията , критичните позиции на журналистите определено вбесяват доста повече агресивните типове, отколкото дейността (или бездействието?) на държавните служители, на които по дефиниция би трябвало да са доста повече ядосани.

Ако този скромен паралелен анализ, който няма претенцията за изчерпателност, изглежда някому несъстоятелен без придружаваща статистика, нека поне послужи за размисъл. Защото лечението на всяка болест зависи от правилната диагноза.

Преливането на кръв” от правораздаването в правонарушаването (стотици бивши полицаи, юристи се трудят в редиците на армията на нарушителите на закона), както и твърде подозрителната анемия на държавата по отношение на съпротивителните й сили в тази битка за оцеляване на държавността, говорят за тежкото й заболяване.

И не е случайно че външен консилиум, като този на европейските наблюдатели, ни го повтаря непрекъснато.

Иво Инджев

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот