БНБ тръгва с пари назаем

Автор: Валерия Стойкова (1 коментар)


БНБ тръгва с пари назаем

Първият управител е Лудовиг Карбоньор, първата транзакция е от 6 юни 1879 г., а още от основаването и тръгват слухове за далавера с милиони, откраднати от привременното руско правителство...

Наскоро Българската народна банка изпълни 135 години. Всъщност указът, с който руският императорски комисар в новоосвободена България - княз Александър Дондуков-Корсаков, утвърждава устава на националната институция и на практика узаконява създаването й, е подписан на 25 януари 1879 г.

В БНБ се съхранява оригиналният проект за този устав, написан на руски и със собственоръчния подпис на княза в горния десен ъгъл. Предложението за създаването й е направено на 16 декември 1878 г. от финансовия експерт в привременното руско правителство в България К. Бух. Преди да бъде подготвен оригиналният вариант, проектът е изпратен на няколко известни български обществени и политически дейци за мнения и бележки. Фактически на 6 юни същата година е направена първата банкова операция и затова тази дата е толкова важна.

Българската народна банка стартира със 7 души персонал, включително управителя. Излишък в бюджета на младата българска държава слага началото на капитала на БНБ, според недокументирани спомени от онова време. След като приключила финансовата 1878 г., останали около 2 млн. тогавашни френски франка, с които княз Дондуков решава да се основе национална банка, каквато има във всяка независима държава.

Според друг слух, парите са дошли от откупката на десятъка от Източна Румелия, предоставен за събиране от частно лице - французина Марешал.

Той плаща предварително 3 млн. франка на Дондуков, които обаче мистериозно изчезват. Мълвата гласи, че са откраднати, за да покрият издръжката на руската администрация, а остатъкът като индулгенция е предоставен за учредяването на БНБ.

В първите години от своето съществуване Централната банка фактически работи като обикновена търговска банка. Според устава си тя има за цел да съдейства за възраждането и правилното развитие на търговията, да регулира търговските отношения и кредита.

Първоначалният капитал от 2 млн. френски франка се предоставя от държавата назаем. Условието е, когато този капитал се увеличи четирикратно (в резултат от успешната дейност на банката), тя да го върне на държавата. По онова време банката няма емисионни права, а само приема депозити, предоставя заеми срещу залог на ценности, превежда парични суми и т. н.

Още тогава на БНБ не се разрешава да отпуска заеми на държавата и да облича излишъците си в лихвоносни съкровищни бонове или други държавни ценни книжа. Не се предоставят ипотечни кредити поради неуредените все още права на собственост върху недвижимото имущество в страната.

На 4 април 1879 г. за управител на БНБ е назначен служителят на Министерството на финансите на Русия, колежкият съветник Лудовиг Карбоньор, който до този момент е на служба във финансовия отдел на Съвета за управление на руския императорски комисар в България.

Хрониките така и не са съхранили нещо повече за гуверньора, но затова пък хранилищата на БНБ пазят неговия достолепен портрет. Сега той оглавява дългата редица от изображения на всички управители на БНБ от 1879 г. до сега, подредени на стените на първия етаж, където са кабинетите на ръководството на националната банка, както и заседателните зали.

Официално БНБ е открита на 23 май 1879 г., а на 6 юни е извършена първата парична операция - държавата внася в банката 8,687 млн. франка, 2 млн. от които са собственият й капитал. На 1 юли Лудовиг Карбоньор сдава поста на първия български управител Георги Желязкович, който е завършил финансови науки в Париж.

Години наред БНБ е изцяло подчинена на Министерството на финансите. Нейният управител се назначава в продължение на десетилетия от министъра на финансите, който осъществява и контрола над БНБ.

Сега вече БНБ е една от най-независимите институции в България, като ръководството й се избира от Народното събрание.

Българите не искали "шарени хартийки"

През 1880 г. е приет Закон за правото за сечене на монети, с който в България се прави първият опит за регулиране на паричното обращение и официално се въвежда биметален еталон.

В страната се използват множество най-разнообразни монети - руски, турски, френски, германски, швейцарски. В обращение са дори такива, които отдавна са излезли от употреба в страните си. Тогава се въвежда левът, който е имал златно покритие и е бил равен на френския франк. БНБ получава банкнотно-емисионни права през 1885 г. с приемането на учредителен закон за банката, а банкнотите са със златно покритие.

Първата емисия от банкноти обаче приключва с неуспех заради липсата на доверие от страна на населението в "шарените хартийки". За тогавашния българин парата си е пара - ако е златна, още по-сигурно. Това продължава до началото на XX век. Първите български монети са сребърните петолевки, сечени в Петербург в началото на 1885 г.

Зависимостта на България от външни кредитори и чуждестранни инвеститори не е понятие от последните няколко години, става ясно от архивите на БНБ. Още от началото на миналия век страната ни е започнала пазарлъка с великите сили да ни дават пари.

С тази разлика, че тогава позицията ни май е била по-изгодна. Неслучайно през 1909 г. БНБ, която тогава е само на 30 години, получава първия (и единствен) в историята си заем без никакви гаранции и условия. Впоследствие обаче срещу чуждите пари се е случвало да залагаме и цялата икономика, а при репарационните заеми след войните е била заложена и цялата държава.

Въпросният негарантиран кредит от 1909 г. обаче е отпуснат на правителството с условието да се подпомогне българската икономика. Това е периодът, в който България отбелязва най-високия икономически ръст, непознат дотогава, и то за изключително кратко време. Тогава и чуждите капитали са най-много в страната.

Външните ни заеми обикновено са били обезпечавани с приходите от данъци на населението. Така например първият истински външен заем от 1902 г. е теглен срещу залог на бандеролите от тютюнопроизводството.

Бандеролите са стояли у представители на чуждите кредитори, а държавата ги е купувала от тях. Приходите от акциза върху тютюна и гербовият налог са били основните данъци, които са пълнели хазната. Те са били и най-привлекателни за чуждите кредитори като гаранция.

В началото на миналия век са формулирани и първите условия, които са поставили чуждите кредитори на централната банка на България и които впоследствие са били малко или повече спазвани. На българското правителство се е забранявало да емитира книжни пари и да променя финансовото законодателството без разрешението им.

През целия период от Освобождението до Първата световна война икономиката и финансите са контролирани от т. нар. делегация на кредиторите, оглавявана неизменно от френски чиновник. Това е било така, защото парижките банки са били основните ни кредитори или пък са имали решаващата дума пред другите банки.

По сайта standartnews.com

Коментари
2014-06-08 00:16:59 От: Харизан

Руснаците гледат винаги да се обогатят. Това са пари на французина, а тукашните руски емисари са ги окрали и турили в джоба си. Дали е имало следствие, или всичко е заметено?

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече