Блогър: Искам един Бербатов в политиката...


Блогър: Искам един Бербатов в политиката...

Бих искал да направя един нетипичен паралел. Паралел между спорта и политиката. Две сфери в обществения живот еднакво важни и значими за мен. Даже спокойно бих казал, че спортът ме вълнува повече.

Защо ли? Ами възхищавам се на успехите на редица успели наши сънародници. Българи, каращи ме да се гордея, спортисти, прославящи малката ни държавица по целия свят.

Току-що получих поредната си доза от най-сладкия десерт за края на седмицата. С наслада го консумирам всяка седмица и не мога да му се наситя... Вероятно му се наслаждават и по-голямата част от българските мъже като мен.

Ще ви кажа за прословутия сладкиш. Не съм футболен запалянко, нормално като мъж се интересувам от футбол. Българско първенство нямам нерви да гледам. То е като политиката в държавата ни, фалшиво и мръсно. Паралелът май добива логика...

Така, да се върна на темата. Всяка събота или неделя имам невероятното удоволствие да гледам изявите на най-известния и успял за мен българин. Димитър Бербатов. Един нашенец, част от най-силния отбор в света, славния Манчестър Юнайтед.

Клуб, дал на света толкова играчи-легенди, хора на които имената са изписани завинаги в историята. Не мога да не съм горд, че това прави в момента и нашето момче, Митко Бербатов. Наистина, Господ е бил доста щедър към него.

Дарил го е с всички възможни дарове. Интелект, визия, талант, благородство... Именно на последното качество искам да наблегна. Благородството. Похвално е, че въпреки нечовешки натовареното си всекидневие Бербатов се занимава със социална дейност. Прави му чест, че въпреки звездния си статут той успя да остане човек.

Удоволствие е човек да слуша негови интервюта. Балансираният му характер е признак за перфектно възпитание. Парите не можаха да развалят човека Бербатов, остана си земен и естествен. Превъзмогва завистта и хулите по негов адрес със стил и класа.

Вероятно много комплексари му завиждат, вероятно много от тях ще наплюят и мен и ще кажат , че му правя четки. Не ме интересува, въобще.Правейки паралел между Митко и нашите политици..., се замислям сериозно. Къде е благородството у тях? Къде е мъжеството в тях? Къде е тяхното достойнство?

За интелект не искам да говоря, за всички ни е ясно,че той е в минимални дози във въпросните господа. Лошото е, че те се мислят за звезди. Смешно,нали? С какво те ни карат да се чувстваме горди, както ни карат добрите ни спортисти?С нищо. Аз ги презирам.Те са нещастници.

Всеки депутат, който всеки месец си взема заплатата, за мен е изедник, нещастник. Въобще, защо трябва данъкоплатецът да храни 240 нещастника? Политиката е призвание, политиката не е професия, не е длъжност. Политиката е служба, тя е тежък кръст, тя е адско бреме за човека, който я е избрал.

Усещам смеха ви... В Народното събрание имат място успели хора, хора доказали се в сферата си, хора с добри доходи. Един богат човек е независим от чуждо влияние. Бедният депутат е опасен. Той е лесно податлив на корупция. Естествено. Всеки знае,че нещата в татковината ни не стоят точно така. Даже въобще.

В България политиката е начин на употреба, за алчни лични цели, за долни амбиции. Политиката е най-верният път за сигурно забогатяване. Така е в живота, кадърните и талантливите се раздават за обществото, некадърниците и бездарниците грабят от него.

Оборете ме. Монологът ми стана дълъг, смятам да го продължа и в друга насока. Представете си, след 50 години в учебниците по история какво ще пише за днешната ни политическа действителност. Провал, корупция, спрени милиарди еврофондове, престъпност, убийства - обективно погледнато, това биха били реалните изводи.

Не вярвам на някого от господата държавни храненици да му пука, че името му няма да остане със златни букви в българската история...

Julianalexandrov,  Blog.bg. Статията е публикувана и сред мненията във в. “Политика” – П.П.

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот