Бившите югорепублики тръгнаха заедно към Европа

Автор: Людмил Илиев (2 коментара)


Бившите югорепублики тръгнаха заедно към Европа Държавните глави на югорепубликите поемат заедно към Европа. Макар и последен, президентът на Македония Георге Иванов (най-вляво) е плътно с тях...

Докато София се мъчи да вкара Скопие във вътрешното си първенство, комшиите пак заиграха в шампионата на изчезналата соцдържава...

Много се пише и говори у нас за югоносталгията в Македония. И то най-често с презрителен тон, сякаш западните ни съседи тъгуват за турското робство, а не за загубеното материално благосъстояние и отвореност към Запада по Титово време.

 

В този тон най-често се крие и прикрито злорадство - оплаквайте си Югославия и ще видите ЕС друг път. Вероятно обаче накрая ще излезе, че пътят на комшиите към Европа няма да мине през язовир "Искър", а направо през постюгославското пространство, откъдето, както и да го гледаме, разстоянието до бленувания Запад е най-кратко.

Първият признак за това вече е налице. На 26 юли държавните глави на бившите югорепублики, заедно с Албания, се събраха в словенския курорт Бърдо при Краню. Срещата беше организирана от двете държави, които са членки на ЕС - Хърватия и Словения. Идеята беше да се види как да се позасили процесът на интеграция на Западните Балкани в евроатлантическите структури.

 

Инициативата получи височайша благословия от Европа - лично на конференцията дойде френският президент Франсоа Оланд. Организаторите обещаха и други срещи в бъдеще, на които да канят още видни европейски държавници.

 

Някой ще каже - чудо голямо. Подобни форуми рядко успяват да дадат някакви насоки за разрешаването на сложните проблеми на региона. Подобна инициатива вече всъщност има - Хърватия събира ежегодно още от 2006 г. насам държавните и правителствените ръководители на Балканите със същата цел. Та каква е разликата?

 

Първата е, че за пръв път по този повод на една маса седнаха президентите на Сърбия и Косово - Томислав Николич и Атифете Яхяга. Всеки, който знае поне нещичко за конфликта между двете страни, е наясно за каква огромна стъпка става въпрос. През май т.г. трябваше да се състои подобна среща в Македония, но това така и не стана именно заради противоречията между сърбите и косовските албанци.

 

По-важното за нас в случая обаче е, че преди българските премиери се разхождаха всяка година до хърватските курорти, за да си побъбрят с колегите си за евроинтеграцията. Сега обаче на срещата на върха в Словения наш държавник нямаше. И причината за това определено не е, че са забравили да ни поканят. Просто не ни искат.

 

Набралите самочувствие югочленове на ЕС - Хърватия и Словения, вече се виждат като посредник между бедните си и отчаяни довчерашни сънародници и Европа. Логично е да не желаят да оставят на България възможността да играе тази роля.

 

Пък и имат всички предимства за това - географски и културно са най-близо, икономически са по-развити. Познават по-добре реалните проблеми на съседите си и показват склонност да помогнат - Словения например за периода 2013-2015 г. ще предостави 1.5 млн. евро помощ за развитието на публичния сектор на Македония по силата на двустранно споразумение. Да не говорим, че се ползват с далеч по-добро име в ЕС от България и думата им тежи повече.

 

И което е по-важно - за разлика от нас търсят в общото минало нещо, което може да ги доведе до по-добро общо бъдеще, а не до ново и по-дълбоко разделение. Докато България за същото това време на практика не можа да помръдне невидимата желязна завеса, която я отделя от онези, които подигравателно наричаме "макетата". Затова и постигат напредък в отношенията помежду си, който изглежда немислим на фона на незарасналите рани от юговойните.

Така че нищо чудно да видим в скоро бъдеще един неформален югоблок да се носи устремно към Европа, подобно на влак, в който като вагончета са се закачили всички бивши членове на изчезналата соцдържава, включително Македония.

 

И освен че се прикачиха към познатия трен в Скопие, имат и друго, за което да са доволни от срещата в Словения. Френският президент  Франсоа Оланд заяви готовност да посредничи по всички отворени въпроси между кандидат-членките и ЕС, като обърна специално внимание на спора между Гърция и Македония за името на последната. "Факт е, че решаването на този проблем е в застой. Факт е също, че не можем да го оставим нерешен", декларира френският държавен глава и обеща да упражни влиянието си за окончателното му разрешаване.

 

При това положение нищо чудно, че македонският премиер Никола Груевски си траеше за договора за добросъседство с България на срещата си с българския си колега Пламен Орешарски, провела се броени дни след форума в Словения. Тъй като именно спорът за името е единствената съществена пречка в преговорния процес между ЕС и Македония за членство. И ако тя бъде преодоляна, къде остава България с оплакванията си за посегателствата към историята и езика ни - все проблеми, които трудно могат да бъдат формулирани на езика на приложната дипломация.

 

От Брюксел като нищо могат да ни кажат да се оправяме помежду си и да не им мътим интеграцията. Така че сега топката е в нашето поле. Остава да видим дали политиците ни ще могат да я отиграят.

 

От в. "Сега"

 

 

Коментари
2013-09-04 06:32:50 От: Компрадори

упрвляват и в МК и в БГ.родажници на интересите на българите.Тези в БГ никога не заеха принципна позиция за защита на българските интереси а тези в МКвинаги са били сърбомани и юговисти -антибългари.Като цяло БГ не си защитава интересите никъде по света ,няма чест няма понятие за достойнство и е обект на презрение понастоящем.Е кой иска да има за събеседник презряни политици!?

Така е. Българите никога не сме били по-разделени. За това ще си изчезнем и помен няма да остане от нас...

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот