Бачо Киро и неговото време

Автор: Димитър Фролошки

Снимка: milarodino.com

Ильо чорбаджи Каблешков отделя пари за строеж на първата училищна сграда в Бяла.
Роден Бачо Киро (7 юли, с. Горни Турчета - Бяла черква, Търновско).
Родителите на Бачо Киро са говедарят Петър Занев и Цона Добрева. В почти всички писания за бунтовния учител се твърди, че те са бедни, обикновени хора. Но майката е от вишовградските Славеи (оттук и родството с рода на Петко Славейков), а баща му произхожда от Заневците, основали през ХVІ в. Бяла черква. Родът на Бачо Киро води към един от трите рода на средновековното селище Белинска Бяла черква.

Апостол и мъченик

1848 г. - Киро Петров е условен да учителства в Коевци, Севлиевско.
До 1876 г. той е народен учител 27 учебни години (Бяла черква, Мусина, Коевци, Вишовград, Михалци).

1849-1850 г. - получава прозвището "бачо" (бате), защото бил малко по-голям от учениците си.

1864 г. - повежда населението и населението със сопи прогонва търновския гръцки владика Григорий. Оттогава владиката заобикалял Бяла черква, като казвал: "Там има церно куци!"

1869 г. - учредява първото селско читалище в България - "Селска любов".

1870 г. - създава първия селски читалищен и училищен театър в България.

1870-1871 г. - дописник на вестник "Македония".

1871 г. - среща с Христо Ботйов в Румъния.

1872 г. - поставя пиесата "Изгубена Станка". "Не можа залата да ги побере. Бяха толкова любознателни и се натрупаха да гледат, че счупиха покрива на даскал Петковата къща."

1872 г. - посещава Българската екзархия в Цариград и гостува на митрополит Иларион Макариополски.
2 март 1872 г. - председател на Белочерковския революционен комитет, апостол в Първи (Търновски) революционен окръг и таен наблюдател на разградския район, пряко подчинен само на Левски и на Търновския таен контролен орган (Тайната полиция на комитета).
29 април 1872 г. - присъства на събранието на БРЦК в Букурещ.

1872 и 1873 г. - обикаля с лична мисия комитетски хора с цел събиране на сведения за това, "кой по кого се води". Конспиративни пътувания - Рилски манастир, Света гора Атонска, Търново и търновските манастири, Дряново, Трявна, Габрово, Калофер, Казанлък, Стара Загора, Севлиево, Берковица, Свищов, Русе, Варна, Девня, Шумен, Горна Оряховица и др. Пътува по села и градове като апостол. Посещава Букурещ, Цариград и Белград.
Покрай конспиративните си мисии решава и културно-просветни задачи: държи сказки, среща се и обменя опит с учители, обществени, читалищни дейци и книжари.

1875 г. - "надзирател" на приготвяните за въстанието и складирани в Дряновския манастир материали.

1876 г. - един от главните организатори на подготвяното въстание в западната част на Търновския революционен окръг.

1876 г. - повежда на борба 102 въоръжени редови бойци - свои съселяни; към това ядро се присъединяват още 90 души от околните села.
Четата се ръководи от Поп Харитон, Петър Пармаков, Христо Караминков и Бачо Киро. Отхвърлени са четири ултиматума, четниците издържат девет денонощия обсада, артилерийски и пушечен обстрел на повече от 10 000 души редовна войска и башибозук под личното предводителство на командира на турската армия в Дунавския вилает, бригадния генерал Фазлъ паша. Самият той нарекъл Дряновския манастир "малък Севастопол". Цял месец след разгрома на четата, когато руините на манастира догаряли, европейската преса продължавала да публикува съобщения за "непобедимите" въстаници в Дряновския манастир.
"Смъртта за отечеството е най-сладка и най-славна. Блазе му, който умре за отечеството. Вечна му помян и слава! И аз желая да умра за народна свобода, стига веки да търпим тежко иго тиранско... И аз, като умра, на мойте деча няма нищо да оставя освен книги, пушка и сабя - с което щът, с него да са хранят."
"Довечера излизаме за свобода да се бием. Всички няма да бъдем избити. България ще бъде скоро освободена. Един ден, който е жив от нас, нека дойде на това място... ще намери запретени книжа и мои записки. От тях ще разбере как сме живели под турците и защо сме прежалили дом и живот и за свобода отиваме да мрем."

16 май 1876 г. - Бачо Киро е предаден на турците в родното си село от своите.
Търновският първенец Етхем бей направил опит чрез защитника Джовани Икономов да спаси Бачо Киро, представяйки го за умоповреден. Но Бачо Киро се изстъпил горд, със сияйно лице и издекламирал (на турски език):
"Аз един Бачо Киро съм,
без страх от турчин комита съм!
За родината си хайдутин станах,
златно знаме развях.
Пушка на рамо турих,
в Дряновския манастир отседнах,
права да диря излязох
и въжето на врата си окачих!"

На 28 май 1876 г. обесват Бачо Киро.
"Той се разчувства, развълнува се и започна да пее прощална песен към отечеството си, към селото си, към съпругата и децата си. Бачо Киро бе тих и спокоен. Той разплака всички ни... По пътя към бесилката той бе в селска носия, чудно хубав като светец..."

Филип Симидов пише: "Той стои с нещо по-високо от обикновените българи с оръжие, защото тези последните, макар да съзнаваха идеала, за който се решаваха да мрат, нямаха онзи широк и висок кръгозор до висша степен към този божествен идеал, какъвто беше развит в ясния дух на Бача Кира. На глед и на говор той беше човек кротък, тих, мирен, но на дело той беше великан незаменим." Никола Живков пише за него - "свободния човек". Наричан е "светъл" и "кристално чист". Внушава дълг, сговорност, щедрост в полза на обществения интерес.

"И дето идеше, Киро запалваше. Надарен със силно чувствителна поетическа душа, Киро имаше трогателно възпламенително слово. Още щом почваше да говори, той веднага наелектризирваше. Трепваше нещо в душата на слушателя... Такава магическа сила имаше неговото слово. Селският оратор, в потури и салтамарка, биваше слушан с внимание еднакво от селяни, както и от граждани, от прости хора, както и от интелигенти."

Приживе издава три книги: "Описание на село Горни Турчета" (1870), пътеписите "Пътуванието на Бача Кира" (1873), "Второто пътувание на Бача Кира" (1874). В ръкопис остават много стихотворения (сред тях и поемата "Пруско-френската война"), историографски и фолклористични изследвания - летописни бележки за въстанието на дядо Никола (1857), Хаджи Ставревата буна (1862), четата на Филип Тотю (1867), четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), "Софийското приключение" (1873), сраженията на четата в Дряновския манастир. Събрал множество фолклорни материали, част от които изпраща на П. Р. Славейков в Цариград.

Останали са 34 ръкописни сборника на Бачо Киро и учениците му с общ обем 4470 страници.

Димитър Фролошки
(1960-2007)

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.org//bacho_kiro_i_negovoto_vreme-h-41.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот