Атентатори на шедьоври

Автор: Елица Иванова


Атентатори на шедьоври Прочутата Кехлибарена стая

Екстремистите от „Ислямска държава“ изгориха преди седмица 8000 книги от библиотеката в иракския град Мосул.

Сградата е била взривена с експлозиви. В нея е имало и ценни издания, които са в списъка на ЮНЕСКО за редки произведения на изкуството, както и иракски вестници от началото на XX в., карти, книги и сборници от отоманския период. След библиотеката терористите са нахлули в музея, където с чукове изпочупили също толкова ценни статуи, сред които и такива от VII в. пр.Хр. Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова поиска свикване на спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН заради погрома. От организацията определиха действията на терористите като „един от безсмислените и най-опустошителните актове в човешката история“.

Тази последна проява на арт вандализъм напомня за други срамни случаи в историята на човечеството, когато се унищожават стотици и дори хиляди ценни артефакти, художествени произведения, книги, ръкописи...

Само преди три години през 2012-а в Тимбукту, интелектуален център на исляма, наричан перлата на пустинята, бяха извършени големи престъпления срещу древното изкуство и наследство. Ислямистките бунтовници, които превземат града през април, унищожават няколко древни гробници на светци суфисти, защото противоречели на исляма. Случаят беше наречен „престъпление срещу цяла Африка“. Няколко месеца по-късно, когато древният полис е освободен от френски и малийски военни сили, бунтовници извършват друго зверство. Подпалват института „Ахмед Баба“,който съхранява хиляди древни книжа. 

„Близо 100 000 уникални ръкописа се пазят от няколко века в Тимбукту, града на учените, града на 333-те светии, където практически всеки обект е културно наследство или библиотека“, обясни пред АФП директорът на Института за черна Африка в Дакар (ИФАН) Хамади Бокум. Повечето са написани на арабски или на западноафриканския език фула от учени от времето на бившата империя на Мали. В текстовете се говори за исляма, но има и такива на светска тематика.

Религиозният фанатизъм унищожи през новия век и друго голямо културно наследство. Двете огромни статуи на Буда, по-голямата от които висока 54 метра, изсечени в скала в Бамиян, Афганистан, бяха

взривени от талибаните

през 2001 г. Фигурите са създадени през IV в. след Христа. Близо до Пътя на коприната те бяха свидетелство за обмена между индийски, римски, елински и ислямски идеи в продължение на стотици години. Преживели и ислямизацията, и монголите през XIII в., и съветската окупация, те не устояха на лидера на талибаните молла Омар, който ги обяви за „идолопоклоннически“.

Подобни варварски примери срещу изкуството има от най-древни времена, минават през Инквизицията, нацистка Германия, цензурата в съветския лагер.


Вандализмът става средство и на феминизма. Войнствената суфражетка Мери Ричардсън влиза на 10 март 1914 г. в Лондонската национална галерия и атакува картината на Диего Веласкес „Венера пред огледалото“. Действието й било продиктувано от арестуването предния ден на водачката на суфражетките и известна активистка Емелин Панкхърст.

Ричардсън нанася седем удара върху платното, което е възстановено след това. Тя е осъдена на шест месеца затвор, максималното наказание по това време за унищожаване на произведения на изкуството. „Опитах се да унищожа картината на най-красивата жена в митологичната история в знак на протест срещу опитите на правителството да унищожи г-жа Панкхърст, която е най-красивата героиня в съвременната история“, обяснява по-късно вандалката. Феминистката може би е взела пример от 29-годишния иконограф Адам Балашев, който година по-рано нанася три дълги разреза върху картината „Иван Грозни убива сина си“ на Иля Репин в Третяковската галерия в Москва. Само че руснакът е психичноболен и изпратен в клиника след вандалския акт.

По време на Втората световна война са унищожени потресаващо много произведения на изкуството. Идеолозите на Третия райх измислят термина „изроденото изкуство“, с който означават онази част от авангардното изкуство, която според тях е еврейско-болшевишка, антигерманска и следователно опасна за нацията и арийската раса. „Изроденото изкуство“ е предшествано от борбата срещу „израждането“, която е част от по-широката културна политика на правителството на Хитлер. Той предпочитал класическите образци, а всичко модерно било низвергнато. Били конфискувани

приблизително 16 000 колекции

През Втората световна война изчезват артефакти, съкровища и произведения на изкуството в Европа. Смята се, че нацистите са откраднали голяма част от тях, като повечето са продадени, но немалко са били унищожавани на момента. Есесовци изгарят през 1945 г. 14 шедьовъра на Густав Климт.

Може би най-голямата загуба е Кехлибарената стая, проектирана през 1701 г. от немския скулптор и архитект Андреас Шлютер за краля на Прусия Фридрих I. Неговият син я подарил на руския цар Петър Велики. Той получил кехлибарените панели, опаковани в 18 сандъка, и ги изпратил в Санкт Петербург. Там сандъците останали неотворени приблизително 24 години, докато тогава царуващата Екатерина Велика не разпоредила Кехлибарената стая да бъде монтирана в нейния зимен дворец. Тя стояла там 15 години и после била преместена в царския летен дом в Царское село, където останала 171 години.

През 1941-ва, когато нацистите окупирали Русия, разглобили и опаковали разкошната стая в 27 сандъка. Съдържанието било натоварено на влак за днешния Калининград, където стаята била сглобена и изложена в замъка Кьонигсберг. Тя останала там приблизително 4 години. През януари 1945 г. въздушно нападение на британците принудило германците да разглобят Кехлибарената стая и да я съхраняват на по-сигурно място. Но оттогава никой нищо не знае за шедьовъра. Започват да правят нейна реплика през 1979 г. Владимир Путин и германският канцлер Герхард Шрьодер лично откриват копието през 2003 г.

Във Варшава, отново по време на Втората световна война, били конфискувани общо 13 512 картини и 1379 скулптури заедно с десетки хиляди други предмети. Сред ограбените, загубени или унищожени произведения е прочутата картина „Портрет на млад мъж“ от Рафаел, както и безброй книги и редки ръкописи, които били изгорени, когато нацистите подпалили библиотеката „Красински“ във Варшава.


У нас късаха книгата на Желю

Списъкът на заглавията, които комунистическата цензура смята за „недостойни“, е доста дълъг. Изгаряна у нас е „Люти чушки“ на Радой Ралин. Първото издание на сатиричната книжка е от 1968-а. Тогава се продава незабелязано без голям успех. Но когато важни хора забелязват илюстрацията на Борис Димовски с прочутото прасе с опашка - имитация на подписа на Тодор Живков, под епиграмата „Сит търбух, за наука глух“, томчето се превръща в опасно. Вторият тираж е хвърлен в пещите, току-що излязъл от печат. Причината е ясна: „съдържа художествено и идейно несъстоятелни обобщения и груби клевети по адрес на нашата социалистическа действителност, срещу политиката на Българската комунистическа партия“.

„Фашизмът“ на покойния президент Желю Желев (1990-1997) пък е иззета през 1982 г. Два дни преди това книгата се продава свободно по книжарниците. Веднага след това е забранена и започва да се разпространява на ксерокопия. Тъжният случай с унищожаването се повтори през 1993 г., след като Блага Димитрова подаде оставка като вицепрезидент и Едвин Сугарев обяви гладна стачка, тогава отново късаха книгата пред президентството.

По в-к Преса

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот