Арх. Слави Дончев: В България има останки от будитски светилища

Автор: Розалина Евдокимова (5 коментара)


Арх. Слави Дончев: В България има останки от будитски светилища

"От Витоша към Бистрица се спуска един хребет, който се нарича Буда. В музейни експозиции в градове в Северна България има намерени в нашата земя статуи на Буда..."


 

Арх. Слави Дончев е роден през 1922 г. в София. Автор е на книгите „Мадарският конник”, „Прабългарският календар и материалната култура на старобългарите”, „Писмеността на прабългарите и славянската азбука”, „Култура и изкуство на Монголия и Централна Азия”, „Българските мартеници, произход и значение”, „Прабългарският календар – най-древният?”, „Космологически представи и астрономически познания, отразени в старобългарската архитектура”.

 

Малко известен факт е, че арх. Слави Дончев е и добър цигулар, което вероятно е повлияло и за проучването му „Произход и първа поява на струнни, лъкови инструменти в Европа”. В момента всичките тези негови публикации са събрани в тритомно издание "Българите".

  

- Преди всичко, архитект Дончев, искам да ви поздравя с голямото признание и награда: избирането ви за действителен член на Евроазиатската академия за телевизия и радио...

 

- За нея трудно бих могъл да ви разкажа, защото аз самият се изненадах откъде там знаят за мен. По нашите тв канали от време навреме пускат мои филмчета – един беше за мартеницата, друг за това кой е дядо Коледа и дядо Мраз... Освен това, всичките мои трудове са излезли и на руски език.

 

Участвал съм в много научни форуми и конгреси. Вероятно за всичко това ме удостоиха с този приз. Но още през 2005 г. у нас в България някаква Международна академия за българистика също ме прие за действителен член. Освен тези две грамоти, имам и още една много скъпа за мен награда, която получих по повод моята 90-годишнина тази година –„Златен капител” на Съюза на архитектите в България.

 

Тази академия (Евроазиатската - бел. ред.) има вече 14-годишно съществуване. Тя е неправителствена институция със седалище Москва. Неин президент е Валерий Давидович Рузин. В нея влизат 24 страни, сред които всички бивши републики на Съветския съюз, Китай, Австралия, Израел. Много активно участие взема Казахстан, а двамата ни вицепрезиденти са китайци).

 

- Всеизвестно е, че голямата ви и трайна страст и любов е българската древност. Откъде дойде първата искра, за да ги разпали толкова много, та до днес?

 

- Преди години работех в проектантски институт, който ме командирова през 1965 г. в Улан Батор, в Държавния проектантски институт на Монголия. Две години след работно време обикалях и виждах много интересни работи в областта на архитектурата, строителството и изкуството, в материалната и духовната култура. Започнах да ги проучвам. Обикалях музеите и галериите.

 

На техния битак се сдобих с изключително ценни артефакти - будистки, тибетски предмети. Особено тибетските бяха много интересни гравюри на дърво. Имаше и щампи, които купувах най-често, както и статуетки.

 

Каква беше изненадата ми, когато видях в тях нещо познато. Често вечерно време играехме табла с нашия посланик Симеон Христов и аз му разказвах и показвах с какво съм се сдобил. Тогава той ми предложи да занесем това, което бях накупил, на президента на Монголската академия на науките, да чуем неговото мнение.

 

Отидохме, а той събрал сътрудниците си от различни институти и университети и аз им показах всичко, което носех. Най-вече изображения на конници и им разказвах за тях. Когато изтекоха двете години и се прибрах в България, пристига писмо от Монголия с молба тукашните власти да ми помогнат да изпратя своите трудове, които бях вече написал, а от своя страна монголците да ги препратят в ЮНЕСКО.

 

Но и до днес – нищо. Когато наближих 90-те, започнах да правя опити да събера всичко, което съм написал, и да го изпратя в Монголската академия на науките, това да е един макар много късен отговор, но да не останат там с лошо впечатление, че българските институции, дори и във външните си отношения, не са коректни.

 

Аз си отивам, но искам да им изпратя всичките мои трудове, които ги интересуват.

 

- Известно е, че дълго сте изследвали монголската култура. Как открихте там знаци от нашата култура? Какви са приликите? Има ли будистки следи у нас?

 

- Ами как да няма будистки следи у нас?! Първото, което искам да кажа, е, че от Витоша към Бистрица се спуска един хребет, който се нарича Буда. В музейни експозиции в градове в Северна България има намерени в нашата земя статуи на Буда.

 

Имаме запазена будистка статуетка в музея в Плевен, друга - на култа Джайна в Разград. По-ранна е тази в Разград - ХI век, а едно от превъплъщенията на Буда е от ХIII век. Статуетка от XVII в. е намерена в с. Винарово, Видинско. Тя се пази у наследниците на училищния директор.

 

Датираха ги в Музея на изкуството на източните народи и култури в Москва и в отдел "Изток" на Ермитажа в Санкт Петербург. Една статуетка тежи около килограм и кой е този, който я донася до България?

 

Не можем да намерим друг отговор, освен че тук е имало будистки центрове или общини. Останки има и в топонимията, и в ономастиката, а има и археологически останки.

 

В архитектурата имаме т. нар. капища. Това са сгради с много интересен план: 2 квадрата, вписани един в друг, вероятно с обиколна галерия между стените им. За тях се твърди, че са светилища, храмове на прабългарския бог Тангра.

 

Това е невярно. Те са будистки светилища. Наистина, тенгрийски храмове в България не е имало. Можело е да има само един-единствен храм, както има един-единствен в Централна Азия в резиденцията на хунския племенен съюз. Така че у нас има много знаци, които носят будистки белези.

 

Нашите праотци, които са пристигнали тук, също са почитали бог Тангра, на който те са се молили. Централният масив на планината Тян Шан и днес се нарича Булгар, а в единия й край има връх Тенгри. Вярно, че на много места в Централна Азия има много места с това име, но на обратната страна на планината има връх Омуртаг. Така пак си дойдохме на думата.

 

Казвам го това заради онези хора, които днес правят какви ли не усилия да докажат, че прабългарите не са дошли оттам, откъдето ние казваме, ами са от Близкия Изток, от Иран. Е, има иранско влияние, но то е вторично, а истината е там горе. 

 

- Още ли живеете с прабългарския календар? Май е по-стар от китайския...  

 

Преди още да отиде в Китай, календарът е минал през нашите прабългари и затова той е с хиляди години по-ранен. Още през 1974 г. написах книга, за която никой и досега не е казал гък. Нито лошо, нито добро са казали за нея.

 

И без да съм учен, реших, че работите, които пиша, трябва да стъпят на нещо. Отидох при акад. Благовест Сендов, тогава ректор на Софийския университет. Занесох му книгата на астронома Борис Рогев, който е завършил в Сорбоната и е един от най-близките ученици на Петър Дънов и мой близък приятел.

 

Без да се хваля, успях да публикувам неговата книга. Това е единственото изследване на прабългарския календар от гледище на астрономията, което е правил Борис Рогев през 1974 г. Той изпреварва с приблизително 2000 години азиатските древни календари в Китай, Индия, Халдея и Египет.

 

Та Сендов три месеца се занима с проучването на календара по книгата на Рогев, която е цялата изпълнена с математически изследвания. Мнението му беше, че трудът е коректен и че мога да се позовавам на неговите изводи.

 

Излиза, че именно ние носим в Европа календара, будизма, носим и санскрита.

 

- Как виждате бъдещето на България – на Изток, на Запад, или Евразия?

 

Ние сме неделими от Европа. Толкова много сме й дали, че отдавна сме европейци и трябва да си останем такива.

 

По сайта на СБЖ - sbj-bg.eu

 

 

 

 

Коментари
2012-09-10 15:56:35 От: Bull

При завръщането си “от Небето” – твърди Библията - Енох посветил сина си Матусал в тайните на Времето.
Арабският хронист Ал-Мас,Уди (Хв.) пише в “Златните ливади…”, че Матусал продължил делото на баща си и живял рекордно време. Родили му се много деца, на първо място - “булгар”.

2015-01-17 20:28:05 От: зорка гогова

Книгата Булгарите на Архитект Слави Дончев е страхотна. Искам да поздравя и издателя Академик Атанас Панчев нека все така ни радва с български исторически книги.

2015-01-19 23:10:58 От: Петров

Атанас Панчев освен книгата Булгарите на Слави Дончев издаде редица книги свързани с наща история преди Аспарух а имено Бургурски апокрифи Сиявуш бог сияен конник и Следи от светлина от историка Борислав Иванов.

2015-01-31 15:56:36 От: венелина вълкова

Книгата Булгарите коята издаде Академик Атанас Панчев е страхотна. Дано в България има повече издателства като Издателска къща Новата цивилизация. За да може младото поколение да чете истинската българска история.

2015-05-07 02:25:49 От: Атанас Панчев

Благодаря на всички читатели на книгите на Издателска къща новата цивилизация за добрите думи.Ние ще продължаваме да издаваме исторически книги.Наскоро излезе от печат Тайната история на монголите с превод от старомонголски на проф.Александър Федотов.Под печат е и нова книга на Мариана Праматарова свързана с културно историческото наследство.В книжарниците можете да намерите и книгата Космос от мъка и песен за легендарния хайдутин Дельо войвода написана от изследователя на Орфей Никола Гигов.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече