Арх. Пламен Мирянов: В превод България означава държава на достойните хора

Автор: Мила Гешакова


Арх. Пламен Мирянов: В превод България означава държава на достойните хора

Ако някой у нас успява, нека го подкрепим, а не да таим злоба към него

Арх. Мирянов е роден през 1989 г. в София. Завършва френска гимназия, а през 2013 г. висше образование във ВИАС В момента работи като архитект в строителна фирма АРТЕКС. Неженен.

- За 1 ноември - Денят на будителите, направихте филм за глаголицата. Преди това на празника на Независимостта 22 септември организирахте акция със знамена. Какво ви подтикна, архитект Мирянов?

- За Деня на будителите направих клип за нашата азбука, която е свещена. Отделно снимах филм за глаголицата, който ще представя тази седмица. Снимах филм и за най-голямото българско знаме, което беше опънато на събора в Рожен, а после го вдигнахме на Седемте рилски езера. Тогава от голямото знаме направихме 11 хиляди малки знамена и ги раздадохме благотворително на хората. Не искахме да скрият знамето някъде на тъмно до следващия събор. Това стана на 22 септември и го заснех на филм.

- Кое ви накара да участвате толкова активно в подобни родолюбиви акции?

- Аз съм архитект и реших да интегрирам в една от моите сгради древното свещено послание на глаголическата азбука, за да носи тя енергията на словото, създадено от светите братя Кирил и Методий. Всъщност от там бях заинтригуван да го направя на късометражен филм, който да покаже колко всъщност е специална нашата азбука, която ни е дадена от горе, както пише в житието на Константин Кирил Философ, и как трябва да се гордеем с нея. Абсолютно божествена. Реших да изразя това свое възхищение с едни много епични кадри в пещера Проходна, където Кирил Философ застава под отворите на пещерата, през които преминава един лъч и го огрява. Може да ви прозвучи нескромно, но до момента никой не е правил нещо подобно.

 - Четем в медиите, че по случай празника ученици посещават музеи, директорът на НИМ кани деца да посетят килийно училище, говорим за Вазов, Раковски, Левски, Ботев, Неофит Рилски... Ражда ли обаче съвременна България такива хора? И къде са?

 - Според мен днешните будители са онези, които откриват новото - било в науката, било в литературата, било в изкуствата, в технологиите, но и съхраняват традициите ни, културата и спомена за предишните будители през вековете. Те са тези, които ни напомнят, че имаме древна история, от която можем да черпим сила и самочувствие. Те са тези, които ни предизвикват и карат да не спираме да се развиваме и да покажем целия си потенциал. Будителят според мен е онзи, който извисява духа и съзнанието на всички останали. Дори само като им припомня исторически дати с огромно значение за нас, българите.

- Кои днес са ни будителите?

- Трудно ми е да посоча имена. Но според мен могат да бъдат историци. Политикът също трябва да бъде будител - да повдига духа на народа и да го направлява в светла посока.

- Обикновено обграждаме с уважение българи, прочули се извън страната с научен труд, откритие, спортно постижение, талант на сцената. Така ли е?

- Да, всъщност тъкмо такива личности дават вяра на българите, че сме достойни хора и можем да бъдем успешни. И колкото повече такива хора и такива примери имаме, толкова по-горди сме, че сме българи. Така можем да вървим по-лесно напред. Защото сега българинът е неуверен, съмняващ се в себе си човек, който не вярва, че може да постигне нещо. А всъщност напротив - крие в себе си огромен потенциал. Като виждам как нашите братя българи успяват в целия свят, приети са от чужденците, мисля, че трябва да сме по-сплотени. Само не трябва да таим толкова злоба един към друг. Защото и това го има. И ако някой успява, нека му дадем одобрение, да го похвалим, да го подкрепим, да му се зарадваме.

- Предполагам, че като млад човек под 30 г. контактувате с много връстници. Виждате ли около вас достойни за званието будител?

- Мога да ви разкажа за един родолюбец и патриот, от когото тръгна инициативата за голямото знаме - това е Симеон Караколев. Всъщност голямото знаме е негово и той първи го разпъна на Роженския събор, който организира. Помолих го да вземем знамето на Седемте рилски езера. Даже във филма глас зад кадър казва: “Дори поляните под връх Рожен бяха малки за знамето”. И това наистина се вижда - то наистина стои сгънато на тази поляна без дървета. Но на Седемте рилски езера цялата му красота се видя в пълния й блясък. Е, тъкмо Симеон Караколев за мен е човек, който пази традициите, извисява българския дух и напълно заслужено може да бъде наречен будител.

- В новото време българинът се чувства нещастен, или поне такъв го определят многобройните социологически международни проучвания. От дефицит на духовност ли е?

- По принцип човек се чувства нещастен, когато е излязъл извън предначертания му от съдбата път. Чувства се депресиран, защото не се усеща пълноценен, защото не успява да изпълни мечтите си. Вярно, тук в България условията да постигнеш мечтите и целите си са трудни. Но когато човек обърне мисълта си към Вселената и потърси подкрепа с молитва, събитията винаги се нареждат по по-добър начин. А духовността, за която говорим, ние я притежаваме. Дори нашата азбука е създадена от светия - не знам колко са народите, чиито учители, създали писмото им, са светии. Това трябва да си припомняме непрекъснато, за да знаем, че сме благословен народ.

- Строите жилищни сгради, нали? Вярно ли е, че българинът не поглежда извън изтривалката пред собствената си врата? И не тръгва ли оттук обяснението защо ни е толкова трудно да се обединим като нация?

- Вярно е, да. И си го обяснявам с това, че в миналото българинът е преживял доста тежки времена, които са го принуждавали сам да спасява собствената си кожа. Затова не е много доверчив към другите българи, към съседите си. Затова като слуша новините между четирите стени на апратамента си, чува само кой какво откраднал, задигнал, присвоил. Забелязал съм, че българинът не е толкова топъл към съседите си, колкото към чужденците И то към онези, от които може да има облага. Според мен едни руснаци са много по сплотени от нас. Но пък наскоро чух за македонци и сърби, които искат да са българи. Вероятно за тях България е по-достойна за родина, отколкото родните им Македония и Сърбия. А и толкова много земи от Македония и Сърбия са били български, а после са били разделени по някакъв нелеп начин, че не е толкова чудно.

- Кое ни пази като нация в тези трудни времена?

- Когато има кой да ги обедини, хората могат да бъдат много сплотени. Всеки популярен българин може да обърне нещата в добра посока. Просто не трябва да се прекалява, да се минават опасни граници.

- В края на тази седмица са изборите за държавен глава на България. Какво е посланието на тази институция?

- Президентът трябва да бъде човек с присъствие, с харизма, да има богата култура, да е истински мъдър човек с житейски опит, не бива да е много млад и трябва да носи духовност, с която да примирява противоречия, за да е наистина обединител на нацията. И все пак трябва и да представя по достоен начин държавата ни. Да е олицетворение на това богатство, което носим като нация. Има една теория, не знам дали е вярна, според която думата България е съставена от две части. На старобългарски “бълг” е достоен, а “ария” е държава. Значи в превод България означава държава на достойните хора. Такъв трябва да е и президентът.

По в-к 24 часа
 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече