Април 1876 - възраждането на една нация


Април 1876 - възраждането на една нация

И тази епоха на кръв и на плам през всички епохи и през вековете ужасна и мрачна в хаоса ще свети... Иван вазов

Димитър Страшимиров, "История на Априлското въстание":

"Епохата е само ентусиазъм и сляпа вяра, и нищо повече."

 

Иван Вазов, "Чичовци":

Господин Фратю се одушеви, устреми ръце и уши към небето и настръхна и с една театрална поза почна тържествено-високопарно, в тона на оная епоха:

- Братя! Въздухът трепери! Балканът се тресе  и доловете ехтят от реванието на балканский окований лев! Liberte, Liberte, ще дойде време и ти да царуваш в тия прекрасни места, дето се вей инферналний полумесец на наший петвековен неприятел и тиранин!

 

Йордан Йовков, "Юнашки глави":

Появиха се и поличби. В Белизненската махала една крава беше родила теле с две глави. Една вечер месецът, както беше се издигнал бял и чист, изведнъж потъмня и стана червен като кръв. А по-рано - това някои вярваха, някои не - в черквата, когато останала съвсем празна и нямало никого, освен момчето, което прислужва на поп Руска и му подава кандилницата, свети Николай Чудотворец слязъл от иконата си и приказвал с него.

 

Стоил Финджеков от Панагюрище:

Дойде Рад Загореца, старец. Каза ми: "Стоиле, на ти пари, пушка да ми намериш. Аз на старо време ще се бия за вяра."

Жените хванаха да викат: "И ние се готвим, точим брадвите и ситен пипер да насипваме очите, ако насилят." Така движението стана голямо.

И така се приготвиха много въстаници с оръжията си, щото не остана никой да се противи - ни богат, ни сиромах.

 

Иван Хаджийски, "Априлското въстание и дребния собственик":

Първата жертва на въстанието беше оплакана така: "Мъжо! Мил мъжо! Стопанино! Дали воловце си нямаше? За какво беше петимен на къщата си, та отиде да се биеш с турци и черкези? Пусто останало и българското царство!"

 

Костантин Величков, "В тъмница и други спомени":

Като народа бяха опиянени и ония, които го водеха. Те не бяха повече от него господари на разсъдъка си. Те вярваха в своя подвиг и дадоха на мечтата си всичката мощ и енергия на душата си и после, когато дойде катастрофата - живота си.

Нека с признателност се поклоним пред гробовете им.

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече