Америка ще загуби търпение към европейската политика на отстъпки

Автор: Роберт Каплан


Америка ще загуби търпение към европейската политика на отстъпки

Защо му е на Вашингтон да брани континент, който няма да се защитава сам?

Политиката на отстъпки е много стара тактика в дипломацията. При определени обстоятелства тя може да бъде обоснована, но не и като поведение на цял един континент. И все пак няма друго определение, което да обрисува по-добре всеобщата нагласа в Европа от “политика на отстъпки".

Говори се, че европейците ценят висока свободата, но не искат да жертват нищо за нея. Само няколко от 28-те държави - членки на НАТО, харчат по 2 процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана, което е изискваното от алианса равнище. Когато Русия на президента Владимир Путин подкопаваше стратегически значимата държава Украйна, те стояха и гледаха.

Това е в пълен унисон с неспособността на Европейския съюз да се справи със своите собствени икономически трудности. Каквото и да се твърди, всяка от членуващите в него страни си следва своя собствен национален интерес, без да пита кое е най-доброто за Европа.

Този проект съществува вече десетилетия,

но все още не съществува страхопочитание към лоялността към Европа. Просто няма по-голяма цел или нещо, за което да се бориш, освен да осигуряваш добър живот чрез условията на социалната държава.

Европа бе сведена през десетилетията до регулаторен режим. Но един ред, основан на правила, колкото и да защитава правата на отделната личност, не може да замени убежденията - той по-скоро трябва да надхвърля големите и непоклатими национални цели. В Брюксел може и да има такъв наднационален консенсус, но на "европейската улица" няма.

Поради слабото им усещане за национална цел европейските елити в няколко страни отстъпиха доста позиции на крайната десница или на крайната левица, което имаше за последица лумпенска и популистка форма на национализъм. Елитите често пъти са притиснати между чука и наковалнята, търсейки начин да направят отстъпки както на Путин, така и на техните собствени доморасли екстремисти. Лумпенският национализъм, пораженчеството и латентният антисемитизъм вървят ръка за ръка.

Европейските елити са постисторически

Да живееш в историята, означава да живееш в свят на постоянна заплаха, където няма нощен пазач, който да бди за мира между страните, така че страните трябва сами да го поддържат, запазвайки баланса на силите. Но 70 години Европа разчиташе на САЩ да прави тъкмо това - да гарантира сигурността й така, че тя да може да харчи относително малко за отбрана и относително много за осигуряването на добър живот.

По в-к „Файненшъл таймс”

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот