Александър Йорданов: В спора за името продължава и спорът за легитимността на Македония


Александър Йорданов: В спора за името продължава и спорът за легитимността на Македония "Звездата от Вергина", изрисувана върху това лице, повече май не ще бъде приемана за символ на Македония

Македонските политически фактори днес, вместо да видят истинската етническа и народна идентичност, бягат в една далечна история и търсят това, което практически не могат да намерят

Г-н Йорданов, научихме през последните дни, че Република Македония е склонила за промяна в името и тя се изразява в предложението да се нарича Република Македония (Скопие). Означава ли това, че има някакъв реален напредък в спора за името с Гърция?

 

Диалогът между Македония и Гърция е епистоларен. А за пощенска кутия се ползва ООН. Всъщност, македонската страна е изпратила писмо до посредника по преговорите Матю Нимиц. Писмо, което е качено на сайта на ООН. От това писмо става ясно, че македонската страна се връща в своето предложение към равнището на спора от 2008 г. Тогава, преди срещата на високо равнище на НАТО в Букурещ, именно Матю Нимиц като посредник без предложил вариант, който днес правителството на Република Македония е вече готово да приеме с уговорката, че е необходим референдум за варианта за име – Република Македония (Скопие). И още един любопитен елемент има в това писмо, в този епистоларен диалог – това е, че македонската страна се отказва от използването на един известен символ от античността. Става въпрос за Звездата на Вергина или Слънцето на Вергина. Който символ по логиката на мислене на македонското държавно ръководство трябваше да бъде поставен заедно с двата лъва и моста на река Вардар като обща символика на новата държава. Аз казвам “нова държава”, но това е всъщност държава с претенцията да е единствен исторически наследник на античната държава на Филип и Александър Македонски. И в този смисъл в спора за името продължава да съществува спорът за легитимността на Македония.

 

За легитимността пред света на самата държава?

 

Да, на самата държава – за нейните исторически, етнически и културни корени. Когато преди 100 години населението на тогавашната Вардарска Македония, все още под османска окупация, се произнася за своя етнически и културно-религиозен статус, то с огромно мнозинство се определя като българи и свързано с Българската православна църква. И тук е любопитния момент – че 100 години по-късно почти всички истински македонци, а аз съм бил там 4 години и съм разговарял с хиляди македонски граждани, всички те имат свои близки и роднини в България. Тези именно близки и роднини, които живеят днес в България, имат ясно българско самосъзнание. Но, разбира се, те ценят и пазят своя родов спомен, корен от територията на днешна Република Македония. И обратно – техните посестрими и побратими в Република Македония днес, вместо да видят истинската етническа и народна идентичност, бягат в една далечна история и търсят това, което практически не могат да намерят. И това е един от абсурдите, през който минава днешна Република Македония, а именно да търси своята национална идентичност в древната античност. И те са слепи за това, което е пред очите им – една обща история, която свързва българи и македонци. А обща история се прави от един народ. Разбира се, тук вече е място и за някакви съвременни политически разсъждения по тази тема. И тук като дипломат мога да кажа, че всеки народ или част от един народ има правото да смени своята определеност. Но това не може да бъде акт, който да променя общата история. Така че каквото и име да получи новата държава, тя ще си остане нова държава. И няма да може да промени историята. И това трябва ясно да се каже от българската дипломация, от дипломацията на всички държави. А историята не може да се променя с днешна дата, може да се променя само настоящето и бъдещето.

 

С една дума, нищо ново и в спора за името, на фона на това, което казахте дотук?

 

Република Македония в този спор тъпче на едно място и това стоене на едно място й пречи да види голямата перспектива пред нея като държава. А именно – европейската интеграция и интеграцията в НАТО.

 

Според вас каква ще бъде реакцията на Гърция сега, след това поредно писмо със съгласие за името Република Македония (Скопие)?

 

Мисля, че ще бъде евентуално мълчание. Защото трудно може да се постигне разбирателство, когато зад проблема за името прозира опит да се променя или да се пренаписва историята. Не вярвам Гърция да допусне такъв аспект от македонска страна и мисля, че той не може да бъде допуснат от всяко едно разумно и просветено историческо съзнание.

 

Вие какво знаете за преговорите за договор за добросъседство между България и Македония?

 

Да, преди няколко дни в София беше заместник-министърът на външните работи на Република Македония Зоран Петров. И аз от любопитство проследих аспектите на разговорите, които той е имал в българското външно министерство. Иначе, за самия проект за договор, казано на дипломатически език, той вече има историческа брада.

 

Защо?

 

Защото толкова отдавна се обсъжда, че вече става до голяма степен безпредметен. И отново обсъждането спира винаги до претенциите на македонската страна непременно да се търси промяна в четенето и разбирането на историята. И по-конкретно, да се търси защита на някакво неизвестно македонско малцинство в България. И тук нашите македонски приятели трябва веднъж завинаги да разберат, че тази нова държава, която се създаде в резултат на разпадането на Югославия, държавата Република Македония, не е нито баща, нито майка и нито ангел спасител за граждани на други държави, които от векове живеят в тези държави и имат своето ясно и вековно изразявано национално и етническо определение.

 

Разговорите в българското външно министерство практически също тъпчат на едно място. Разговаряно е за това, за което аз като посланик преди 5 години водих разговори в Скопие и тези разговори днес са абсолютно идентични. И това ме кара да мисля, че като че ли времето е спряло в българо-македонските отношения през тези 5 години. Примерно, отново се обсъжда откриването на Контролно-пропускателен пункт Струмяни-Берово. Това обсъждане аз го правех още през 2004 година. Отново се обсъжда изграждането на железница и се прави предложение за европейско финансиране. Т.е. и там проблемът е спрял на същата мъртва точка. Отново се обсъжда подписването на Меморандум за сътрудничество в областта на европейската и евроатлантическа интеграция на Македония. Още през 2005 г. бе подписан такъв Меморандум и вероятно сега става дума за негово продължение, актуализация и т.н. Отново се говори за основаване на Българо-македонска търговска камара. Такава беше основана с голяма тържественост по времето, когато аз бях посланик. Т.е., инициативи, които вече са преминали, които са в голяма степен в реализация, се представят като нови. Което означава, че наистина в българо-македонските отношения има едно забавяне, липса на активност и това в никакъв случай не е добре за нашите две държави.

 

 

По „Всеки Ден” ,със съкращения,  Ана Кълцева  -  С. М.

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот