Актуални предизвикателства пред сигурността на Република България

Автор: Михаил Найденов


Актуални предизвикателства пред сигурността на Република България Снимка: videoscan-isra.com

Недооценени предизвикателства пред националната сигурност анализира Михаил Найденов в www.expert-bdd.com.

Студията е публикувана на 28 ноември т. г. в сайта на Българското дипломатическо дружество www.expert-bdd.com. Две от съдбовните предизвикателства пред България днес са дефинирани от автора като „хронична слабост на обществото" и „преобръщане на ценностите". Предлагаме няколко откъса от обширното изследване по този изключително важен за бъдещето на нацията проблем:

 

...Анализът на рисковете и заплахите пред сигурността на България показва, че те в основната си част се покриват с тези на съюзниците и партньорите от НАТО и ЕС, като процесът на глобализация все повече засилва уязвимостта и непредсказуемостта. Тук обаче следва да се направи уговорката, че дори и предизвикателствата да са споделени, ключът за адекватното им неутрализиране е първо в тяхното приоритизиране от гледна точка на изложеността и уязвимостта на България към тях. Това ще позволи очертаването на най-ефикасните начини за справяне с тях. Необходимо е да се определи реалната уязвимост на държавата, което ще спомогне за намирането на уникалното й място в общата мозайка на усилията на страните от ЕС и НАТО. Оттук и секторът на сигурността, като цяло, и този на отбраната, в частност, ще получат адекватни цели и задачи, а България ще допринася максимално за колективната сигурност и отбрана.

 

...България днес е изправена пред две все още незаемащи нужното приоритетно място в дневния ред на сигурността предизвикателства, които условно могат да се дефинират като „хронична слабост на обществото" и „преобръщане на ценностите". Ако акцентът на първото пада върху социално-икономическите и демографските проблеми, то второто се отнася (но не се изчерпва само) до организираната престъпност и корупцията и тенденцията към постепенно им фактическо легитимиране като „нормално" социално явление.

 

„Хроничната слабост на обществото" като заплаха за националната сигурност води до трайна неспособност за създаване и развитие на необходимия потенциал, който да позволи на държавата да бъде конкурентноспособна в глобализиращия се свят и по-конкретно - в клуба на високоразвитите държави от ЕС. Това понятие не покрива единствено социалната сфера и най-ярката проява на тази слабост - трайно установилата се бедност, обусловена от недостатъчното ниво на доходите на преобладаващата част от населението (за момента най-ниските в сравнение с останалите страни-членки на ЕС). Именно последното и оттам - очертаващата се като продължителна критично ниска покупателна способност на населението - водят до невъзможност за създаване на необходимата за всяка развита и просперираща държава средна класа. На този фон трябва да се прибавят и сериозните проблеми от неадекватно финансираните образование и наука, както и проблемите пред здравеопазването.

 

През годините на прехода освен недостатъчно финансирано, здравеопазването бележи тенденция към влошаване на качеството. Всичко това е резултат главно, но не единствено, от провежданата от държавата икономическа политика, която въпреки безспорните постижения по отношение на макроикономическата стабилност през последните 10 години след въвеждането на валутния борд, не бе в състояние да постави страната на нужната писта за ускорено развитие, на което вече се радват редица бивши социалистически страни от Централна и Източна Европа.

 

„Хроничната слабост на обществото" се проявява и в един друг тежък проблем, на който също към момента не се отдава необходимото внимание - демографския. Намаляването на раждаемостта и застаряването на населението в перспектива ще доведат до недостиг на работна ръка и проблеми в системите за пенсионно осигуряване. Особено тревожни са най-новите данни на статистическата служба на ЕС Евростат, според които в перспектива до 2060 г. населението на България ще намалее с близо 30 %. Съчетанието на демографски спад, застаряване на населението, влошаване на здравния статус като цяло и спадът в качеството на образованието и професионалната подготовка ще засегнат крайно негативно трудовия пазар и оттам потенциала на страната да реализира ускорено икономическо развитие.

 

...„Хроничната слабост на обществото" не само, че води до „изтичане на мозъци", но също така не създава благоприятни условия за утвърждаване на достатъчна мотивация сред младите хора да се изграждат и развиват на високо личностно и професионално равнище. Това до голяма степен е функция от наложилото се като тенденция през последните 18 години пренебрежително отношение към образованието и науката, което директно нанася удар върху потенциала на държавата да създава достатъчно като брой и като ниво на подготовка специалисти. За съжаление засега елементарната пазарна логика не е в състояние да доведе до преобръщане на тази негативна тенденция. Фактът, че в областта на образованието и науката са необходими сериозни инвестиции, а резултатът не се проявява веднага и възвращаемостта е от по-различен характер, налага държавата, като форма на организация, да се намеси адекватно. Опитът сочи, че обществата, които са градили политиката си върху тази основа, са постигали значителен просперитет.

 

Образованието и науката се нуждаят от адекватни на тяхната роля и задачи инвестиции, за да може преди всичко да се увеличи конкурентно-способността на страната като място за чуждестранни инвестиции. Тези инвестиции се очаква за в бъдеще да бъдат привличани не толкова от сравнително ниските разходи за труд, а от равнището на производителност на труда, което засега остава най-ниското в ЕС. По данни на Евростат в това отношение България изостава от Румъния с близо 6 пункта, от Естония с около 30, а от Хърватия, която е страна-кандидат и преживя тежки военни действия по време на югославската война, с над 32! Ако това ниво не се повиши, едва ли може да се очаква външните инвестиции да нарастват в нужния темп, за да може да се преодолее икономическото изоставане в сравнение с другите страни от ЕС, включително новоприетите.

 

...Разгледаното по-горе предизвикателство с най-видимата му проява - бедността, създават предпоставки за развитието на организираната престъпност. Това обаче не е единственият и най-сериозен проблем. „Преобръщането на ценностите" води до възприемането на престъпността и корупцията в настоящите им мащаби и проявления като „неизбежно зло", дори като „нормално" обществено явление. През последните години на все повече хора, особено на подрастващото поколение, се внушава (и то в не малка степен благодарение на медиите), че държавата е некомпетентна и безсилна да се справи с престъпността и корупцията, дори още повече - че тя и организираната престъпност са „едно семейство". Чувството, че държавните институции са неспособни да осъществява легитимните си функционални задължения да гарантират обществения ред и сигурност има като негативно отражение постепенното утвърждаване в масовото съзнание на схващането, че всеки индивидуално трябва да търси начини да гарантира сигурността си. За щастие, обаче, тази тенденция все още не е доведена до крайност, какъвто е случаят при т.нар. „държави в процес на разпад".

 

В резултат от това предизвикателство се констатира намаляване на склонността на гражданите да сътрудничат на органите на реда за предотвратяване или разкриване на престъпление. Още повече, че показните гангстерски разстрели в големите градове и ниската разкриваемост на тежките престъпления допълнително подкопават общественото доверие в правоохронителните органи и, в частност, способността им да защитят адекватно свидетелите на престъпления. Така „преобръщането на ценностите" се проявява в нарушаването на връзката между държавата и гражданина.

 

...Комбинираното действието на „хроничната слабост на обществото" и „преобръщането на ценностите" води до един негативен дългосрочен резултат: неспособност на страната да се възползва максимално от възможностите на членството в ЕС. Още повече, това предполага България за дълги години да остане държава, чието развитие като член на общността е забавено, дори спряло, след акта на формалното присъединяване. Опасността в случая идва не толкова от налагането на санкции за неизпълнение на критерии, нито пък от спиране на финансирането по програми, колкото от недостатъчността на потенциала България да се възползва от перспективните възможности на членството и да се управлява успешно в условията на глобализация - икономическа, финансова, политическа, културна и дори глобализация на сигурността и отбраната. Защото в днешната конкурентна вътрешна среда на разширяващия се ЕС относителният упадък се дължи не толкова на удари и санкции отвън, колкото на пропускането на уникални шансове за развитие.

 

В този ред на мисли постигнатата цел България да стане член на НАТО и ЕС е необходима предпоставка за бъдещо развитие, поставяща страната в качествено нова среда за развитие, но сама по себе си тя е недостатъчна. Политическият елит, който реализира тези стратегически приоритети, сега е затруднен да ръководи държавата в тази нова конкурентна среда на богати възможности, за да може да започне да се случва и „българско чудо" по подобие на ирландското. Индикатор за напредък е икономическият растеж, но нарастването на БВП, немалък принос за което има спекулативният балон на недвижимите имоти, едва ли би могло да дава и занапред особен повод за оптимизъм.

 

 

Пълният текст на студията  може да прочетете в сайта на Българското дипломатическо дружество www.expert-bdd.com/

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот