Акад. Георги Марков: Блянът Сан-Стефано бе убит в Берлин

Автор: Евгений Еков (2 коментара)

Трябва да знаем, че ако не бе жестокото смазване на Априлското въстание през 1876 г. нямаше да има Трети март. Тъй като император Александър ІІ не е искал да воюва, за да не последва съдбата на своя баща, който е погубен от поражението в Кримската война от 1853-1856 г.

Но жестокостите извършени от башибозука, предизвикват реакцията на славянофилското движение, което тогава е много влиятелно. Начело с Иван Тургенев и Лев Толстой движението настоява, че братята-славяни страдат под турското робство и трябва да има война. И е цяло чудо, че тя се е състояла.

Обединена Германия също е повлияла много силно за избухването на тази война. Образно казано, зелената светлина за започване на военните действия от руска страна се дава от Берлин. Веднага след обединението и ( 1871 г. – б.р. ) главното внимание на Германия е съсредоточено съвсем естествено върху Франция и затова канцлерът Бисмарк се опитва да насочи чрез нова руско-турска война великите сили към Балканите.

Още през 1976 г. акад. Константин Косев в дисертацията си „Бисмарк, Източният въпрос и освобождението на България" застъпи тази теза и си навлече невъобразим гняв. Истина е, че конгресът на великите сили от юни-юли 1878 г. се провежда в Берлин, но тези, които разпокъсват на него Сан-Стефанска България са Австро-Унгария и Великобритания, а не Германия.

Но оттогава до днес като се каже Берлински конгрес гневът ни като нация се стоварва върху „железният канцлер". Дори и в народните песни, в които след Берлин се проклина Европа като „блудница Вавилонска", се споменава името на Бисмарк, а той има определена заслуга за националното ни освобождение.

През 1890 г. има една среща на Железният канцлер със Стефан Стамболов във Виена, след като той вече е свален от новия император Вилхелм ІІ от канцлерския пост. Тогава той заявява пред нашия държавник, че знае, че Македония е населена с българи, но представителите на великите сили не са се събрали в жегата през лятото на 1878 г., за да се занимават с етническия фактор. Те са се събрали там, за да отчетат, казано на съвременен език, как да защитят своите геополитически интереси. И е бил прав!

И точно на Берлинския конгрес Русия дава на Румъния Северна Добруджа като компенсация, че запазва за себе си Южна Бесарабия, въпреки, че първоначално румънският парламент и крал Карол не искат тези земи. Но, както се казва, апетитът идва с яденето и през Балканските войни Букурещ поисква Южна Добруджа като компенсация за разширяването на България в Македония и Тракия.

А през Първата световна война румънските власти предявяват претенции към територията, която се заключава между крепостите Силистра, Русе, Шумен и Варна. Ето как искат да се разширят чисто геополитически. По същия начин и Сърбия не се спира в стремежа си да завладее все нови и нови български земи след като получава по силата на договора от Сан-Стефано част от Моравската област.

Сан-Стефанският договор наистина включва в пределите на Княжество България почти всички български земи без част от Добруджа и Моравско, както вече стана дума. Това обаче не е „Велика България", а е Обединена България. Неслучайно Петко Славейков създава веднага след освобождението вестник „Целокупна България". Това според мен е и правилният термин, който отразява обединението на българските земи. Ние никога не сме имали амбиции като „Велика Сърбия", „Велика Гърция" и други. Но за наше най-огромно съжаление, блянът Сан-Стефано бе убит в Берлин!

Когато Русия и Германия, които последователно са ни покровителствали, са били в добри отношения това се е отразявало положително на националната ни съдба. Когато обаче тези две велики сили са били в сблъсък на континента, от това България само е губила. И цялата ни нова и най-нова история е изпъстрена с примери в това отношение. На това се дължи и тази наша злощастна съдба, за разлика от тази на нашите съседи, които избираха за свои съюзници все победителите в двете световни войни.

Една Румъния, например, която френският премиер Клемансо нарича „малката латинска сестра" и по време на Парижката мирна конференция прави Велика Румъния. Тя и до днес продължава да бъде под покровителството на Франция. Докато Гърция като морска държава е под патронажа на Великобритания. Всяка балканска държава сама търси покровителството на една или друга велика сила. Така се поражда и сателитният синдром на тези балкански държави. Всеки има своя покровител, понякога тези покровители се сменят. И днес на полуострова също продължаваме да търсим покровители или, ако използвам термина на Джордж Оруел, Големият брат.

В моята книга "Балканизация. Геополитическо явление в конфликтознанието" искам да докажа, че великите сили балканизират Югоизточна Европа с цел да постигнат своите егоистични великодържавни интереси. В книгата съм събрал и лекции, с които се опитвам да обясня защо терминът „балканизация" е влязъл в световния речник като нещо отрицателно. И смятам че съм успял.

Но  „балканизацията" трябва да спре, защото тя е вредна за всички балкански народи и ги лишава от тяхната независимост. Ако това не стане, ще продължим да бъдем инструменти в ръцете на великите държави. Балканите си имат своя история и великите държави трябва да спрат да дават зелена светлина на „балканизацията"!

По News. bg

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.org//akad__georgi_markov:_blianyt_san_stefano_be_ubit_v_berlin-h-585.html

2014-04-05 22:41:11 От: Генади Савов

В книга за Бисмарк от 2000г.автора пише,че Бисмарк е казал на Берлинският конгрес-Конгреса се интересува не от българите,но от интересите на Австрия на Балканите това е важно за Германия.Австрия е искала Македония с гр.Солун за морска търговия.М-я. е могла да се превземе от отслабена Турция,а не от силна България и Русия нейна покровителка.Ето защо Бисмарк е дал на А-я.да даде М-я.на Турция.

2014-12-27 18:15:25 От: Историк

Сан-Стефанския догово е едно безсмислено дипломатическо упражнение на Игнатиев! Много по-добре за българите щеше да бъде ако се е придържал към договореностите от Райхщад, вместо да твори безумия! Съвършенно ясно е било че Австро-Унгария няма да приеме такъв договор! Горчаков е обявил мирния договор с Турция за "предвалителен" подлежащ на преразглеждане на Европейски конгрес, още преди Игнатиев да го подпише!

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот