"Златното" РУМНО*

Автор: Момчил Милев


Рокадите във военното разузнаване може да донесат и дълго чаканата модернизация на най-нереформираната спецслужба в България

Ако не се интересувате по-специално от проблемите на отбраната и сигурността, едва ли имате представа какво се крие зад енигматичното име служба "Военна информация". Още по-малко вероятно е да си помислите, че в нея може да работи някой български еквивалент на Джеймс Бонд. Последното всъщност едва ли е много вероятно в контекста на последните признания на военния министър Николай Ненчев, според които във въпросната структура, която всъщност е българското военно разузнаване, около 39 на сто от ръководния състав е съставен от ветерани, работещи от времето на тоталитарните тайни служби. А също така и че около 6 на сто от тях са минали специални обучения в разузнавателни школи на СССР.

Така че поне един на всеки трима офицери от наследника на бившото Разузнавателно управление на Министерство на народната отбрана (РУМНО) по-скоро е получил закалката на майор Емил Боев от шпионските романи на Богомил Райнов, отколкото на агент 007. Наличието на толкова много оперативни работници от онази епоха не е стигма и не означава задължително, че те са нелоялни и получават своите заповеди от Кремъл. Със сигурност означава обаче, че промените в тази спецслужба се случват меко казано бавно.

Роднина, милиционер...

Военното разузнаване, което всъщност е може би най-нереформираната специална служба в България за последния четвърт век, изключително рядко попада в общественото полезрение. Вероятно една от причините за това е, че тя никога не е била част от мегаструктурата Държавна сигурност (ДС) и е функционирала самостоятелно на подчинение на военното ръководство, без да привлича излишно внимание. През тази седмица обаче служба "Военна информация" попадна в прожекторите на публичното внимание, след като в понеделник досегашният й ръководител Веселин Иванов беше отстранен от министъра на отбраната Николай Ненчев. Това обаче се случи по малко странен начин и с доста мъгляви аргументи, особено в частта, че така ще се осъществи "по-голяма оперативна съвместимост със службите на Алианса".


Истината е, че за предстоящи рокади във военното разузнаване се говори още от началото на мандата на настоящото правителство и мотивите за тях са чисто политически. Неслучайно ден след махането на Иванов към медиите контролирано изтече името на най-вероятния негов наследник – бившия служебен вътрешен министър и бивш депутат от СДС Йордан Бакалов. Специфичното в случая е, че информацията за това бе разпространена дори от държавната агенция БТА, която се позова на неназован източник от Министерски съвет - нещо, която тя практически никога не прави. Което от своя страна е косвено доказателство за нещо, което няколко независими източника твърдят – че Бакалов всъщност е номинация на премиера Бойко Борисов, а не на Реформаторския блок, част от който е СДС.

По информацията на "Капитал" военният министър Николай Ненчев, който по закон разполага с цялата власт да назначи за ръководител на военното разузнаване когото си пожелае, също не е бил в особен възторг от перспективата бившият служебен вътрешен министър да оглави спецслужбата. Въпреки това обаче той бил готов да го назначи под давлението на Борисов.

Според няколко независими източника също така Бакалов не е бил единствената номинация. Освен него са спрягани поне още две потенциални кандидатури, чиито имена не бяха разпространени. По неофициална информация става дума за сегашния и.д. началник полк. Светослав Даскалов и Драгомир Петков от Движение "България на гражданите". Което може да означава, че името на Бакалов се пуска или за да се тестват обществените нагласи, или за да се отклони вниманието от истинския бъдещ военен разузнавач номер едно.

Любопитно е също така, че в редиците на ГЕРБ очевидно не цари единомислие по въпроса за назначаването на Бакалов. Срещу него в четвъртък например се изказа бившият вътрешен министър Цветан Цветанов, който не е известен със склонността си публично да се конфронтира със своя лидер. Освободеният Веселин Иванов пък е назначение от времето на първото правителство на ГЕРБ, като заради него постът на военен разузнавач номер едно дори беше девоенизиран. Последното обаче е твърде условно казано, тъй като Иванов всъщност е о.р. полковник от служба "Военна информация". За издигането му навремето е лобирал лично тогавашният военен министър о.р. ген. Аню Ангелов, който в момента е съветник на премиера Борисов по въпросите на отбраната.

Какъв е проблемът с военното разузнаване

Въпросът с лоялността на въпросните 39% висши служители на военното разузнаване, които са направили своите първи стъпки като оперативни работници преди края на Студената война, вероятно е от ключово значение за съюзниците ни в НАТО, но едва ли е най-важното нещо за българските политици. Сегашният стремеж за пълното овладяване на спецслужбата и контрол изкъсо всъщност е свързан най-вече с факта, че тя е единствената, която отказва да предаде пълните архиви за дейността си отпреди 10 ноември 1989 г. на комисията по досиетата. Съществуват сериозни подозрения, че агенти на тоталитарното военно разузнаване дори в момента заемат високи постове в българския политически и обществен живот и това създава условия за манипулиране на техните действия.

Принципно поставянето на агенти на разузнаването на високи държавни постове е неприемливо в демократите държави. На практика обаче забрана за подобно нещо подобно не просто не съществува в българското законодателство, но дори точно обратното. "При изпълнение на служебните си задължения военнослужещите от служба "Военна информация" могат да заемат за прикритие и длъжности в държавната администрация и в юридически лица при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет", пише в чл. 101 алинея 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили. Това широко отваря вратите военни разузнавачи да се назначават на ключови позиции в държавата, поставяйки под сериозен въпрос независимостта на техните решения. Освен това министърът на отбраната не просто е пряк и непосредствен ръководител на военното разузнаване, но по закон "да може да възлага и допълнителни задачи на служба "Военна информация", свързани с националната сигурност и отбраната на страната". Тоест може да заповяда на военните разузнавачи да правят почти всичко. И тъй като настоящият военен министър не се слави с особено задълбочените си познания в сферата на сигурността, това ще превърне в ключови играчи по тази линия бъдещия пряк ръководител на спецслужбата, както и неговия политически покровител.

Въпреки че явно се правят с идея за контрол върху потока на секретна информация и над определени зависимости по линия на спецслужбите, промените на върха на военното разузнаваме все пак могат да имат и някакъв положителен ефект. Дори да не означават непременно нелоялност, цитираните от министъра 39% действащи офицери от времето на РУМНО със сигурност са индикатор за сериозно капсулиране на тази разузнавателна агенция, която трудно би могла да прогнозира заплахите за страната ни, взирайки се в миналото, а не в бъдещето. Означават същи така, че тази система тотално се е затворила за промяната и се самовъзпроизвежда, превръщайки се в кротък пристан за офицери в предпенсионна възраст, удобно разпределящи си примамливи постове по посолствата в западните държави под булото на секретността. Всичко това може да се промени единствено чрез външна намеса, защото еволюцията тук явно следва някаква своя вътрешна логика.

----------
*Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана. Това е названието на служба "Военна информация" преди 10 ноември 1989 г.

По в-к Капитал

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот