„Времето е дим от лулата на Тангра, а човекът е вечен!”

Автор: Розалина Евдокимова (2 коментара)


„Времето е дим от лулата на Тангра, а човекът е вечен!” Пред паметника на Тарас Шевченко в Киев, където Дугаров участва в V Международна научна конференция „Цирендоржиевски четения-2012. Тибетската цивилизация и номадските народи”. Снимка: личен архив

Бурятският поет Баир Дуганов е изучавал български език, а в поетичния цикъл "Протяжни химни" е включил стихотворенията "Тангра" и "Мадара"...

 

 

 - Баир Сономович, вашата първа професия е журналистиката. Защо решихте да се разделите с нея? 

 

- В младостта си отдадох дължимото на журналистиката. Като най-младия в редакцията активно се включвах в най-далечните командировки и с удоволствие пътувах из цялата република. Чувствах се като номад, сменил ласото с перото.

 

Но така се случи, че ми предложиха аспирантура в Института по изтокознание  при Академията на науките на СССР в Москва. И това стана не случайно, а по-скоро беше някаква предопределеност. У мен винаги се таял интерес към историята и културата на монголските народи.

 

През студентските ми години, следвайки журналистика в Иркутския университет, реших да отида в Ленинград, за да „пробия прозорец към Европа”, а се случи обратното.

 

Петербург традиционно беше и е център на руското изтокознание и там, аз за първи път се запознах с трудовете на известни руски монголоведи. Прекарвах цели дни в библиотеката „Салтиков”. Четях редки книги, но най-вече литература за Монголия, нейната история и религия. До безсъзнание попивах в себе си всичко, което изведнъж се изсипа върху мен.

 

Така на брега на Нева за мен се отвори прозорец към Азия. Още от детството си знаех наизуст своето родословие до девето коляно и то ми напомняше за моите предци, за дълбоките централноазиатски корени, които идеологията на онова време се стараеше да отсече не само от мен, но и от моите съплеменници.

 

Изучавайки старомонголската писменост, не можех да се справя с усещането, че аз не я изучавам, а си я припомням. За мен изтокознанието стана своего рода изворознание.

 

- Как оценявате днешната журналистика и езика на пишещите?

 

- Днес едва ли някой си спомня популярния през шейсетте години на миналия век филм „Журналист”. Героят на тази лента говори за необходимостта светът да бъде усъвършенстван на базата на личното несъвършенство. За мен тогава това се оказа привлекателно в избора на журналистическата професия. А днес? Днес вече и светът се е променил, и ние.

 

- Вие сте подвластен на музата на поезията. Как се случи това?

 

- В детските си години усещах, че постоянно ме тегли да се изразявам в рими. Баща ми Соном Гомбоевич, който беше с литературно образование, непрекъснато поощряваше поетичното ми увлечение.

 

Моите родители работеха като учители в различни райони на страната и благодарение на това, нали където е иглата, натам е и конеца, аз още в детските си години открих за себе си планинската и степна Бурятия с нейната контрастна и величава красота. Това усещане от родината стана за мен един от главните мотиви на моето творчество.

 

- С вас се запознахме преди години, когато пристигнахте в България да учите нашия език. Защо решихте да се захванете да учите български?

 

- Отдавна тайно ме теглеше към България. Още през студентските ми години бях член на Дружеството за българо-съветска дружба. А през 1989 г. ми се предостави щастливата възможност да пристигна в България, и то за цели три месеца. България е прекрасна страна! От нея започва началото на дивната река, наречена „Кирилица”, чиито вълни са преминали през Евразия и са достигнали в движението си на Изток до бреговете на Байкал и до просторите на монголските степи.

 

Разбира се, като поет ми се искаше да се докосна до изворите на тази река, да чуя и почувствам българската реч, да вдъхна аромата на балканската земя и да се поклоня на Мадарския конник. Радостен съм, че съдбата ми го позволи. 

 

- Посветихте ли стихове на България? Помня, че така вдъхновено говорехте за нашата страна и дори открихте общи корени между прабългарите и бурятския народ.

 

- Разбира се, че написах. Имам стихове, посветени на България и нейните прабългарски корени и връзките й с Централна Азия. Това са стихотворенията ми „Тангра” и „Мадара”. Тях включих в поетичния ми цикъл „Протяжни химни”. Написани са, като използвах анафора или както е известна още, като начална рима, която е характерна за монголо-бурятския строеж на стиховете.

 

Много ми се иска също да спомена и стихотворението ми „Песента на кукувицата”, вдъхновено от моето пребиваване в България, което е с евразийското звучене на наименованието на тази птица. Имам и още едно стихотворение, което се нарича „Пешият конник”, свързано с евразийското ми номадство. В него между впрочем звучи и българската струна.

 

- Разкажете за историческите съвпадения между двата народа...

 

- Мисля, че в своето предвижване на запад хуните са оставили значителни следи и са създали предпоставки за много евразийски паралели. В далечното минало Бурятия и нейната територия е била една от опорните центрове на държавата на хуните, създали първата в историята номадска империя. И не е изключено, прабългарите, като част от хуните, някога да са препускали и по забайкалските степи.

 

Струва си да отбележим, че за едно от основните племена, образували бурят-монголския етнос се е смятало племето булагати. На бурятски звучи булгат. Този етноним явно си прилича с етнонима булгар. Лично за мен беше откровение, когато в България разбрах, че съществува свещена планина Мадара.

 

Според някои учени това наименование е свързано с думата Мундарга, както бурятите наричат скалистите върхове. Самият аз съм родом от такова място в планината Саяни, където съществува култ към планината Мундарга. И кое е любопитното? Именно с тези места бурятската генеалогична традиция свързва произхода на племето булгат.

 

 

- Естествено, не би могло да не си спомним и друго основно понятие в култовите обичаи на прабългарите – бог Тангра, който е адекватен на древно монголско-бурятския Тенгри – върховно божество, символизиращо небето.

 

- На тази тема за общото между тези народи ние разговаряхме с архитект Слави Дончев, с когото имах щастието да се запозная и да му гостувам, когато бях в България. За първи път го срещнах през 1982 г. на конгреса на монголоведите в Улан Батор. Неговият доклад за възможните степни източници на европейското начало и свързващото звено в лицето на хуно-булгарите много ме заинтересува.

 

Но в кулоарите нямаше много време за разговори и той само ми каза: „Ела в България. Там ще можем да си поговорим, без да бързаме, на чаша прекрасно българско вино.”

 

След осем години аз вече бях на гости в дома на Слави Дончев. В кабинета му, пълен с ръкописи и висящите по стените между библиотечните шкафове будистки танки (икони), имаше чудесна атмосфера за исторически екскурзии и етнокултурни аналогии. Ученият дълги години се е занимавал с прабългарската история.

 

И неслучайно изказаната от него мисъл, че епохата на Великото преселение на народите е обозначила вече отдавна започналия диалог между Изтока и Запада, ми се стори дълбока и отговаряща на историческата реалност и показваше широк поглед върху тази проблематика.

 

Все още си спомням как тогава посетих в София изложбата „Съкровищата на хан Кубрат”, която гостуваше на вашия Национален исторически музей.  Това ми припомни за легендата със снопа пръчки, които ханът дал на синовете си и им завещал да са единни. Такава легенда има и за Алангуа – прародителката на рода на Чингисхан.

 

България ми дари срещи със забележителни хора, а това е важно за една  творческа личност. Неотдавна ми предадоха книгата на писателя Никола Радев „Когато Господ ходеше по земята” с личен надпис от него. В нея авторът цитира мой тост, изречен още в миналия век по време на наше приятелско общуване: „Времето е дим от лулата на Тангра, а човекът е вечен!”.

 

- Разкажете за най-новото в работата ви, за новите ви книги. Освен това разбрах, че през май в Улан-Уде се е състоял спектакъл по вашата последна книга „Сутра мгновений”.

 

- Книгата излезе миналата година. Тя е проза и поезия. Нейната предистория е любопитна. Ровейки се сред бележниците в чекмеджетата на бюрото ми, открих в архивите си мой дневник от 1982 г. Цялата календарна година се разсипа пред мен като мигове, преминали през моя поглед.

 

Беше като една броеница с 365 мъниста – дни. Тогава работех като сътрудник в отдела по изтокознание в Бурятския институт за обществени науки. Занимавах се с изследване на творчеството на тибетския отшелник и поет Миларайби.

 

Именно тази моя изследователска одисея намери място в дневника ми от 1982 г. Така се появи миналата година книгата ми „Сутра мгновений”. Думата сутра от санскритски означава правило, изречение, нишка или по-точно нишка, на която са нанизани бисери. Стана ми приятно, че книгата ми намери широк отклик сред читателите.

 

По нея, или по-точно по стиховете в нея и музика на младия композитор Сойжина Жамбалова беше поставен едноименен спектакъл в театралната студия „Урагшаа”. Премиерата премина при голям успех.    

 

 

Със съкращения от сайта на СБЖ - sbj-bg.eu, заглавието е на "Българи"

 

 

Коментари
2012-08-07 19:41:03 От: Иванов

Че кога е пропушил Тангра,нали тютюнът е открит по-късно.

2012-08-10 11:02:26 От: Tashunko

И на мен ми направи впечатление, но авторът не споменава никъде тютюн. Преди тютюна са пушили други боклуци - разни опиатни гъби и пр.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Май 2022 »
пнвтсрчтпксбнд
      
     
  1. 19.05.1934г. – Военният съюз и кръг “Звено” правят държавен преврат
  2. 19.05. - Събития и факти
  3. 21.05. - Събития и факти
  4. 21.05. - Св.равноапостолни Константин и Елена
  5. 22.05. - Международен ден на биологичното разнообразие
  6. 22.05. - Събития и факти
  7. 22.05. Св.вмнк Йоан-Владимир, княз български, чудотворец
  8. 23.05.1417г. – българи и български благородници полагат клетва за вярност пред дука на Милано
  9. 23.05.1847г. – роден Михаил Греков, възрожденски деец и революционер
  10. 23.05. - Събития и факти
  11. 24.05. - Събития и факти
  12. 24.05. - Ден на българската просвета, култура и писменост
  13. 25.05. - Събития и факти
  14. 26.05.1876г. - в Янтра се удавя Панайот Волов, един от водачите на Априлското въстание
  15. 26.05. - Събития и факти
  16. 26.05. - Св.мчнк Георги Софийски Най-нови
  17. 27.05. - Събития и факти
  18. 27.05.1866г. - В Букурещ е създаден Таен български централен комитет
  19. 27.05.927г. – в разгара на подготвяната война срещу Византия умира Симеон І
  20. 28.05. - Събития и факти
  21. 28.05.1912г. – в Италия умира поетът Пенчо Славейков
  22. 29.05.1953г. – Едмънд Хилари и шерпът Тарзинг Норгай първи стъпват на Еверест
  23. 29.05.1453г. – султан Мехмед ІІ Фатих завзема Цариград и слага край на Византия
  24. 29.05. - Събития и факти
  25. 30.05. - Събития и факти
  26. 01.06. - Църквата отбелязва Свети дух
  27. 31.05. - Събития и факти