„Страшните по целия свят българи”

Автор: Иван Петрински (6 коментара)


„Страшните по целия свят българи”

Най-ранните писмени сведения за (пра)българите са от ІV в., а в Началната руска летопис за първи път се прави опит да се разграничат те от славянобългарите...

На илюстрацията: Мечът на господаря Кубрат (ок. 630-ок. 660).

Снимката е направена веднага след реставрацията на паметника през 1988 г., при която мечът е изваден от ножницата, и във връзка с очакваната изработка на музейно копие на паметника, предназначено за Националния исторически музей-София.

Поради изключителната сложност на украсата на дръжката и на ножницата на паметника, музейно копие не бе изработено; злато, желязо; преди 660 г.; част от голяма колективна находка, която може да се обясни като държавното съкровище на Старата Велика България, укрито около 667 г.; с. Малая Перешчепина, край Полтава; Държавен Ермитаж, Русия

Отчаяние може бързо да налегне всеки, който дръзне да навлезе в (пра)българския дял на ранната ни история.

Дори само физическото усилие по прехвърлянето на обилните купчини прашна книжнина е задача сама по себе си нелека. Неизмеримо по-мъчно става когато се наложи да се пресеят грамадите от взаимно изключващи се твърдения

Да се прочистят от плява застоялите многогодишни натрупвания от исторически безумия, полуистини и откровени лъжи е сизифовска задача, всеки ден се трупат все нови и нови.

Особено мъчително е разчистването на тия Авгиеви обори когато се установи, че е потребно бързо да се намери противодействие на неспирно натрупващите се един върху друг погрешни исторически изводи, които се възпроизвеждат в масовото съзнание, затлачвайки го.

Така създаваната превратна картина на ранната ни история е най-голямата опасност за народността ни, по-страшна е дори от обезлюдяването на България през последния четвърт век.

Най-трудната работа в историята е да се сложи границата между свободата на научното дирене, абсолютно и безусловно задължителна, и безпросветния полет на любителската фантазията.

А любителите по темата изобилстват, налаганата от тях предимно автохтонна теория за произхода ни не само грубо противостои на историческите извори, тя ни сродява по плиткоумие със съседни нам балканци, които комично извеждат историята си още от времето преди появата на зелената еуглена, даже от преди Големия взрив понякога.

Тази възглуповата балканска надпревара може да е нарочна тема сама по себе си, сега ще направим само кратък опит да отсеем набързо истината.

Би следвало прабългарите да са малък частен исторически проблем понеже обсъжданията на ранната им история не отговарят на общоисторическата им роля, поне доколкото сигурните (пра)български следи в нашата съвременност са крайно малко.

Ако обаче отчетем, че точно те са дали съвременното ни народностно име; че те са организаторът на българската държава преди точно 1334 г.; че те са носителите на българската имперска доктрина, съхранявайки я цели два века за да може тя да бъде приложена в единствения удобен за това исторически миг, то тогава става ясно - вниманието, отделяно на тази от съставките на българската народност е от особена важност.

Нищо, че днес (пра)българските следи не са никак многобройни, потомците на господаря Кубрат изпълняват достойно съзидателната си мисия и ние им дължим поне да ги изучаваме непредубедено. Така се случва понякога в историята.

Най-първото споменаване на (пра)българите е в Анонимния римски хронограф (вж. Извори), в "изданието" му от 354 г. То обаче е несигурно, възможно е същото това споменаване да е добавено в извора чак през 539 г.

Поради легендарния характер и пределната краткост на интересуващата ни част от извора, а и поради невъзможност засега да се разреши тая задача, ще е по-добре да я изоставим в несигурност и самота. Нито има смисъл, нито има начин тя сега да бъде разрешена еднозначно.

Следващото по време сведение също, за жалост, не ни е от кой знае каква полза, тъй като се отнася до страничен клон на общия (пра)български етнос. Него обаче си струва да запомним не толкова заради съществуването на (пра)българска издънка в днешните арменски и даже азербайджански земи, а защото Мовсес от Хорен (ок. 410-490) (?) със сигурност е заел данните си от сирийския (или староарменски ?) летописец Мар Абас Катина (вер. края на III-нач. на IV в.).

Така най-ранното сведение за (пра)българите, при това с очевидна историческа стойност, се изтегля значително по-рано, още в началото на IV в.

Като "страшните по целия свят българи" е споменал в писмата си (пра)българските ни предци остготския политически и държавен деец Касиодор Сенатор (490-583) и тази ласкава оценка ще ни накара да вдигнем високо глава и да изпъчим гърди.

Още повече ще се възгордеем когато зазвучи обширната похвала на църковника Магнус Феликс Енодий, написани през 507 г., той дотолкова се увлича в славословия за храбростта на (пра)българските ни деди, че е превърнал всъщност похвалното си слово за крал Теодорих в похвално слово за българите.

И нищо, че днес ние, потомците на "страшните българи", сме част от народ под робство, народ с пречупен гръбнак - това се случва с древните етноси, после те пак възкръсват, защото носят кодирана в себе си хилядолетна мощ.

Особено място сред най-ранните писмени сведения за (пра)българите заема най-късното сред тях - в летопистта на Йоан Малала (491-578). Това сведение е любимото на всички воинстващи автохтонисти, то запраща (пра)българите чак във времето на Троянската война, сиреч в ХIII в. пр. н. е. Каква по-голяма наслада може да има за тия люде, от ХIII в. пр. н. е. до неолита и даже до питекантропа е само хвърлей време.

За "жалост" отдавна научните дирения са решили в ход и без спиране загадката с "мирмидонците, а сега българи". Летопистта на Йоан Малала привлича вниманието още преди век (Йордан Иванов, Българите в Македония, 1917; 124-125), а и по-сетне (Gyula Moravcsik, Byzantinoturcica, II, 1942-1943; 179-180), сведението е често обсъждано и по-сетне.

С лекота и без капка съмнение е доказано, че това съобщение у Йоан Малала е или чистокръвен архаизъм, или е късна добавка при преписването на текста в края на IХ в. или по-скоро в началото на Х в., когато областта Тесалия вече е плътно населена със славянобългари.

Логическата верига е къса - "мирмидонците" със сигурност са обитателите на все същата тая област Тесалия, която от V-VI в. започва да се заселва нагъсто със славяни, които се "българизират" ускорено по време на войните на цар Симеон Велики (893-927). Така "мирмидонците" стават наистина българи преобладаващо.

Безусловно сведението на Малала няма нищо общо с Троянската война, нито с кое да е друго събитие от преди нашата ера, а само и единствено с времето, в което живее летописецът или най-късно с времето на някой късен преписвач на неговия текст от началото на Х в. най-късно.

Струва си да попрескочим последващото обилие от сведения за (пра)българите. Обилие, което всъщност секва в първата половина на Х в. поради създаването и укрепването на българската народност, която споява в себе си издънките на трите най-важни свои съставки - славяните, (пра)българите и латинизираното (грецизираното) местно тракийско население.

В своята най-ранна част от зората на ХII в. Началната руска летопис съдържа нещо, според нас, любопитно. Първото споменаване на българи там е в израза "така наречените българи" и се отнася несъмнено до (пра)българите, които под предводителството на Аспарух заселват земите около устието и южно от р. Дунав.

Понеже сред основните извори за написването на Началната руска летопис, на старобългарски в руската му редакция впрочем, са български летописни документи, звучи малко странно изразът "така наречените българи".

Тук ще предположим, че така летописецът се е постарал да отличи (пра)българите на Аспарух от съвременните му българи.

Извори

"Зиези [един от внуците на Ной, син на Сем], от когото [произлизат] българите." Из Анонимния римски хронограф, 354 г.

"Тези земи [на северното "подножие на великата планина Кавказ"] били обезлесени и впоследствие заселени от преселници вхндур булгар [българите уногондури] и [тези земи] били наричани Вананд, по името [на техния предводител] Вунд. Селищата [им] и досега се наричат по имената на неговите [на Вунд] братя и потомци . . .

В неговите дни [на арменския цар Арташес IV (422-428)] станали големи размирици във веригата на огромната Кавказка планина, в земята на българите, от които много, след като се отделили, дошли в нашата земя и за дълго време се поселили на юг от Кох [Колхида] в плодоносни и хлебородни области." Из "История на Армения" на Мовсес от Хорен (ок. 410-490) (?)

"Съюзът на двамата Теодориховци отново започнал да безпокои ромейската държава, тъй като те опустошавали тракийските градове. По тази причина тогава император Зенон [(474-475; 476-491)] бил принуден да повика за пръв път българите за съюзници." Из летопистта на Йоан от Антиохия на Оронт (VII в.)

"Това е народът, който преди тебе [краля на остготите Теодорих (493-526)] имаше всичко, което е пожелавал, народ, у който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение; те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е извършвал войните си само с набези. Тях не са поставяли в затруднение, както трябва да се очаква, нито планинските масиви, нито изпречилите се реки, нито липсата на храна понеже смятат, че е достатъчно удоволствие да пият кобилешко мляко. Кой би устоял срещу противник, който се носи и храни от своето бързо животно?" Из "Похвално слово за крал Теодорих" на Магнус Феликс Енодий (ок. 473/4-521), 507 г.

"И така споменатият Ахил заминал заедно с Атридите, като водел своя собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидонци [обитателите на областта Тесалия], а сега българи [вж. пояснението в основния текст]." Из "Летоописание" на Йоан Малала (491-578)

 

По в. "Сега"
 

Коментари
2015-01-28 15:39:24 От: Генади Савов

Българите са иранци погранични стражи на Персия,които живеят в планината Памир преди новата ера.И индийските летописи е писано за царството Балхара и народа болхики-България и българите.Под хунски натиск и нашествия българите се изселват в Украйна и Южен Кавказ по късно Велика България.Ок.665 год.умира в битка или от болест кан Кубрат хазарите и те българи,но с тюркски хан и бегове за водачи нападат българите.Кан Аспарух мести България от р.Днепър до Влашко и Мизия-Дунавск.Равнина с защита Ст.Планина и Дунава от ромеи и хазари.В 680 год.след битка с византийците княз Испериховите българи освобождават-Мизия населена с траки и българи от ромейска власт.Исперих идва с ок.800 000 българи-народ,жени,деца,старци и ок.70-80 хилядна конна армия-войни.За столица Испе...прочети целия

2015-01-28 15:46:32 От: Генади Савов

С изв.за неволн.писм.грешка в индийските летописи е писано.

2015-01-30 03:59:02 От: петър петров

Бих ви посъветвал да прочетете книгата Булгарите на Слави Дончев. Издателство новата цивилизация с директор Атанас Панчев. Там ще научите истината за пред Кубратова България. Приятно четене.

2015-01-31 20:24:59 От: Аман от нихилизъм!

Вижте Чавдар Бонев и книгите му Праславянски племена!Изданието е на БАН в забранителният период!Ясно с огромно количество факти там се доказва че т.н. славяни са траки местни и забегнали на север от дунав бягащи от римляните!Тези същите траки към 4-5-6-7 век се върщат в бащините си земи като славяни и прабългари!http://www.otizvora.com/2010/10/2290/

2015-02-02 01:59:51 От: КРОВАТ КНЯЗ БЪЛГАРСКИ

Иване,много си скаран с историята и по-добре не пиши глупости щото се излагаш.Българите сме местно население,траки и името ни означава бели светли хора.От там идва и името Балкан,което е еднакво по смисъл с Маторие гори според славяните.Генетичните изследвания ни свързват родствено с най-старото балканско население,както и с другите народи от балканите(без турци и цигани).Научи си урока първо и тогава поучавай!

2015-03-07 02:26:17 От: ивайло ангелов

Атанас Панчев и неговото издателство новата цивилизация издадоха и книгата Бургурски апокрифи с автор Герил Север това е авторски псевдоним на Стефан Серафимов. Прочетете я там ще намерите отговори на всички въпроси.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече