„Стига толкова мъки, стига толкова позор!”

Автор: Иван Петрински


„Стига толкова мъки, стига толкова позор!”

Илинденско-Преображенското въстание е най-високият връх в освободителната борба на българите в Македония и Одринска Тракия...

Теглилата и злощастията на македонските и тракийски българи не свършват с Освободителната руско-турска война от 1876-1877 г., оставени под робство след безмилостния диктат на Берлинския конгрес те не престават нито за ден да мислят как да отхвърлят игото на поробителите. Илинденско-Преображенското въстание, от преди точно 110 години, е най-мощната изява на порива за свобода и за обединяване на целокупното българско землище в единна и процъфтяваща България. Както не беше възможно да не избухне Априлското въстание от 1876 г., така през 1903 г. изтерзаните в робство тракийски и македонски българи не можеха да не се подигнат, дошло беше вече време разделно.

За Македония и Одринска Тракия Илинденско-Преображенското въстание е това, което за българските земи бе Априлското въстание, защото ничия свобода не идва даром, нужно е първо да се мине през чистилището на бунта. Свободата трябва да се заслужи и отвоюва.

Свят му се завива на човек като тръгне да следва лупингите на македонстващите историци, които пишат за това време. И тяхната не е лесна, нужни са бесни завои за да се заобикалят безбройните "българи" и "български" в писмените свидетелства от това време. Не знам как не ги заболява главата да измислят все нови и нови врътки за да продължат да следват неотклонно правата линия на политическите си началници, изследването на Илинденско-Преображенското въстание изисква особено майсторство и полет на мисълта в тая насока, та нали е "най-важното подигане на македонския народ". Дълги години най-значително неудобство им създаваше едновременното започване на въоръжената борба в Македония и в Тракия, все пак нямаше как около Одрин да се съзре "македонски народ" в началото на ХХ в., той още не е бил измислен. Въпросът се решаваше лесно - изцяло се пренебрегваха събитията в Тракия, все едно не ги е имало, Илинденско и Преображенско въстание нямаха за тях нищо общо помежду си. От двайсетина години стана прекалено уязвима такава позиция, та вече се разглежда и тракийския театър на въоръжената борба, то няма как да е иначе, всички извори разглеждат останалите под робство български земи като единно цяло. В по-съвременните им работи се споменават и събитията в Тракия, но без никакъв коментар, човек ще си рече, че Македония се простира чак до Цариград.

Ясно е едно, у нас обективното изследване на събитията, процесите и историческите личности от времето на национално-освободителната борба на българския народ не бива да се занемарява никога, нужно е резултатите от тези изследвания да бъдат широко разгласявани, включително и на чужди езици. Това важи впрочем за цялата ни историческа наука, за да не бъде тя пренебрегвана в чуждестранните изследвания, както се случва понякога за жалост. Цената в случая няма значение.

След поредица от въстания и всякакъв организиран въоръжен отпор, тракийските и македонските българи съзират в началото на ХХ в. тъй чаканата възможност за освобождение, при това освобождение, основано на собствените сили. То и няма кой друг по това време да се заеме с освободителното дело, освен, разбира се, свободното Княжество България, за което останалите под робство българи и обединението на българските земи са най-първа грижа.

След известно затормозяване на дейността, от края на лятото на 1901 г. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) избистря идейно целите си, усилва дейността си, привлича много нови дейци в редиците си. Главна грижа за организацията, по идея на Гоце Делчев, е четническото движение. Неговата организация е изцяло заимствана от революционната дейност на Българския революционен централен комитет (БРЦК) през 70-те години на ХIХ в. Като главен ревизор на четническия институт, Гоце Делчев прави обширна и дълга обиколка из Кочанско, Малешевско, Радовишко, Тиквешко, Прилепско, Битолско, Леринско, Костурско, а на връщане към България - и през Гевгелийско, Струмишко, пак Малешевско и Горноджумайско до пролетта на 1902 г. Обикаляйки из цяла Македония, Гоце Делчев установява, че по това време най-напреднала е подготовката в Битолския революционен окръг.

Освен изключителното внимание към събирането и осигуряването на четите с всичко необходимо, не спира и провеждането на самостоятелни "афери". Яне Сандански организира отвличането и задържането в плен на мисионерката Елена Стоун. Аферата завършва успешно по същото време, февруари 1902 г., и има широк и доброжелателен международен отклик.

По-късните терористични акции от този порядък обаче получават отрицателна оценка дори в самата Македония. Солунските атентати година по-късно са организирани от така наречените "гемиджии", повлияни от руската нихилистична литература и близки до анархизма. На 15 април 1903 г. е взривен френският параход "Гвадалкивир" направо в солунското пристанище. Следва атентат на железопътната линия, при който е повредена локомотивът на влака, пристигащ в Солун от Дедеагач. След още един ден е взривена сградата на Отоманската банка.

Почти всички "гемиджии" загиват с невиждана храброст и саможертва в престрелки с османските потери. Макар да са предимно дело на младежи, току-що завършили Българската солунска мъжка гимназия и да не са свързани организационно с ВМОРО, солунските атентати нанасят трайна вреда на революционното движение в Македония и показват окончателно, че не това ще да е пътят, който води към освобождението на останалите под робство български земи. Като разплата за атентатите османските власти предприемат масови арести на революционни дейци от ВМОРО, като е нанесен жесток удар по организацията само няколко месеца преди Илинденско-Преображенското въстание.

Явният провал на аферите като път към освобождението засилват целенасочените добре подготвени действия по съставянето на нови чети и създаване на здрава организационна структура на бъдещото въстание. С безпримерна саможертва загиват войводата Методи Патчев и цялата му чета, които се самоубиват, заградени от турска потеря в Кадино, Прилепско на 25 март 1902 г. При с. Пътеле, Леринско в голямо сражение с редовна турска войска е убит войводата Марко Лерински, а четникът Дине Абдурманов от същото село води сам неравен бой цели 4 дни. При с. Търсье, Костурско, пак през пролетта на 1902 г., четите надвиват османска редовна войска и печелят една от първите победи, които показват, че това е пътят към освобождението.

Идеята за всеобщо въстание с четнически отряди получава развитие през есента на 1902 г. През септември е обявено Горноджумайското въстание, което е явно преждевременно. Въпреки това въстанието получава огромен международен отзвук, съчувствието към страданията в поробените български земи става преобладаващо в чуждите вестници. Огромни средства за многобройните бежанци в края на въстанието са събрани в Русия както от частни лица, така и от Славянското благотворително дружество, а и от самия император Николай II.

Извори

"Ние посетихме Радовиш, Щип, Карбинци, Кочани, Злетово, Крива Паланка, Куманово и всички разположени по пътя ни селища. Разпитахме близо 800 селяни. Разпитът на селяните даде най-ужасни резултати. Положението е повече от критическо. [Турските длъжностни лица] безнаказано убиват, изтезават, грабят българските селяни и изнасилват техните жени и дъщери. Селяните от мюсюлманските села всекидневно нападат християнските. Турските власти не само открито покровителстват злодеите, но взимат дейно участие в техните подвизи. Всекидневно отряди от жандарми обхождат селата за да търсят оръжие и извършват при това нечувани зверства - завързване и обесване по дърветата, бой с тояга, стягане на черепа с ремък и други още по-отвратителни наказания се прилагат масово и понякога довеждат до смърт. Войниците безчестят жените пред очите на бащи, мъже и деца. Населението от много села се е разбягало и блуждае по планините. Труповете на убити българи твърде често се обезобразяват по отвратителен начин . . . Според моето дълбоко убеждение населението на Македония не ще изтърпи дълго сегашното положение и скоро ще бъде принудено от самите турци да въстане поголовно . . ."

Из телеграма на управляващия руското консулство в Скопие Андрей Манделщам до Министерството на външните работи, 25 юни 1903 г.

"Братя!
Най-сетне многоочакваният ден за разправа с вековния ни душманин дойде вече.
Кръвта на нашите невинно загинали братя от турската тирания вика високо за отплата.
Погазената чест на нашите майки и сестри иска възстановяването си!
Стига толкова мъки, стига толкова позор!
Хилядо пъти по-добре смърт, отколкото . . . [не се чете] и скотски живот.
Определеният ден, в който народът из цела Македония и Одринско ще трябва да излезе явно с оръжие в ръка срещу душманите, е 20-й юлий.
Последвайте, братя, вашите началници в този ден и се съберете под знамето на свободата.
Упорствайте, братя, в борбата! Само в упорита и дълготрайна борба е спасението ни.
Нека Бог благослови правото ни дело и деня на въстанието.
Долу Турция! Долу тираните! Смърт на душманите!
Да живее народа! Да живее свободата! Ура!
Целуваме ви братски
Щабът"

Възвание на главния щаб в Битолския революционен окръг за провъзгласяване на Илинденско-Преображенското въстание, изпратено до Петър Н. Стрезов в Ресен, 15 юли 1903 г.

 

От в. "Сега"

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Октомври 2022 »
пнвтсрчтпксбнд
     
      
  1. 06.10.1014г. - В българската столица Охрид умира цар Самуил
  2. Годишнина от стартирането на „Атлас“ - предаване на БНТ
  3. 45 години от Висшия химико-технологичен институт
  4. Реймънд Кендъл съобщава, че според службата българска следа в атентата срещу папа Йоан Павел ІІ няма
  5. Стартира процес на създаване на нови държавни издателства
  6. 06.10.1960г. - Умира Николай Лилиев
  7. Роден е Любен Борисов Беров - икономист изследовател; министър председател на България (1992-1994)
  8. Приет е Закон за водните синдикати и Обща държавна програма за водите.
  9. 06.10.1919г. - Съставено е 40-то правителство начело с А. Стамболийски
  10. Основан е Национален съюз, желаещ сключване на "всебългарска" уния с Католическата църква
  11. 06.10. - Събития и факти
  12. 07.10.1950г. - Турция едностранно затваря границата с България
  13. 07.10.1986г. - България започва неофициални преговори с Европейската икономическа общност (ЕИО).
  14. Роден е Стефан Москов
  15. Провеждат се избори за Областо събрание на Източна Ромелия.
  16. 07.10. - Събития и факти
  17. 07.10.1915г. - българските войски освобождават Куманово.
  18. 07.10.1912г. - Започват първите военни действия срещу Османската империя.
  19. 07.10.1885г. - Издаден е Указ за свикване на Народното опълчение за защита на Съединението
  20. Високата порта предлага на Цариградската патриаршия два нови проекта
  21. От Москва започват предаванията на радиостанция "Народен глас"
  22. 70 години от рождението на проф. Александър Янчулев
  23. 125 години от рождението на Рачо Стоянов
  24. Първа и Трета българска армия пробиват първата турска отбранителна линия Ескиполос-Петра и превземат
  25. Открива се ЖП линията Русе-Търново (130 км).
  26. В Букурещ излиза първият брой на в. "Българин"
  27. Роден е Николай Иванов Николаев
  28. Андрия Качич-Миошич издава "Разговор угодни народа словенскога"
  29. Братята на Паисий Хилендарски правят дарение за Хилендарския манастир
  30. Обявено е военно положение в Кюстендилски и Петрички окръг