„Оправдать никого не следует!”


„Оправдать никого не следует!”

Изпълниха се 66 години от зловещия фарс, наречен "Народен съд”

"Оправдать никого не следует!” Така нарежда гневно от Москва на руски Георги Димитров на съратника си Трайчо Костов в София. Радиограмата е от декември 1944 година и се отнася до присъдите, които т.нар. "народен съд” трябва да издаде по заповед на Москва.

 

Никой не трябва да бъде оправдан, присъдите трябва да са максимални, народните представители и министрите трябва да бъдат пометени "с желязна метла”, крещи от Москва вождът на българския народ Георги Димитров – включително и в речите си, публикувани още в първите дни на октомври 1944 в "Работническо дело”.

 

Москва иска смъртни присъди, никаква милост. По ирония на съдбата Трайчо Костов, който е помилван от фашисткия режим и не получава смъртна присъда въпреки терористичната си дейност, сега изпраща на смърт стотици хора с един престъпен административен акт, каквато е наредбата закон за т.нар. "народен съд”.

 

В телеграма на Вълко Червенков до Георги Димитров, разбира се, отново на руски, се съобщава: "Присъдата ще бъде изпълнена в четвъртък, 1 февруари. В по-рано взетото решение внесохме корекция в смисъл увеличаване на смъртните присъди. ... От кабинета на Багрянов към броя на осъдените на смърт добавихме Колчев. От състава на депутатите предлагаме да се осъдят на смърт до седемдесет процента”...

 

Неотдавна по предложение на президентите Жельо Желев и Петър Стоянов Министерският съвет обяви 1 февруари за Ден на почит към жертвите на комунистическия режим.

 

Тази година близките на избитите от комунистическия трибунал ще се съберат в църквата "Света Неделя" за упокой на душата на непрежалимите покойници.

 

Дари им, Господи, вечен покой.

 

По молба на Дими Паница отправям призив към всички български свещеници, където и да са по света, да отслужат панихида в памет на жертвите на комунизма.

 

Нека 1 февруари стане ден за покаяние и ден за почит пред невинните жертви на съветската окупация.

 

"На 22 декември 1944 година, в два часа посред нощ милиционери с шмайзери нахлуват в дома на Павел Груев (юрист, съветник и началник на канцеларията на цар Борис Трети - бел. авт.), събуждат дъщеря му Радка с груби викове: ”Ставай и се обличай” и нареждат на нея, на майка й и на баба й да си вземат малко дрехи и храна. Уплашени и все още неразсънени, жените грабват, каквото успеят, след което ги качват на камион, който обикаля софийските улици в студената нощ и започва да се пълни с майките, жените и децата на министри и народни представители.

 

Никой не им обяснява нищо и отначало всички мислят, че ги водят на разстрел. Когато камионът с претъпкана до задушаване каросерия, спира на гарата, навън е все още тъмно. Духа леден вятър, а перонът постепенно се изпълва с млади и стари, от съвсем малки деца до 90-годишни старици – все близки на подсъдимите на т.нар. "Народен съд”. Съпругата на един депутат е с бебето си, което плаче сърцераздирателно. След едночасово чакане на студа на перона спира влак с товарни вагони и милиционерите нареждат на всички да се качват. В претъпканите вагони е студено, после става задушно. Няма място за сядане и всички стоят прави. Няма вода за пиене. Няма и тоалетни"...

 

Така описва Стефан Груев в "Моята одисея” изселването на семействата на регентите, царските съветници, министрите и народните представители в навечерието на Бъдни вечер 1944 година, два дни след като са започнали заседанията на зловещия Народен съд.

 

Стефан Груев разказва как преди да ги изселят, майка му и сестра му Радка отчаяно търсели адвокат за баща му:

 

"От страх повечето не искат и да чуят за дело пред "Народния съд”. Накрая успяват да убедят един виден адвокат, стар познат на семейството, да поеме защитата. Няколко дни преди първото заседание обаче синът му пристига в апартамента със съобщението, че на баща му е "невъзможно” да се заеме с делото на татко. Момчето, мой приятел от детинство, не казва нищо повече, само повтаря: "Баща ми много съжалява, но наистина не може, не може"... То е бледо и цялото трепери.”

 

Така нареченият "Народен съд” е създаден незаконно и против действащата българска конституция, която изрично забранява създаване на извънредни съдилища или следствени комисии в България под никакъв предлог и наименование (съгласно чл.73, ал.2).

 

 

По сп. "Диалог", Холандия, Даниела Горчева, със съкарщения  -  С. М.

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече