"Ню Йорк пост": Докато Обама е на власт, халифатът може да е спокоен

Автор: анализ


Американският президент е неприемливо сдържан, а иракските офицери, воюващи срещу ИДИЛ, напразно чакат американска въздушна поддръжка от авиацията

Осем месеца, след като президентът Барак Обама нареди бомбардировки на избираеми цели на Ислямската държава, наричана още и ИДИЛ, терористичната групировка поддържа инициативата както във военeн, така и в политически смисъл.

Е, в края на краищата иракската армия и кюрдите постигнаха няколко победи на бойното поле срещу ИДИЛ.

Дяла, една от четирите иракски провинции, завзети от ИДИЛ, беше очистена от нашествениците и сега е под контрола на иракската армия. В две други провинции – Салахедин и Ниневия, иракската армия, подкрепяна от доброволци, успява да държи силите на ИДИЛ отвъд определени линии. А в "триъгълника на смъртта", югозападно от Багдад, иракската армия си върна контрола върху няколко стратегически пункта. Най-впечатляващо беше, че принудената със сила ИДИЛ се оттегли частично от сирийския гр. Кобане.

Ала в момента дори висши иракски политици твърдят неофициално, че чудовището Даеш /арабското име на ИДИЛ/ все още продължава да е „живо и хапещо".

Как така споменатите по-горе "победи" не променят общата картина?

Даеш не води конвенционална война от позиции. Групировката действа в три концентрично разположени кръга.

Вътрешният кръг е концентриран в сирийския гр. Ракка, където е главната квартира на "халифата" и в Мосул, третия по големина град в Ирак. Следващият кръг включва иракските градове Рамади, Фалуджа и Тикрит, където ИДИЛ има бази за предприемане на бързи набези до други градове, включително и до Багдад. В третия кръг ИДИЛ държи известен брой базирани в селища отряди из голямата пустиня, разпростираща се от Сирия и Ирак до Йордания, Ливан, Саудитска Арабия и Кувейт. Следвайки моделът, наложен от пророка по време на водените от него войни, тези отряди изпълняват бързи удари, следвани от изтегляне, подобни на този срещу Саудитска Арабия миналия месец.

Повечето коренни жители отказват да се завърнат в освободените от ИДИЛ градове и села. Купчината развалини, каквото представлява сега Кобане, успя да привлече не повече от 10% от населението си за завръщане по техните домове. По-малко от 5% искат да се завърнат в Джабал Санжар, твърдина на йезидите в продължение на над 1000 години. В някои населени места иракските офицери забелязват появата на "Стокхолмския синдром" - местните жители шиити и туркмени изразяват някакво одобрение към "чистотата и ефективността" на управлението от страна на Даеш. Не става дума само за оръжията, които ИДИЛ използва, за да налага контрола си. По-важен е страхът проден от терора, който групировката всява сред милиони жители от  Сирия, Ирак, Йордания, Ливан, и с нарастващи темпове, в Саудитска Арабия и Кувейт.

Междувременно взетото бързо решение на Йордания да екзекутира двама джихадисти в отговор на изгарянето на заловен йордански пилот е по-скоро демонстрация  на този панически ужас, с който Даеш притиска арабските правителства и голяма част от населението. В краткосрочен план подобен терор е много ефективен, когато налагаш психологически контрол над невъоръженото население.

Днес Даеш има заплашително присъствие не само в и около Багдад, но и в арабските столици от Кайро до Мускат – един зъл дух, способен да извършва атаки в Синай и да организира смъртоносни нападения по границите на Йордания и Саудитска Арабия. ИДИЛ се радва на това предимство: прилага ясна стратегия, как да превръща в несигурни районите, които са извън нейния контрол. Никой не допуска, че Даеш може да превземе Багдад, но от това жителите на Багдад нямат усещането, че са по-близо до нормалния живот.

Посланието на ислямистите е ясно: Никой не трябва да е сигурен никъде, включително в немюсюлмански държави, докато целият свят не бъде поставен под "правилна ислямска власт" .

Част от твърдението за почти неефективните усилия на съюза срещу ИДИЛ почиват на нелепото умишлено уклончиво водачество на Обама. Той държи операциите по бомбардирането на ИДИЛ да постигат някаква минимална ефективност, като никога не атакува "халифата" в неговата сърцевина. Иракски официални представители твърдят, че Обама е поставил неприемливо много ограничения за използването на американските военновъздушни сили. "Ние сме на бойното поле и се обаждаме за американска въздушна подкрепа", казва иракски офицер. "Но ни казват, че първо трябва да бъдат изпълнени редица условия. И когато, най-сетне светне „зелена светлина”, се оказва, че се намираме сред празна пустиня."

Фиктивното участие на Обама в кампанията обслужва по чудесен начин пропагандата на Даеш. Халифатът твърди, че се сражава с "безбожна свръхсила", с това демонстрира някаква легитимност и вдига популярността си в света, в който антиамериканизмът е често срещана позиция. Даеш може и трябва да бъде победена и разрушена, а не "сдържана и разградена" както твърди Обама.

А това изисква нова стратегия, която трябва да съдържа и разполагането на специални сили от САЩ и други западни и арабски страни, постоянни въздушни удари срещу светая светих на Даеш и въоръжаване на борещите се срещу ИДИЛ племена в Ирак, а и срещу сирийския президент Асад бойци в Сирия.

Обама може да отхвърли всичко това като трудна задача. Ако го стори, той просто ще потвърди убеждението на Даеш, че докато Обама е на власт, групировката почти няма за какво да се притеснява.

По в-к Труд

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот