„Файненшъл таймс“: Зависимостта на България към руския газ привършва

Автор: Тони Барбър*


„Файненшъл таймс“: Зависимостта на България към руския газ привършва Снимка:ЕПА/БГНЕС, сп.КЛУБ Z

Страната и партньорите й от ЕС постигнаха напредък в трансграничните тръбопроводи

Нищо не илюстрира по-добре бързо променящите се перспективи пред българската енергетика от увереността, с която министрите и специалистите по индустрията предричат края на почти пълната зависимост на страната от руския природен газ.

През януари 2009 г. българските граждани трепереха от студ, а индустрията бе пред спиране, когато руско-украински спор внезапно стопира руския газ, подаван по тръбите през Украйна към Централна и Източна Европа. За ЕС бе шокиращо да види колко са уязвими от руско газово ембарго страните членки, освободени през 1989 г. от съветски политически контрол.

Според отиващата си енергийна министърка Теменужка Петкова България и нейните партньори от ЕС са си извлекли поука от кризата през 2009 г.

"Работихме, съсредоточени върху предотвратяването на подобна ситуация, като потърсихме диверсификация на маршрутите и източниците на доставка. Действията ни са в рамките на енергийната политика на ЕС. Няма как да се окажем отново в ситуацията от 2009 г.", казва Петкова.

Руската компания "Газпром", която е единственият износител на газ за България, доставя над 90 на сто от годишната консумация на природен газ в балканската страна. Изобщо, три четвърти от основните енергийни ресурси на България зависят от Русия  - въглищата, газът, ядреното гориво и петролът.

С подкрепата на ЕС и САЩ обаче отиващото си дясноцентристко правителство постигна напредък в намаляването на зависимостта на България от руската енергетика.

Най-амбициозните планове включват откриването на трансгранични тръбопроводи с четири съседки - Гърция, Румъния, Сърбия и Турция - и съвместен българо-гръцки проект за изграждането на морски терминал за втечнен природен газ в северното гръцко пристанище Александруполис.

"Газпром" изобщо не е в положението повече да разиграва газовата карта", казва Илиян Василев - енергиен анализатор, който бе посланик на България в Русия от 2000 до 2006 г.

Василев твърди, че годишното потребление на газ в България може да скочи на 4 милиарда кубика през 2020 г. от едва 3 милиарда днес - донякъде поради нарастващото търсене от химическите и торовите заводи. Той смята, че през 2020 г. "Газпром" вероятно ще доставя едва половината от българския газ.

Първият действащ трансграничен тръбопровод свързва България и Румъния. От гледна точка на доставения газ обаче най-важен ще бъде интерконекторът "Гърция-България" (ИКГБ) - проект за 220 милиона евро, чието изграждане според Петкова ще започне догодина и който трябва да бъде завършен в края на 2018-а или началото на 2019 г.

"ИКГБ е най-важният ни приоритет - казва министърката. - Той ще създаде истинска диверсификация на доставките. Източник на газа ще бъде Каспийско море."

С тази мисъл България подписа договор с Азербайджан за годишна доставка на 1 милиард кубика газ от полето "Шах Дениз-2" в Каспийско море. "Сокар" - азербайджанската държавна петролна компания, смята на започне подаването на газ за България през 2020 г.

Вътрешните проучвания на петролни находища придават допълнително измерение на стремежа на България към енергийна независимост. Консорциум, оглавяван от френската компания "Тотал", и включващ австрийската OMW и испанската "Репсол", обяви през октомври, че е открил петрол край българския черноморски шелф.

Петкова заявява, че има големи надежди не само за тази част на Черно море, но и за съседния дълбоководен блок, където "Шел" - британско-холандската компания, получи петгодишно разрешение през февруари да сондира за петрол.

Перспективите за българския сектор на ядрената енергия са по-смесени. Положителното е, че скорошна инспекция в АЕЦ "Козлодуй", на 120 километра северно от София на брега на Дунав, показа, че животът на реактора в Пети блок на централата може да бъде удължен без опасност с 30 години. Петкова заявява, че очаква подобно одобрение и за другия реактор - този в Шести блок.

Ако инспекторите дадат зелена светлина, двата реактора, които произвеждат близо една трета от тока в България, ще действат до края на 40-те години на XXI век.

По-нерадостно е настоящото положение с АЕЦ "Белене", източно от Козлодуй, чието строителство бе спряно предимно заради главоломно скачащата му цена. Международен арбитражен съд постанови през юни, че България трябва да плати на компанията за руско ядрено оборудване "Атомекспортстрой" компенсация от 620 милиона евро за спирането на проекта. Петкова казва, че правителството се надява частен инвеститор да спаси проекта и да управлява централата на свободен пазарен принцип. Правителството обаче не желае да предлага суверенни гаранции за завършване на строителството или самото то да се ангажира с изкупуването на ток от централата на фиксирани дългосрочни цени, добавя тя.

Предвид много високите цени на ядрените проекти тези условия могат да бъдат нереалистични.

"Всеки ядрен проект тези дни изисква участие на правителството", казва Александър Бебов - управляващ партньор в Balkan Advisory Company, специализирана върху ядрения пазар.

Мнението за спирането на проекта и продажбата на оборудването за "Белене" е недвусмислено.

"Кой ще го купи?", пита Бебов.

По сп. Клуб Z

----

* Авторът е журналист от вестника. Статията му е част от специалното приложение "Да инвестираш в България".

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот