„Букурещкият мир ни обрича на робство по-тежко от турското”

Автор: Иван Петрински (2 коментара)

Остатъчна България след Букурещкия мирен договор

Вече цяло столетие не стихват крамолите около Балканските войни, както около действията на войските, така и по повод резултатите от подписаните мирни договори. Сипят се противоречиви оценки не само за българската позиция, за действията и бездействията ни, но и за съюзниците, после врагове, за турската войска, за дела на така наречените "велики сили" в несполуките ни, за мястото на Русия.

Прието е да се смята, че Балканската война завършва успешно за България и поради безпримерния героизъм на българските воини, и поради, в по-малка степен, действията на командването. Точно обратното, в Междусъюзническата война се раждат бъдещите наши злочестини, е всеобщото убеждение на всички българи.

В сравнение с последващите мирни договори се оказва, че подписаният на 17 май 1913 г. е всъщност най-доброто (вж. Извори), което сме можели да очакваме, ако ни бе дадено да провидим бъдещето си. Фердинандовата грандоманщина, типична впрочем за нездравите умове, дълго дава отпечатък върху оценките за този договор. Бели каляски, византийски дивитисии, цариградски миражи и римски империи превърнаха в посмешище набедения за български цар ленив, алчен и злобен аристократ, но заедно с това принизиха саможертвата на целия български народ в Балканската война.

Лондонският мирен договор даде на България възможно най-много, но

проиграните, главно по вина на Двореца, следващи възможности

превърнаха небивалия военен успех в национална трагедия, от която още не можем да се съвземем.

След май 1913 г. вървежът ни все надолу бе преустановяван само от време на време, като бе постигната външнополитическа стабилизация чак след 40-те години на миналия век. За днешните ни несгоди даже не ми се отваря дума сега, в сравнение с тях дори Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г. ни изглежда като далечна мечта. След мъчителен четвърт век, в който бяхме управлявани от продажници, от слабоумни, от люде с откровено престъпно минало, или от случайни граждани в най-добрия случай, трябва вече да ни е ясно - или съвсем скоро ще успеем да открием своите мъдри и всеотдайни управници, или ще загинем, трети път вече няма.

Общоприето е май, че започаването на Междусъюзническата война в средата на юни 1913 г. е грамадна и скъпоструваща грешка на българската дипломация. И не защото България, въпреки бунтовните настроения в нея и във въоръжените й сили във времето от април до средата на юни, не би се справила с тия две доскоро съюзнически войски, в това не може да има никакво съмнение - сами, дори и съюзени, сръбската и гръцката войска щяха да понесат небивал разгром, макар и подпомагани от бутиковата черногорска войска.

Май не се споменава често, че

България загуби Междусъюзническата война главно заради Румъния

и нейните свежи, отпочинали и бодри военни, османската войска беше вече твърде наплашена, за да я броим на сериозно. Не е като да не са знаели в София за готвените удари в гръб, било е известно, че Русия с труд удържа антибългарските действия на Румъния още преди началото на Балканската война.

Доста преди средата на юни българският пълномощен министър в Букурещ Георги Калинков настойчиво предупреждава, че при война между съюзниците трябва да се очаква Румъния категорично да се включи в нея, при това срещу България.

И не само това. Франция и Италия също не са на българска страна, стремежите на Германия са към разбиване на Балканския съюз изобщо, руско съдействие трудно може да се очаква поради близката обвързаност на руската политика и със сръбската, и с гръцката. Единствено Австро-Унгария, доживяваща последните си години, дава смътна подкрепа на българските стремежи.

При тази меко казано неблагоприятна международна обстановка, когато България трябва да е по-ниска от тревата с надеждата да съхрани постигнатото на бойните полета, в София го раздават бабаитската и резултатът не закъснява. За по-малко от месец България е сразена, върху нея се нахвърлят като лешояди всичките ни съседи.

Дори в тая безнадежност обаче става ясно, че

българската войска няма равна на себе си.

Битката при Калиманци, с която е спряно сръбското настъпление, и недовършената, поради започването на мирните преговори в Букурещ, битка в Кресненския пролом, в която само случайността спасява от пълно обкръжение и разгром гръцката войска, показват категорично, че сама българската войска щеше да се справи на западния и на южния фронт в Междусъюзническата война. В историята обаче няма "ако".

Струва си, впрочем, да припомним рядко споменаваната битка при Кресненския пролом, последната в дългата поредица от битки в балканските войни. Поради своята недовършеност, тя по-рядко се споменава в българската историография, а и в чуждата, но когато това стане е обичайно нейният изход да бъде предричан еднозначно - само няколко дни делят българската войска от значителна победа чрез обкръжаване и разгромяване на главните гръцки сили.

Точно обратното е мнението, към което се придържа единствено гръцката историография - само няколко дни делели гърците от разгром на българската войска, даже в камерния Национален исторически музей в Атина това е една от малкото битки, на която е отделено някакво място - малка дървена лежаща витрина с няколко само експоната и голямата картина на Жорж-Бертен Скот.

След скотобойната, организирана от гръцката войска за малкия български гарнизон в Солун (вж. Свързани текстове), в средата на юни 1913 г. гръцката войска предприема мащабно настъпление на север като прониква в Кресненския пролом, а някои малки съединения и по Места.

За да подпомогне позицията на българската делегация на мирните преговори в Букурещ Главното командване започва на 10 юли мащабно прегрупиране на войските по средното течение на Струма, въпреки тежкия планински терен, за да бъде разгромено гръцкото проникване по течението на реката и в Разлога.

На 15 юли българското настъпление започва, то има за цел да обкръжи и разгроми напълно гръцките части. Само след два дни, на 17 юли, пътищата за отстъпление на гръцките военни части са отрязани, обкръжението на практика е вече действително. Развитие на военните действия обаче не последват, на 18 юли в 13 ч. влиза в сила подписаното на Букурещката конференция примирие.

Нататък е ясно, добре известни са последствията и от Балканската, и от Междусъюзническата война. Поне половината днешни българи пазят и разказват собствената си родова сага от това време - кой за преселническата мъка на предците си, кой за загиналите си дядовци, кой за изоставените имоти. Та нали

едва около 8 хиляди квадратни километра от Македония остават в България

по Букурещкия мирен договор, срещу 24 хиляди у Сърбия и 34 хиляди в Гърция. Едно цяло столетие е добро отстояние за да се огледа добре миналото. Разговорите и писането за това време ще продължат, така и трябва, но днес се нуждаем повече от вглеждане в бъдещето на България, тя е днес на кръстопът, на нея трябва да помогнем, за да оцелеем и ние.

Извори

"Чл. 2. Н. В. императорът на Отоманите отстъпва на Техни величества съюзените владетели всички територии на своята империя върху европейския континент на запад от линията Енос върху Егейско [Бяло] море до Мидия върху Черно море, с изключение на Албания. Точното трасе на границата Енос-Мидия ще бъде определено от една международна комисия . . .

Чл. 4. Н. В. императорът на Отоманите заявява, че отстъпва на Т. величества съюзените владетели остров Крит и се отказва в тяхна полза от всички права на владение и други, които той е притежавал върху този остров.

Чл. 5. Н. В. императорът на Отоманите и Т. В. съюзените владетели заявяват, че оставят на Н. В. германския император, на Н. В. австрийския император, крал на Чехия и крал Апостолически на Унгария, на г-н президента на Френската република, на Н. В. краля на Вел. Британия и на Ирландия и на Британските владения отвъд моретата, император на Индия, на Н. В. италианския крал, на Н. В. императора на всички Русии грижата да определят съдбата на всички отомански острови в Егейско [Бяло] море, с изключение на о. Крит и на Атонския полуостров [п-в Света гора] . . ."

Из Договор за мир, сключен между Турция и съюзниците в Лондон на 17 май 1913 г., 12 ч. 35 мин.

"От името на 150000 македонски българи, жертва на новите завоеватели на Македония - сърби и гърци, високо протестираме против Букурещкия договор, това петно на цивилизацията в Европа, което ни обрича на едно по-тежко робство от турското . . . Изгубили своите имоти, ограбени и опожарени от сръбските и гръцките войски, видели поругана и своята чест, за да спасим живота си ние бяхме принудени да напуснем своя роден край . . .

Изгубили всичко, ние отправяме апел към правителствата на Великите сили да ревизират Букурещкия диктат и да дадат на Македония поне автономно управление под европейски протекторат. В противен случай нашата единствена и постоянна задача ще бъде кървава борба, начело с ВМОРО, против новите поробители до освобождението на Македония . . ."

Из меморандум на ЦК на ВМОРО, приет в зала №1 на СУ "Климент Охридски", до Едуард Грей, председател на Лондонската посланическа конференция и до пълномощните министри на Русия, Австро-Унгария, Великобритания, Италия и Франция в София, 29 юли 1913 г.

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=645581

http://www.segabg.com/article.php?id=644428

http://www.segabg.com/article.php?id=619375

http://www.segabg.com/article.php?id=618508

От в. "Сега"

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.org//_bukureshtkiiat_mir_ni_obricha_na_robstvo_po_tezhko_ot_turskoto_-h-721.html

2013-08-20 08:53:24 От: Този болен ум,и откровен педераст

унизи българският дух и стартира чрез наследниците си унищожаване на българският етнос първо като самочувствие после като упадък в морал и преценки ,респективно политика без нормални ц.енности и сега /чрез Симеончо/като държава и дух.
Проклет да е той и духовното му наследие.той е една от големите грешки на иначе един от малкото нормални български политици-Стамболов.

2013-08-22 14:45:14 От: Тома Томов

"...било е известно, че Русия с труд удържа антибългарските действия на Румъния още преди началото на Балканската война." Авторът май се е объркал. Русия ЕДВА Е УДЪРЖАЛА АНТИБЪЛГАРСКИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ! По-рано и Стамболов го е казал: "Русия ни освободи, кой ще ни освободи от Русия?!" Да коментираме безпристрастно военния гений на Фердинанд сега (100 години по-късно)е неуместно. Само ще допълня, че по това време българската армия е била известна като "прусаците на Балканите!"

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот