„ Не съм врабче на жица” – възкликнала десетокласничка, след запознанство с историята на рода си

Автор: Елка Робева (3 коментара)

Явлението бележи възход след 1993 г., когато е започнало обнародване на изследванията на наши генеалози. Според специалистите в периода на развития социализъм родознанието е било обявено за буржоазна наука.

По силата на исторически превратности у нас много писмени извори не са запазени, казва доцент Запрянова. Според  нея  за 90% от предците ни до 1890 г. липсват писмени сведения.

Като източници експертите са ползвали описи в енории, надгробни паметници, стари ракли, семейни библии и други веществени доказателства, отбеляза тя.  

 
Най-общата черта на българските родове е любознанието и предприемчивостта, установили изследователите. Това довело до създаването на уникалната културна институция - читалището, което е българско явление, твърди Запрянова.

Българинът умее от малкото, което има да намери най-добрия път, за да го умножи. Защитата на личния интерес и свързаната с него предприемчивост е другото най-масово срещано качество у народа ни, според генеалозите.

Специалисти разкрили, че още живелите през XVIII в. предци на българския политик Атанас Буров били много будни. Родовата енергия и интелект се умножили при банкера, превръщайки го във виден държавник.

У Георги Джагаров пък изкристализирало във вид на поетично творчество любознанието, натрупвало се като черта в двойния му селски род, обясни Запрянова. По думите й основателят на Харковския университет Василий Каразин е потомък на голям род с български корени.

Сред най-скъпите подаръци, които неотдавна получи у нас бразилският президент Дилма Русеф бе родословното й дърво, изготвено от Габровския музей.

Индивидуализмът е най-масово застъпеното качество в отрицателен смисъл сред поколенията, сочат източниците. Въпреки, че играе ролята на двигател на любознанието и предприемчивостта, той спъва работата на индивида в колектив. При здрав корен обаче и установена йерархия в рода, сънародникът ни е доказал, че работи успешно в екип.

Пример за това е единството на българите в опълчението, Съединението, Независимостта. Прекъсването на традицията за предаване на родовата памет обяснява донякъде пониженото самочувствие на българина. По данни на генеалози, при родените през 50-те и 60-те години на миналия век у нас се забелязва затъмнение на усещането за национална принадлежност.

В Полша, Унгария, Румъния родовата традиция не е спирана и до днес тя е много силна, отчитат експертите. Във Франция от 14 в. се пазят регистрите, у нас за първи път през 1893 г.се въвеждат матрични книги, в които се отбелязват събития като раждане, кръщаване, венчавки и смърт. В момента се реализира първият ДНК проект в областта на генетичната генеалогия в България, съобщи доц. д-р Антоанета Запрянова. Той цели да докаже съществуването на подгрупа на прабългарите към кавказката хаплогрупа.

Младите все повече проявяват интерес към родовата памет. Сега във всеки областен град у нас има клубове към Федерация по генеалогия.

Децата с гордост се изявяват като изследователи на родовете. Те са организирани в кръжоци, участват в конкурси, просълзяват се от родови предания.

Дпоред познавачи, познаването на родовата памет има психологичен ефект. Тя дава самочувствието, че не си сам в глобалния свят. Подобно усещане възстановява душевното равновесие и увеличава възможностите за оцеляване и реализация.

"Аз не съм врабче на жица!", възкликнала десетокласничка, след като разкрила родословието си.

Запазването на родовата памет е и извор на сила. Светът е без граници, но винаги ще има майка, татко, баба, дядо и род, който ни крепи, такова е заключението на Антоанета Запрянова. 

По БТА / Vesti.bg

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.org//__ne_sym_vrabche_na_zhica__%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD_vyzkliknala_desetoklasnichka__sled_zapoznanstvo_s_istoriiata_na_roda_si-h-558.html

2011-11-17 19:03:52 От: Tashunko

Съхраняване на семейната и родовата памет - това е спасението, като не остана държава... През турско така сме оцелели. Ама тогава е имало и църква...

2011-11-18 16:52:04 От: Александров

Имало е църква, която през първите 2 века си е била изцяло гръцка! Малко или много народът още тогава се отдръпнал от официалните догми. Затова днес всеки църковен празник е обвързан с народни, почти езически традиции... Така че както тогава, и сега ще оцелеем!!!

2014-10-10 14:42:53 От: Генади Савов

Съгласен съм с десетокласничката-с родова памет човек нее врабче на стълб и жица...Не изследва ли човек прадядо си и рода му човека незнае кой е...Ако имаш в своята фамилия дядо търговец,военен,църковен деец,хайдутин,умел зидар-майстор на чешми и проч.Питаш ли се-На кой приличам по нрав-кротък,буен,пресметлив-пестелив ли...На свой прадед приличаш...Рода е ум,сговор,помощ в нужда-свой на своего ще помага.На умния и успял човек от рода си да приличаш...

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот