68 г. от кончината на Борис ІІІ: Различният цар

Автор: Мълвина Господинова, историк


68 г. от кончината на Борис ІІІ: Различният цар Н. В. цар Борис III заедно с царицата поздравява събралото се множество

В ранните часове на 30 януари 1894 г. всички улици около двореца в София са изпълнени с множество столичани, дошли да споделят заедно появата на първородната рожба на княз Фердинанд І и княгиня Мария Луиза.

22-ият топовен салют потъва в екстаза на възторженото множество – роден е българският престолонаследник! Когато последният 101-ви салют отеква над града, мощно „ура” посреща княгиня Клементина – майката на княз Фердинанд, с новороденото отроче на ръце.

На щастливото събитие реагира и Европа. Дори доста благосклонно, предвид продължаващата международна изолация на България, породена от непризнаването на новоизбрания български княз. Събитието от София е оповестено и в печата, и в дворцовите циркуляри на царстващите домове.

Първото съдбовно изпитание, свързано с бъдещия български цар, е неговото православно кръщение, превърнало се в изключителна държавна необходимост. Свещеният ритуал се извършва през 1896 г. лично от екзарх Йосиф на големия християнски празник Сретение Господне.

Присъстват и специалните представители на кръстника на българския престолонаследник - руския император Николай ІІ. Резултатът от този духовен акт не закъснява и 10-годишните дипломатически усилия на княз Фердинанд І най-сетне се увенчават с успех - императорът го признава за законен княз на България.

Малко след това, на 2 март, султанът издава дългоочаквания ферман, с който признава Фердинанд за княз на България. Една след друга и европейските държави последват примера на Москва и Цариград. Княжество България

излиза от дългогодишната международна изолация

и отново заема своето място на европейската политическа карта. Детството и юношеството на бъдещия цар са свързани най-вече с обучението, дълга и династията.

От най-ранна възраст четирите деца на княз Фердинанд – Борис, Кирил, Евдокия и Надежда, се приучават, че ваканциите и забавленията са само изключения в живота на всеки човек с отговорности. Тяхно основно задължение е да се учат и в това отношение княз Фердинанд е изключително строг и взискателен.

Настойникът – капитан Никола Куртоклиев, получава най-строги инструкции да третира княжеските деца като всички български ученици и да бъде крайно взискателен, поддържайки желязна дисциплина.

Най-много обаче децата страдат от липсата на майка си, особено княз Борис, който единствен от тях я помни добре. Той е едва 5-годишен, когато смъртта на княгиня Мария Луиза го лишава от майчина любов и чувство за истински дом. Разказват, че последната заръка на 29-годишната майка към първородното й дете,  била: „Бъди добър, сине мой, винаги бъди добър!”

На 3 октомври 1918 г. цар Фердинанд І подписва акта за своята абдикация. В присъствието на министър-председателя Александър Малинов той прегръща сина си и развълнувано му казва: „Отсега нататък аз съм твой поданик, но аз съм също и баща на Ваше Величество!”

Така, едва 24-годишен, цар Борис ІІІ поема отговорността за една изнурена страна с обезверен народ. Израснал в строгата атмосфера на двореца, несъмнено човек на дълга и самодисциплината, младият цар се оказва напълно сам, откъснат от семейството си, осъдено на изгнание, и встъпил на един разклатен и несигурен трон.

„Печален занаят!” – пише той в едно свое писмо до баща си. Всички, които го смятат за неопитен и твърде нерешителен, обаче не след дълго разбират, че грешат. Политическата изолация, в която е поставен първоначално, царят използва, за да трупа собствени наблюдения и опит.

Изключителната му способност да общува, да бъде търпелив, да изслушва всякакви мнения и да се въздържа от пряка намеса в политическите и обществените разпри, които разяждат партиите, непрекъснато увеличават популярността му и скоро за обезверения си народ той става

символ на стабилност и справедливост

От 1918 г. до 1935 г. България периодично е разтърсвана от братоубийствени конфликти: комунистически метежи (1918 г., 1923 г.); военни преврати (9.VІ.1923г.; 19.V.1934г.); политически убийства; покушения лично срещу царя (1925 г.).

Благодарение на „запазената марка”, царят съумява да изведе страната от тази кървава вакханалия, като през всичките тези години умело противопоставя едни на други всички враждуващи страни и така постепенно ги омаломощава и лишава от обществена подкрепа.

Така през април 1935 г. цар Борис ІІІ най-сетне поема изцяло управлението на държавата в свои ръце, като изрично подчертава, че „няма да има връщане назад” и ще представи за одобрение от народа избирателни промени и конституционни реформи, „отговарящи на настоящите усложнения и изисквания на живота в духа на новото време”.

Колкото до обвиненията за участието на България във Втората световна война, признанието не на кой да е, а на социалиста и отявлен републиканец Кръстю Пастухов разкрива „втория план” на действие на цар Борис. След края на войната Пастухов споделя:

„През пролетта на 1943 г., още преди капитулацията на Италия, от мен бе поискано да съставя листа за един антигермански кабинет. Това бе сторено по инициатива на царя и чрез посредници, които имаха неговото доверие.”

Алън Дълес, Рьоне Шарон, Марсел Пиле-Голаз, Бъртън Бери, Флойд Блек, Джордж Ърл, Любен Пулев, Георги Киселов, Никола Момчилов – това са само част от дипломати, емисари, аташета и доверени лица, чрез които цар Борис упорито се опитва едновременно да освободи България от натрапения съюз с Хитлерова Германия, а и да я спаси от Сталиновия СССР.

Изтощителните му свръхусилия обаче внезапно прекъсват на 28 август 1943 г. В деня, в който се чества Успението на света Богородица, цар Борис ІІІ напуска този свят.

По в. "Монитор" - П.П.


Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Май 2022 »
пнвтсрчтпксбнд
      
     
  1. 19.05.1934г. – Военният съюз и кръг “Звено” правят държавен преврат
  2. 19.05. - Събития и факти
  3. 21.05. - Събития и факти
  4. 21.05. - Св.равноапостолни Константин и Елена
  5. 22.05. - Международен ден на биологичното разнообразие
  6. 22.05. - Събития и факти
  7. 22.05. Св.вмнк Йоан-Владимир, княз български, чудотворец
  8. 23.05.1417г. – българи и български благородници полагат клетва за вярност пред дука на Милано
  9. 23.05.1847г. – роден Михаил Греков, възрожденски деец и революционер
  10. 23.05. - Събития и факти
  11. 24.05. - Събития и факти
  12. 24.05. - Ден на българската просвета, култура и писменост
  13. 25.05. - Събития и факти
  14. 26.05.1876г. - в Янтра се удавя Панайот Волов, един от водачите на Априлското въстание
  15. 26.05. - Събития и факти
  16. 26.05. - Св.мчнк Георги Софийски Най-нови
  17. 27.05. - Събития и факти
  18. 27.05.1866г. - В Букурещ е създаден Таен български централен комитет
  19. 27.05.927г. – в разгара на подготвяната война срещу Византия умира Симеон І
  20. 28.05. - Събития и факти
  21. 28.05.1912г. – в Италия умира поетът Пенчо Славейков
  22. 29.05.1953г. – Едмънд Хилари и шерпът Тарзинг Норгай първи стъпват на Еверест
  23. 29.05.1453г. – султан Мехмед ІІ Фатих завзема Цариград и слага край на Византия
  24. 29.05. - Събития и факти
  25. 30.05. - Събития и факти
  26. 01.06. - Църквата отбелязва Свети дух
  27. 31.05. - Събития и факти